Денят на труда, в който почиваме



Първи май, освен деня на труда, останал в паметта на по-старите поколения, като дата, на която всички по желание, или не съвсем, трамбоват по жълтите павета, а от трибуната на мавзолея на Георги Димитров – върхушката на властта им маха лениво.

Тази дата, обаче носи огромен исторически заряд. В края на 19 век работниците в САЩ излизат на протест, в който искат осемчасов работен ден. Следва безмилостна борба, наречена от Маркс "класова". Нещата ескалират до няколко революции в Русия, а духът на комунизма не броди из Европа, а има реален шанс да се всели в нея.

Всеки може да си направи историческа сводка за събитията от XX век. И за създаването на профсъюзите в САЩ, тежките им връзки с мафията, и за изчезването на Джими Хофа. Цялото земно кълбо е обхванато от борбата за приемливи условия за труд.






Сега положението е по-добро от това, в края на XIX век. Споменаването за класови борби и други подобни неща, вее на мухъл и изглежда почти неприемливо. Дори когато се появяват новини за ужасяващите условия, в които работят служителите на Amazon страни като Великобритания, например. А за това, че маратонките, телефоните, и дрехите, които носим са излезли изпод ръцете на деца в Азия, е толкова изтъркано, че след като мина през фазата на шегите, вече е скучно.

Хубаво е да живееш в Първия свят, но в последно време се забелязва, че много хубаво не е на хубаво. Повсеместно все по-отчетлива става тенденцията, че представителите на един конкретен слой от обществото биват отритвани, мразени и изхвърляни в периферията на обществените интереси. Една класа въстава срещу друга.

Когато подобни "въстания" се случват в тоталитарни страни, те са обясними. Но когато политическата класа на САЩ получава звучен, отекващ в историята шамар с избора на Доналд Тръмп за президент, то сигналът е повече от ясен.






В средата на миналия месец комедийният актьор Зеленски спечели с огромна преднина президентските избори в изтерзаната Украйна. В България Румен Радев донесе първата изборна победа за социалистическата партия от десетилетие насам.

Общото между всички тези хора? До кандидатирането си – не са заемали политически постове. Сигналът? Светът се уморява от сегашните си политици.

На първи май, денят на труда, в който не работим, седмици преди европейския вот, в страна, в която призракът на поредните предсрочни избори се материализира все повече, в свят, в който се осъществява тиха, законна, цивилизована революция, трябва да си спомним за онази върхушка, която стоеше на трибуната на мавзолея. Те живееха в столичния кв. "Изток", сегашните също искат там.


Какво четем:

🔴 Слави Трифонов нарани жестоко свой приятел

🔴 Три българки са в списъка с изчезнали жени в Кипър

🔴 Легенди за "манастирчетата" край странджанското село Заберново

Източник: trafficnews



Коментари



горе