Мария Гроздева: Куфарче с 1000 патрона изчезна безследно на летище във Франция

Първият ми полет беше още като тийнейджър. Майка ми реши, че ще летим със самолет от София до Видин. В началото на 80-те години имаше полети до почти всички големи български градове. Кацнахме във Видин, а от летището ни взе вуйчо ми и не откара до родното им село, което е на 40 километра.

След това, когато станах част от националния отбор, всеки месец ни организираха лагери в Търговище. Аз и всички състезатели от София летяхме със самолет до там, тъй като билетите бяха много евтини – от порядъка на 20 лева. А ние в онзи период получавахме заплати, а преди това и стипендии.

Спомням си, че през 1989 г. на един лагер в Разград ми съобщиха, че съм се класирала по резултати за Световната купа в Лос Анджелис. Връщането от Разград до София беше кошмарно – пътувах с електричка, след това с бързия влак, а накрая и с автобус. Но

полетях до Америка със самолет и за онзи период това беше най-дългият ми полет,

с прекачване през Франкфурт. Директен чартър имахме единствено за Олимпиадата в Атланта през 1996 г. Често сме влизали във въздушни ями, но няма да забравя как по време на един полет, на който бяхме целият отбор, колега – пребледнял като платно, се успокояваше сам и ми сподели:

„Всъщност аз не се притеснявам изобщо, защото като си помисля, че и ти (Мария Гроздева), и Весела (Лечева), и Таню (Киряков) ще умрете, няма как да се безпокоя“ –

обръщаше го на шега съотборникът ми.

Но сме имали едни много сериозни турбуленции и въздушни ями. Няма да забравя как се връщаме от Олимпиадата в Сидни и предстоеше всеки момент да кацнем на летището в Атина. Аха да се приземим и в този момент

самолетът буквално пропадна с едни 10 метра – истинско свободно падане.

Тогава действително много се изплашихме всички на борда. Адска въздушна яма преживяхме, няма как да я забравя и въпреки всичко нямам страх от полети.

Друг случай, в САЩ от преди 2-3 години. Вече виждаме пистата и трябва всеки миг да кацнем, но в следващия момент самолетът отново излетя рязко нагоре. Две момичета до мен сложиха главите си между коленете и аз си казах: „Тук ще става нещо страшно!“ След това се разбра, че е имало голям трафик на летището в Атланта и, за да избегне сблъсък с друг пътнически лайнер, нашият самолет е трябвало отново да се издигне и да освободи пистата.

Няма да забравя един случай на летище във Франция, пътувахме по повод Европейско първенство по спортна стрелба. Тогава ни

изчезна цяло куфарче с около 1000 патрона, които бяха за мен и още двама-трима човека от отбора ни.

Оръжието и патроните се опаковат винаги в различни куфари и се маркират изрично, че представляват специфичен багаж. Никога повече не се намериха тези амуниции. Случаят и до ден-днешен си остана пълна мистерия.