Българските роми в Германия: търсещи работа или живот на помощи
Смятани са за "мръсните деца" на
Европа. Където се заселят, там се ширят боклуци и мръсотия, жилищата им са порутени,
в тях лазят плъхове. Мнозина живеят от
Изданието проследява историята на 53-годишния Атанас Муров от Шумен, който живее
със семейството си в печално известния квартал на Дуисбург - "Хохфелд". Като своя
баща и дядо, Муров се издържа като свири на цигулка по сватби, в ресторанти и
понякога, дори и да го е срам от това, на улицата. Съпругата му Ромни работи като
чистачка на 9-часов работен ден в луксозен хотел в Дюселдорф. Семейството от години
С присъединяването на двете страни към ЕС и свободното движение на хора, информациите
за социален туризъм и организирана престъпност в Германия зачестиха. Миналата
година кметът на Дуисбург Зьорен Линк заяви: "Имаме около 19 000 души от България
и Румъния в Дуисбург, синти и рома. През 2012 г. броят им беше само 6000 души.
Хората се притесняват заради планините от боклук, шума и плъховете". Ромите от
векове са приклещени в капана на негативните клишета и митове, посочва още изданието.
И днес те се сблъскват с "подчертано безразличие" или "явно отхвърляне", според
проучване на Федералната агенция за борба срещу дискриминацията.
Много роми, сред които и семейството на Атанас Муров, работят усилено за по-добър
живот в Германия. Според последните данни на Федералната агенция по заетостта,
българите и румънците, много от които са роми, са с относително висока заетост
- 63%, което е над средното спрямо останалите граждани на ЕС. Въпреки че тази
група извършва предимно нискоквалифициран труд, според Центъра за работа в Дуисбург
едва 30% от тях са безработни. За злоупотреби със социални помощи се говори само
в "изолирани случаи".
Зле интегрирани, жертви на престъпни мрежи
Муров споделя пред изданието, че не познава никого, който да е забогатял за сметка
на държавата, но затова пък познава много други, които живеят в мизерия и порутени
къщи. Според Йоахим Краус от Центъра за изследване на антисемитизма в Техническия
университет Берлин, "хората не са виновни за развалините, в които живеят, нито
за плъховете. Те са съществували и преди. Просто сега са видими, защото някой
живее там", твърди Краус, цитиран от германския вестник.
Според Краус, състоянието на къщите дори се е подобрило, защото
"хората са поправяли по-големите щети, за да не живеят съвсем в мръсотия". Погрешно
е да се твърди, че имигрантите от Югоизточна Европа са причинили тези проблеми,
смята той. И критикува интеграционната политика. Според него, заради липсата на
"устойчиви структури", мнозина са оставени да се справят сами и стават жертви
на престъпни мрежи.
Марио Тержич от общинския център за интеграция в Дуисбург
смята, че състоянието на хората, натъпкани в една стая и плащащи по 15 евро на
нощ, е симптом на по-дълбок проблем. Според него, вината трябва да се търси в
някои недобросъвестни собственици, за които отдаването под наем на рушащи се жилища
се е превърнало от доходоносен бизнес в истинска индустрия. Общината се бори с
проблема, като изкупува рушащите се имоти и в същото време се опитва да убеди
собствениците да продават. Градът разполага и с "работна група", която работи
по "стратегия за нулева толерантност" срещу "престъпните машинации".
Въпреки това проблемът с наемателите остава неразрешен. Те обикновено се преместват
при съседи или роднини, където продължават да живеят в мизерия. Ако бяхме информирали
първите новодошли по-добре за правата им, "незаконните структури" нямаше да са
толкова много, отчита Краус.
Виртуозът от ромския квартал и проблемът с ромите в България
Обратно в Шумен Атанас Муров показва на екипа от Handelsblatt мястото, където
е израснал: "Ето тук съм живял. От тук произлиза и най-добрата ромска музика в
България". Като момче мечтата му била да пълни големите концертни зали, подобно
на известния български композитор Панчо Владигеров, който също е живял в Шумен.
Муров искал да учи музика в консерваторията в Пловдив, "но там не искаха роми",
признава той с горчивина пред изданието.
Много от къщите в неговия квартал са необитаеми. "Сега момчетата живеят в "Хохфелд",
обяснява Муров, а от каменна стълба една жена се провиква жена: "Здравейте! Бог
да благослови Ангела Меркел. " Нейните деца отдавна са се преместили в страната
на германския канцлер.
Има различни инициативи, финансирани от чужбина, които
се борят срещу основната причина за бедността: липсата на образование, посочва
изданието. Децата от ромските семейства трябва да имат по-добър достъп до училища
и детски градини. Серги Каракашев, лидер на ромската организация "Искра", също
агитира за това в кварталите.
"Но честно, дори и да сте добре квалифицирани, като роми, няма да получите прилична
работа тук", казва Каракашев. Има адвокати, бизнесмени, лекари сред ромите, но
те предпочитат да пазят своя произход в тайна. Освен това расизмът се е увеличил,
особено след като политици като вицепремиерът на България Красимир Каракачанов
отново
Светлана Маркова, заместник-кмет и комисар по социалната политика и здравеопазването
в Шумен, смята, че не съществува дискриминация. Който желае, може да си намери
работа тук. Ромите, които се преместили в Германия, искали социални помощи вместо
работа, за да си купуват коли и мобилни телефони с парите, изтъква Маркова, цитирана
от Handelsblatt.
Каракашев не е съгласен. За някои работни места ромите получават само по 3 лева
на час, което се равнява на около 1,50 евро. Дори един автобусен билет струва
2 лева, така че не е изненадващо, че хората напускат страната.
Муров иска скоро да се върне за постоянно в България. Купил е къща на входа на
стария си квартал, която ремонтира от години. С оранжерия и красива гледка към
града. Животът в Дуисбург е забързан и "мултикултурен", казва той.
Какво четем:
🔴 Защо мъжете си тръгват?🔴 За първи път: Съседи пускат на търг апартамента на домоуправителка, отмъкнала парите от касата
🔴 Жорж Ганчев се стопи след инфаркта
Източник: Актуално