Ей, няма угодия!
Много ми е интересно следното: има ли някъде по света снахи, които да се разбират нормално със свекървите си? В моето обкръжения няма, а за себе си изобщо не искам да говоря. Наричам моята свекърва - свекървещица. Разбирам, че е невъзпитано така да се говори, но какво да направя - определението напълно отразява истинската същност на тази жена. Изглежда, че трябва да й бъда благодарна за това, че е родила и възпитала най-забележителния мъж - съпругът ми. Длъжна съм, но не ми се получава, защото всички мои опити за благодарност се разбиват в непревземаема скала.
И ето сега, сякаш съм при психоаналитик, ще споделя с вас историята си. Вие сами
преценете права ли съм, или не.
Всичко започна със сватбата. В най-вълнуващия момент, в "чакалнята" на залата за граждански обреди, моята бъдеща свекърва внимателно и нежно оправяше булченската ми рокля, сякаш искаше да каже: " Люси, трябва да прикрием това деколте. Много е отворено, всичко се вижда. Може би ще е добре да се покриеш с шал." Змия гадна! Тя ме видя вече в тази рокля, веднага след като я купих. Но тогава и дума не каза. Мълчаливо ме огледа от глава до пети, усмихна се и тръгна да си върши своята работа. И аз, глупачката, се зарадвах на одобрението й.
Разбира се, настроението ми се развали. Моят бъдещ съпруг не обърна внимание на майка си и тайно ми намигна. На сватбата също нямах спокойствие. Няколко пъти свекървата ми шепнеше в ухо да внимавам с алкохола: " Люси, внимавай да не те хване." За цял ден бях изпила само две чаши шампанско, защото и без това не обичам алкохола и от него ме боли глава. После видях, че и на мъжа ми шептеше.
Въпреки усилията й, тържеството мина добре и през следващата седмица се насладих на истински меден месец.
Но няколко дни по-късно свекървещицата звънна и помоли съпруга ми да дойде да й помогне с нещо. Той, разбира се, не й отказа. Нямаше го повече от 5 часа. Оказа се, че спешно сменил крановете в банята, защото баща му бил ангажиран с лична работа. Сменил ги бързо, за един час, а през останалите 4 хапнал с майка си и играл на гонзолата. Дойде си оттам щастлив и добре нахранен. А после, на всеки два дни, свекървещицата започна да идва у дома. Почистваше кухнята, готвеше и си навираше носа навсякъде. На всичкото отгоре държеше да правя нещата по нейния начин. И тогава разбрах, че съм си навлякла сериозни проблеми. Имах усещането, че с нея живеем под един покрив. В края на краищата изрично настоях с мъжа ми да се изнесем на квартира, но ето че сега бях принудена да я търпя в собствения си дом.
Направих проучване сред омъжените ми приятелки за това как решават проблемите със свекървите си. По-късно прочетох няколко книги по психология, разгледах и различни съвети на мъдри, знаещи хора. Надявах се, че все някъде ще открия подходящите съвети. Струваше ми се, че има само един начин да направя свекървещицата доволна - да изчезна от живота на сина й. Реших да пробвам с добро. Като за начало й се обадих и я поканих на гости, под предлог, че имам нужда от съветите й. И когато тя дойде, седнах пред нея с тетрадка в ръцете и започнах страстно да я разпитвам за всякакви кулинарни тайни. Въпреки че вниманието ми й хареса, останах с впечатление, че запази за себе си най-важните подробности. Това беше само един от начините да я впечатля. Непрекъснато се въртях покрай нея, питах за съвети, обличах се така, както тя искаше, изпращах мъжа си да й помага дори за дребните неща.
Накратко, постарах се. И, между другото, съвсем искрено. За съжаление ситуацията се влоши още повече. Оказа се, че самата аз я допуснах в живота ни и вместо да се отърва от нея, сега постоянно висеше у дома. Моята "втора майка" отказваше да ме признае за равнопоставена. Не можах да й угодя. Тихо, за да не чуе синът й, свекървата не спираше да показва неодобрението си. И тогава си казах: "Достатъчно!" Що за дявол е тази жена? В края на краищата аз се омъжих за съпруга си, а не за родителите му! Длъжна съм да изградя свое семейство, а не да ставам част от друго. Когато мъжът ми е живял с родителите си, са били семейство, но вече с мен и сега те са просто негови близки роднини. И моите родители също са отделно семейство, което напуснах, за да създам собствено. Трябва да превърна моя дом в силна и надеждна крепост. Щом взех категорично решение, моментално спрях да притеснявам какво мисли свекървата.
Оттук насетне вършех това, което исках от дълго време - с мъжа ми отидохме на кино, поканихме приятели или просто гледахме телевизия у дома. Веднага след като свекървещицата се обади с настояване съпругът ми да й свърши някаква работа, аз му отправих примамливото предложение, да я накара да си извика майстор. Разбира се, вбесена и обидена, тя се опита да манипулира мен и мъжа ми. Но наистина, нейните терзания никак не ме вълнуваха. В края на краищата, най-важното е, че със съпруга ми бяхме много щастливи и никакви дребни дразнещи фактори не можеха да променят това. Оттогава свекърва ми, воля-неволю, беше принудена да си намери други интереси в живота. Не казвам, че ме обикна, но със сигурност се примири. Ето защо, от личен опит установих, че няма смисъл да угаждаме на хора, които просто отказват да ни приемат. По-важно е да отдадем сили и усилия на онези, които наистина обичаме и да не позволяваме на който и да е да застава между нас.
Какво четем:
🔴 След празниците съм подута като балон. С тази естествена рецепта се прочиствам и коремът ми се оправя за 1 ден🔴 Запознайте се с Писко: Котето, което ще открадне сърцето ви
🔴 Милен Цветков се завръща като водещ - на предизборно студио
Източник: lichna-drama
Коментари
Последвайте ни във facebook!
