Дъщерята на Христо Проданов: Не упреквам тате, че остана при Мечтата (СНИМКИ)

Силвия Проданова е единствената дъщеря на алпиниста Христо Проданов, първия българин, изкачил Еверест на 20 април 1984 г. - по най-трудния маршрут, без кислород, останал завинаги в ледовете на най-високия връх.

Силвия живее в Италия от 20 г. Завършва с отличие политически науки и космическо право в университета в Милано. Работи в една от големите италиански компании, която работи в областта на Космоса - от научната дейност до изработването и изстрелването на сателити.

Пише стихове от 7-годишна. Автор на няколко книги с поезия и проза. Носител на литературни награди, включително в Италия.

Силвия е кореспондент на БНР, включително с репортажи от спектаклите в Миланската Скала. Била е на стаж в авторитетния вестник „Кориере де ла сера”, почти година е стажувала и в компанията на италианския дизайнер Джорджо Армани. Съпругът й е неин колега, роден на същата дата като баща й - 24 февруари. Имат две дъщери.

- 35 г. след оня жесток април, когато баща Ви, големият Христо Проданов, остана в прегръдките на най-високия връх - свикнахте ли с голямата болка?

- Изминаха 35 години от онзи паметен април, 35 години от подвига на моя татко. Всяка година в дните около тази дата в мен се преплитат смесени чувства - гордост, че съм негова дъщеря, и същевременно мъка - за всичките изминали години, през които можех да чувствам татко до мен във всеки училищен звънец, спортно състезание, нова книга, дипломиране, първото проплакване на неговите внучки, но…един връх ни раздели… В тези специални за мен дни обичам да съм в планината, където винаги чувствам татко по-близо до мен.

- Сигурно е тежко да си дъщеря на герой? Всъщност на двама герои -майка Ви се е грижила сама за Вас, при това се е справила повече от отлично!

- Да, изключително отговорно е. Моята майка ме напътстваше във всяко едно начинание, но по изключително ненатраплив начин. На нея дължа изграждането ми като личност, но не и избора в моя живот, който винаги съм правила сама, независимо от това дали впоследствие се е оказвал погрешен. Мама беше и си остава моят най-добър и предан приятел. За съжаление и тя ме напусна преди 4 години.

- Някога упреквали ли сте мечтата на татко си, че е толкова невъзможно висока, че го е принудила да остане горе, лишавайки Вас и майка Ви от физическото му присъствие?

- Ако става дума за мечтата Еверест, може би само в отделни моменти, когато бях малка. Но никога не съм упреквала татко, че е посветил себе си на Мечтата.

- С кого от колегите алпинисти и приятели на баща Ви поддържате връзка?

- Живея в Италия вече 20 години. Колкото и да не ми иска, отсъствието ми от България оказва своето влияние и върху отношенията с приятели и познати. Разбира се, има алпинисти, с които продължавам да поддържам връзка.

- С кои спомени от баща Ви не се разделяте?

- Най-скъпите спомени от татко са снимките и диапозитивите, а като реликви пазя онова, което татко взима със себе си на връх Лхотце: едно малко гумено жълто патенце с усърдно изгризана от мен човчица, както и две снимки, слепени една в друга, пропукани от минусовите температури на върха и от годините - на едната от снимките съм само аз на 1 годинка, а на другата - ние тримата, с мама и тате.

- На Лхотце е отнесъл Ваша снимка и пате, а какво е отнесъл на Еверест?

- От разказите на мама зная, че преди тръгването за Еверест аз съм подхвърлила на татко отново играчка, но той не я е взел, с думите: "Миличка, Еверест не е Лхотце". Със себе си взима портретчето на Васил Левски.

- С писане ли запълвахте празнотата от липсата на татко Ви? Посветихте му втората си книга. Кой е любимият Ви стих, който предава най-добре духа на Христо Проданов?

- Стиховете и прозата, неизменното присъствие на мама и спортът ми помогнаха с времето да приема жестоката истина - че моят татко няма да се върне от своя връх. На татко посветих първата си стихосбирка "Mой покрив на света". Няма стих, който да може да побере духа на татко. Ето един мой любим стих:

Но ще напомням аз за тебе, татко,

приела твоя лик и твойта кръв.

И твоя път, неизвървян и кратък,

ще доизкачвам като собствен връх.

("Mой покрив на света")

- Какво от характера му сте наследили?

- Смятам, че съм наследила неговата упоритост, решителност. Вярно е, амбициозна съм, обичам върховете в различни области, без те да пречат да намирам ценното в подножието им.

- Отличен спортист сте - защо се отказахте от алпинизма? Кой връх сте мечтали да изкачите заедно с татко Ви?

- Още от малка обичам спорта, продължавам активно да се занимавам със ски, плуване, тенис. От алпинизма ме отказа един поглед на мама, в който имаше всичко…Ако мога да върна времето назад, бих искала да изкача с татко най-прелестния връх - постепенното израстване заедно, на дъщерята до бащата.

- Съпругът Ви е роден на същата дата като баща Ви - знак на съдбата ли е?

- Когато се срещнахме за първи път в университета, останах изключително впечатлена от съвпадението. Но двамата са много различни. Може би си приличат по това, че и моят съпруг е сантиментален, какъвто е бил и татко.

- Какво знае голямата Ви дъщеря за дядо си? Известен ли е Христо Проданов в Италия?

- Имам две дъщерички - Мартина, на 5 годинки, и Джулия, на 2. И двете израстват с моите разкази за техните дядо и баба, със снимките и прожекциите на диапозитиви. Двете са толкова различни - Мартина е синеока, чувствителна, съзерцателна, обича да рисува и се занимава с балет. А Джулия е вихър, неудържима, физически прилича повече на мен (и на своя велик дядо). И на двете говоря само на български език, който Мартина вече знае чудесно, но и Джулия се справя много добре.

В Италия татко е добре познат в средите на алпинистите и Италианския алпийски клуб. Неговото постижение и тук, в Италия, е считано за уникално, 35 години по-късно!

- Защо първият български космонавт Ви чувства толкова близка, че със съпругата му са Ваши кумове? Каква е връзката?

- Връщайки се назад във времето, не намирам момент, в който скъпите леля Лидия и чичо Георги да не са били част от моя живот! Те за мен са като второ семейство! Любовта между нас е безкрайна, още от годините, когато бях малка. Чувствам се горда, че ги познавам и обичам!

- Приключи ли сътрудничеството Ви с Джорджо Армани?

- От професионален план - да, приключи. Много труден бе изборът дали да работя в областта на Космоса - логично продължение на моята специалност - Космическо право, или да търся реализация в света на модата. Избрах Космоса и не съжалявам. Това не пречи на нестихващия интерес към новите тенденции в модата и приятелските отношения с много от моите бивши колеги в „Джорджо Армани“.

- Разкажете повече за работата си - има ли вече спечелени дела за сателити, повредени от космически отпадъци? Има ли вече решение на проблема със застрашителното количество космически боклук около Земята?

- Работя в юридическия отдел на една от големите италиански компании, които се занимават с изработването и изстрелването на сателити в Космоса. Работата ми е директно свързана с Италианската и Европейската космическа агенция (ЕКА). В последните години се занимавам конкретно с проект на ЕКА и ЕУМЕТСАТ, в който участват различни компании. Става дума за проектирането, изграждането и изстрелването в Космоса на новата генерация сателити Метеосат.

Що се отнася до космическите отпадъци - проблемът е реален. Те застрашават астронавтите, сателитите и Международната космическа станция. ЕКА работи върху амбициозни проекти, които предвиждат начини за улавяне на космическите отпадъци. По-големите от 10 см отпадъци могат да бъдат избегнати, но всички останали с по-малки размери продължават да бъдат заплаха за мисиите в Космоса.

- Поддържате ли контакти с брат си Иван?

- Да чуваме се, макар и рядко. Той също живее от години извън България.

- Пишете ли нова книга?

- Имам готова за публикация нова книга - есеистика, посветена на мама. Продължавам да изпращам кореспонденции за БНР и предаването "Кастадива", отразяващи моите впечатления от спектаклите на Миланската Скала. Пиша за всичко, което ме вълнува. Изворът на вдъхновение за мен днес е най-искреният, спонтанен, изпълнен с чистота, отдаденост и много любов - моите деца.