Празнични маршрути: 7 светини

Наближава един от най-светлите християнски празници и повечето хора вече са планирали пътуванията си. Доста от българите прекарват Великден в чужбина, но напоследък все повече остават да празнуват у нас, тъй като родината предлага не по-малко интересни и значими дестинации. Ала все още величествени манастири, великолепни църкви и чудни малки параклиси в планините остават недооценени. Само на час от Пловдив има места светини, които си заслужава да бъдат посетени от цялото семейство по великденските празници.

Само в Пловдивска област има десетки манастири и църкви, които впечатляват с дълголетна история и уникална архитектура. Намират се в едни от най-красивите кътчета и за тях се носят митове и легенди. Играят съществена роля в историческата съдба на България, като културно-просветни центрове и книжовни средища през вековете. Пренесли са за поколенията уроците на светото писание и посланията на големите майстори зографи. Тези места съчетават в себе си спокойствието на природата и красотата на църковното изкуство.

"Марица" събра на едно място пет от най-близките действащи манастири в района на Пловдив. Познати за някои, непознати за други - тези храмове са идеална дестинация за всички ентусиасти, които все още не са решили къде да отидат за Великден и правят плановете си в последния момент. Местата не изискват особен бюджет. С малко средства, повече желание и свободно време, манастирите се превръщат в дестинация номер едно.

Дълги разходки на чист въздух под открито небе, пролетна атмосфера и зареждане с положителна енергия очаква любопитните туристи.

Чудотворни икони, лековити извори, калдъръмени дворове и тайнствени постройки, закътани между скали - на няколко километра от града под тепетата, тези съкровищници, събрали столетия история, стоят гордо, чакайки да бъдат посетени.

Бачковският манастир

Хиляди поклонници и туристи се стичат в Бачковския манастир през почивните дни. Освен за да се поклонят на светините, хората идват тук и заради поразително красивата природа.

Най-ценното съкровище на Бачковския манастир е Чудотворната икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е обект на поклонение от непрестанен поток вярващи. Иконата се изнася тържествено на Втория ден на Великден.

Светата обител е построена върху една от терасите на река Чая край село Чая, на 10 км южно от Асеновград и на 30 км от Пловдив. В летните горещини пътниците намират прохлада в родопските ридове. В непосредствена близост се намира биосферният резерват Червената стена с редки видове животни и растения, а в подножието му се спускат два водопада.

До манастира има голям пазар и няколко ресторантчета, които предлагат вкусни родопски ястия. Самият манастир е втори по големина и значимост в България. Основан е през 1083 г. от грузинския военачалник Григорий Бакуриани, командвал западните войски на византийския император Алексий I Комнин. Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. През следващите векове до падането на Балканите под османско владичество обителта преминава ту в гръцки, ту в български ръце. Според едно житие след падането на българската столица Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен в Бачковския манастир.

Главната църква „Успение на Пресвета Богородица“ е построена през 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква по образец на светогорските храмове. Иконостасът е един от най-ранните дърворезбовани иконостаси по българските земи. Ценни са и стенописите, рисувани в течение на няколко столетия.

Двуетажната църква „Св. Архангели“ е долепена до главния храм и според преданието е издигната от император Алексий I Комнин. В южния двор се намира храмът „Св. Никола“, завършен през 1837 г. Една от забележителностите е старата манастирска трапезария от 1623 г., в която също могат да се видят уникални стенописи. Друга ценност на манастира е костницата от XII век с добре запазени произведения на православното изкуство от времето на Комнините.

В манастира са погребани двама от първосвещениците на Българската православна църква - екзарх Стефан и патриарх Кирил.