Иван Гарелов описа един възможен преврат в България


Един от доайените в българската журналистика – Иван Гарелов е свидетел и коментатор на много от важните събития в обществения ни живот в последните десетилетия. Ето защо всеки политически анализ на Мистър „Панорама“ предизвиква широк отзвук и много коментари. Гарелов анализира за вестник „Труд“ последната тенденция сред политиците ни в навечерието на изборите за евродепутати на 26 май.

Заради тези избори всякакви оръжия влизат в употреба. И точно в страстната седмица политиците започнаха да се замерят с „разкрития“ кой подготвя военен преврат, без дори да имат идея какво означава това. За това реших да опиша един възможен преврат, като използвах знанията си за преврата на „черните полковници“ в Гърция през 1967 г., за да спрат идването на левицата на власт чрез избори, чилийският преврат на генерал Пиночет срещу лявото правителство на Алиенде, преврата в Полша, за да спаси социалистическото правителство, а също и нашият исторически опит от 1934 г. 





Прибавих реакцията на телевизиите. Ако ви се стори смешно- усмихнете се снизходително, ако ви плаши, сменете бързо темата.
Ранна сутрин, зазорява. Дочува се тътен. От Горна баня по покритите с утринна роса павета идват танковете. Онези танкове от репликата на Петър Младенов. След половин час те заемат позиции пред парламента, Министерския съвет, пощата, БНБ, БНТ, БТВ, радиото. Из престижните квартали шетат военни джипове. От тях изскачат тежковъоръжени командоси. Застават на пост пред избрани апартаменти. Извеждат някакви важни хора с белезници на ръцете. Познати физиономии, останали без маските на всесилие.

Започва сутрешното предаване по БТВ. Бареков се появява с военна униформа. „Добро утро, уважаеми зрители. Имаме новина…“. Бареков обяснява,че е мобилизиран от военните, за да изпълнява заповедите им. Чете съобщение: „Верни на патриотичния си дълг бойни части на българската армия са извършили преврат. Конституцията е суспендирана. Арестувани са министри и политически лидери. Други са под домашен арест.

Цялата власт минава в ръцете на Комитет на националното спасение, съставен от патриотично настроени офицери. Мотивите за преврата- политическите партии водят страната към катастрофа. Демократичните институции са се превърнали в прикритие за грабителите на народното богатство. Отменят се предстоящите избори, защото след тях в страната щяло да бъде установено пълно господство на мафията. Военните ще се оттеглят от властта, след като страната премине през оздравителен процес и бъдат установени ред и законност.“





Хората прещракват телевизионните канали. БНТ предава класическа музика като при смъртта на държавен ръководител. Няма кой да каже какво да правят. Нова телевизия е забравена в суматохата. Няма я в старите планове за окупация на електронните медии. Виктор и Ади гледат смени видеоклипове. „Милене, конкуренцията предава някакви страшни новини“, обажда се Ади. Виктор свива презрително устни: „Ние с политика не се занимаваме.“

Единствено Сашо Диков е реагирал светкавично и предава преврата на живо. Всъщност няма какво да се предава. Камерите показват празния площад пред Народното събрание със самотните танкове. Няма съпротива, няма протести. За да запълни дупката, Сашо разговаря с известен професор.

Професорът прави паралел с преврата от 1934 г. И тогава партиите са загубили всякакъв авторитет и военните взимат властта.Страната се стабилизира. Сашо се нервира: „Какви ги говориш, нима подкрепяш преврата? Да не са те поканили за министър на културата?“ Професорът премълчава, че по традиция военните преврати избутват на власт ангажирани професори.

Сашо започва да чете собствена информация, която се базира на слухове. Соломон Паси е заварен от преврата в САЩ. Загубена е каузата му да стане генерален секретар на НАТО, но може да оглави правителство в изгнание. Любен Дилов-син до последно се смее, мислейки, че някой повтаря нов вариант на козлодуйското предаване на „Ку-ку“. Генерали в оставка не са изненадани от преврата, но са изпреварени от по-младите чинове. Превратаджиите предлагат на Орешарски да оглави правителството. Той приема като национално отговорен човек. Търси се министър на външните работи, да „обере“ реакциите в чужбина.

Хората се страхуват да излязат на улицата, но четат трескаво сутрешните вестници, за които са абонирани. В тях няма и дума за преврата, само жълти новини. Хората не знаят, че скоро няма да четат такива новини. Превратаджиите са моралисти. Националният стадион е превърнат в затвор на открито. Освен политическите противници, там докарват с белезници и цялата артистична армия от чалгаджии, рапъри и всякаква подобна сволоч. Папи Ханс го влачат по земята. Милко Калайджиев си търси мустаците в тревата на стадиона. Само Евгени Минчев запазва достойнство и се опълчва на мъчителите.

Превратът има пълен успех. Мъглата започва да се вдига. Пустите улици оживяват от забързани хора. Отиват на работа. Нищо не може да изненада хората. Те са претръпнали от застъпващите се скандали. Нищо не може да раздвижи гражданската им съвест. Човек се пита какво още трябва да се случи, за да се стресне този народ. Ако някой се страхува за изборните резултати, сега му е времето.
Ето, това е идеалното време за военен преврат. Добре, че и затова няма хора, нали няма армия. А дали е така? Да сменим темата.





Всичко си идва на мястото
Не може да се отрече- усети се полъха на свободата и всичко започна да си идва на мястото. Социолозите почти синхронно отбелязаха промените в предизборните настроения. Идват изборите и лесно ще сравним резултатите с техните прогнози.

Клакьорите на властта изведнъж станаха диалогични и започнаха да обсъждат аналитично „грешките“ на управляващите. Не можеш да ги познаеш.
А журналистите- критични, нападателни, смели. Сега е времето да направят име. Дано нещо остане от тази промяна и след изборите. 


Какво четем:

🔴 Ани Салич разказа за детството си и бурните младежки години

🔴 Толкова ми бяха напукани петите, че не смеех да обуя сандали, но една приятелка ми каза какво да направя- домашен крем

🔴 Със сестра ми живеем на една улица, но от 20 години не си говорим

Източник: С кафето



Коментари



горе