Румен Сомов, родственик на популярния герой: Бай Ганьо никога няма да умре


Румен Сомов е на 47 години и живее в Казанлък. Той е родственик на Бай Ганьо и в момента гради музей на известния си предшественик. Известен е с работата си на татуист, бивш журналист и кино- и театрален режисьор.

"България Днес" разговаря с него за Бай Ганьо в миналото и настоящето и трябва ли да се срамуваме или гордеем с литературния герой.

- Г-н Сомов, вярно ли е, че сте наследник на Бай Ганьо?

- Не разполагам с родословно дърво, което да показва, че съм трети братовчед или друг вид роднина на Бай Ганьо. Той се появява за пръв път в публичното пространство в книгата "До Чикаго и назад". Това е, след като Алеко Константинов среща на изложението в американския град някой си Ганьо Сомов. След това е установено, че този човек е родом от казанлъшкото село Енина. Родът на Сомови от селото е много голям и при всички положения съм негов родственик. Това го казвам със сигурност.

- През годините правили ли сте опити да установите точната си връзка с популярния литературен герой?





- Мисля да разследвам по стари документи. Те са били петима братя Сомови. Има написана книга, която се казва "Братът на Бай Ганьо". Тя е публикувана във времена, когато е имало дискусии дали не се излагаме пред света с образа на Бай Ганьо. И с нея, и с други издания са правени опити да се компенсира негативният образ на героя. По мои проучвания има над 300 издания, които представят Бай Ганьо в различна светлина, или се разказва за хора, които го коментират положително. Има преводи на френски, сръбски, руски и турски. И точно в една от тези книги се разказва, че са петима братя, от които може да тръгва моята родственост с него.

- Разкажете повече за идеята си да направите първия в България музей на Бай Ганьо.

- От осем години събирам артефакти. Преди две години се оказа, че в Енина продават тип възрожденска къща на много хубаво място. Тя е бивша къща музей на Димчо Астаджов, който е бил партизанин, и това е родното му място. Беше много занемарена и с пропаднал покрив. Имах възможност да я закупя и започнах ремонтни дейности по нея. В един момент нещата не зависят само от ентусиазма, а и от финансирането. Покривът вече е оправен, мога да кажа, че повече от половината ремонт е направен. Имам много сериозна колекция от вещи, свързани с Бай Ганьо. Идеята е да се започне от раждането на Алеко Константинов и след това да се продължи в исторически план. Вървейки с Алеко, да влезем във времето. Най-ценният ми предмет е печат от изложението в Чикаго. Това се оказва и първият легитимен български печат след Съединението. Понеже преди това никой не е зачитал България, на изложението нашата делегация е искала да има собствен павилион. Организаторите се съгласяват да имаме и реално в Чикаго правят своеобразно признаване на Съединението. Този печат се явява първият след това важно събитие за държавата ни. Друг интересен факт е, че големината на нашия павилион е била едва 1/4 от площта на дамската тоалетна. За пример белгийците са се ширили на място, което е било 8-9 пъти големината на дамската тоалетна. Но за нас все пак е било голям пробив.

Печатът от изложението в Чикаго





- А как се случва срещата между Алеко Константинов и Бай Ганьо?

- Бай Ганьо не е бил в павилиона, но Алеко веднага го забелязва. Причината е, че е бил по тънката част и като минела някоя жена, винаги се обаждал. Алеко е ранима и чувствителна личност. Той дори не е бил с други деца в училище, а е учил като частен ученик. Това е било висша форма на аристокрация и затова не е приемал такива подвиквания и подмятания. Тогава е решил, че трябва да опише образа му. Аз самият разполагам с първото издание на "До Чикаго и назад". За първи път излизат два разказа във вестник "Мисъл", с чиито броеве разполагам. Това реално е раждането на Бай Ганьо - от 1893 до 1895 година. Става толкова известен, че след две години излиза творбата за брата на Бай Ганьо. Едно време се е ставало известен с писането на книги - не е имало нито радио, нито телевизия. А книгата се предавала от ръка на ръка и така достига до всички. Тогава е бил голям хит.

- Трудно ли ви беше намирането на всички тези артефакти и исторически данни?

- Много съм търсил. Вече спрях да ходя по антикварни места, но имам хора в няколко града, които ми съдействат, ако открият нещо интересно. Предпочитам парите, които ще дам за път до София например, да ги използвам за нещо друго полезно. От много време работя с тези хора. Покрай търсенето съм попадал на други любопитни вещи. Намерих медал на опълченец, който се оказа, че е първият български медал. Преди това сме били 500 години под турско робство и не е имало военни отличия. Първите медали се раздават след битката на Шипка - сечени са в Санкт Петербург, но не са регистрирани като руски. Много се радвам, че не ги събирам като колекционер, а ще има възможност да ги видят и други хора. Нещо друго интересно - преди години у нас се появяват монети с номинал 2 и 1/2 стотинки. И се замисляш, че си чувал лафа "ще те направя на две стотинки и половина", но не знаеш откъде идва. А реално в историята ни има такава монета.

Книгата за брата на Бай Ганьо

- Само на себе си ли разчитате за финансирането на начинанието ви?

- Всичко правя сам, но съм отворен за спонсорирания. Влагам изцяло лични средства. Имам скромен бизнес с храни за животни, работя и като татуист. Хобито ми да се занимавам с кино и театър.

- Чувствате ли се горд, че сте наследник на Бай Ганьо, който в съзнанието на хората е свързан изключително с негативни характеристики?





- Не мога да го нарека точно гордост, но не се притеснявам, че мога да бъда свързан с Бай Ганьо. Обичам да давам примера, че има големи и космати мъже, които гледат лошо, но нямат проблем да облекат розова риза. Не се притеснявам да се легитимирам като родственик на Бай Ганьо, защото не ме притеснява и не го приемам като заплаха за имиджа ми. Големите герои на другите държави също са особняци - Швейк е глуповат и шматка, Дон Кихот е луд, а Санчо Панса не е много умен. В Русия един от най-споменаваните герои е Иванушка глупака. Винаги недъзите на обществото са по-интересни за четене и гледане. Дори и в новините лошото повече се търси. Има едно китайско проклятие - "Пожелавам ти да живееш в интересни времена". Събирателният образ на Бай Ганьо не бива да ни притеснява като българи, защото всяка държава си има такъв.

- И един вечен въпрос - Бай Ганьо жив ли е в наши дни?

- Алеко изключително добре намира чертите от образа на българина и затова Бай Ганьо става известен не само у нас, но и по цял свят. Бай Ганьо не само че е жив, но и никога няма да умре. Няма шанс да умре, защото е част от нашето ДНК. Ако Бай Ганьо умре, ще ни изчезне и нацията. Това е герой, който е станал по-голям от автора си. Децата като малки първо научават за Бай Ганьо, а след това за Алеко Константинов. Дори и вицовете, които разказваме днес, са за Бай Ганьо Българина. Народното творчество продължава да го държи жив.

 


Какво четем:

🔴 Национал по волейбол стана баща на близначки

🔴 Георадар очерта огромна гробница в могилата до Пловдив. На кой император е?

🔴 Шест медала спечелиха българските деца на Балканиадата по математика

Източник: bgdnes



Коментари



горе