Екопътека и водопад Под Камико край Гара Бов
Бов е „Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми“ (из Разходка по Искъра от Иван Вазов).
На малко повече от час от София природата е сътворила едно чудо, наречено Искърско дефиле. Река Искър действителсно дефилира пред жителите на няколко китни села.
Гара Бов е началото на две екопътеки, водещи към едни от най-високите и красиви
водопади в България – Скакля и Под Камико. И двете са разкошни и при добро желание
можете да ги обходите в един ден, както направихме ние една неделя в края на Април.
Екопътека Под Камико е по-дългата и отнема повече време от двете екопътеки и
по нищо не отстъпва по красота и гледки на Вазовата екопътека. Обхождали сме екопътека
Под Камико няколко пъти и сега ще споделя малко снимки, емоции и (надявам се)
полезна информация.
Екопътеката започва от стадион Скалата в село Гара Бов. От главния път между Своге и Гара Лакатник трябва да се отклоните надясно по един мост към Гара Бов. Има ясна табела. Пътят ще ви изведе пред ж.п. гарата, откъдето трябва да продължите надясно и нагоре към стадион Скалата. Пред стадиона има паркинг и информационна табела за местността.
Тръгваме през самия стадион, покрай резервните скамейки. След като преминем през стадиона, минаваме на десния бряг на реката и следваме зелената маркировка.
Ако пътувате с влак, разстоянието от ж.п. Гара Бов до стадион Скалата е около 800 метра. и се изминава за около 10-15 мин. пеша.
Време за обхождане на цялата екопътека: 2 ч. 50 мин.
Дължина: 7.5 км.
Средна скорост: 4.1 км/час
Най-ниска точка: 441 м.н.в
Най-висока точка: 1057 м.н.в
Допълнително време за разглеждане и снимки на всички водопади и красоти по пътеката:
20 мин. – 60 мин.
Калории: 865 kcal.
Подходяща е за деца, които могат да издържат 3 часа вървене.
Вход свободен!
Пътеката прави нещо като кръг, като първоначално минава успоредно на река Бовска, където минаваме покрай множество по-малки, но също много красиви водопади.
След като достигнем до водопад Под Камико се качваме до село Бов и минаваме над водопада.
След като подминем селото навлизаме в широколистна гора, но с това гледките не свършват.
По пътеката към големият водопад Под Камико, се минава покрай няколко по-малки, но много красиви водопада. Самото корито на реката е доста интересно. Падовете сякаш се разливат по стъпала. Малките водопади започват скоро след началото на екопътеката и са на разстояние 5-10 мин. един от друг. Те нямат имена, затова ще ги наричам Водопад 1, 2… т.н. Падовете са много, но по-големите са долу-горе тези:
След т.нар водопади 8 и 9 или Каскадата ще стигнете до малка поляна. Там трябва да пресечете реката. Ще имате чувството, че се връщате, но всъщност пътеката прави нещо като зиг-заг и ще ви изведе високо над реката.
Скоро пътеката отново слиза до речното корито и се минава през малък дървен мост.
От моста до големия водопад Под Камико остават още 20 мин. вървене по леко стръмна и криволичеща пътека.
Водопад Под Камико е висок около 40 м. Той изглежда като „счупен“, защото пада върху чупка в скалата, от която отскача. Лесно можете да стигнете и до подножието на самия водопад.
След дъждове или в ранна пролет, в ляво от водопада може да имате късмета да видите и друг водопад. Той е може би двойно по-малък от Под Камико.
Отдалечавайки се от водопада пътеката ще ви изведе в село Бов. Колкото повече се изкачвате към селото, толкова по-впечатляваща става гледката към водопада. Ще имате и възможност да минете над водопада и да погледнете към долината на река Бовска.
В селото има една чешма, където можете да допълните бутилките, в случай че сте прежаднели от разходката. Дотук това е първата чешма.
В село Бов следвайте стрелките и маркировките и пътеката ще ви отведе над долината
на река Бовска.
Първоначално се преминава през сравнително полегата и широка пътека през прохладна широколистна гора. Скоро ще стигнете и до втората и последна чешма по маршрута, а малко след нея ще стигнете до ограда. На оградата има врата. Минете през вратата и я затворете след себе си.
Скоро ще последва и стръмно спускане до място, от което се открива страхотна гледка към част от Искърското дефиле. На мястото има маса с две пейки и няма как да не го забележите.
След въпросната панорамна площадка следва само стръмно спускане. Това е най-скучният и лишен от гледки етап от маршрута.
За мен най-доброто заведение в Искърското дефиле е
Комплекс Божилово е малък семеен хотел с механа, в който се предлага разнообразно
и много вкусно обедно меню. Непременно опитайте и домашно приготвените питки.
Не знам дали е защото винаги отиваме изморени и изгладнели от ходене, но винаги
си облизваме чиниите и купичките. Всичко е много вкусно. Силно ви го препоръчвам.
Комплексът е сравнително малък, но има огромен двор. Има и хотелска част. Още
за комплекса можете да научите на
Какво четем:
🔴 Наталия Гуркова: отначало🔴 Александър от Пловдив покори Сингапур
🔴 Едно от любимите предавания на Би Ти Ви остана без жури, чудят се откъде да намерят хора
Източник: svetogled
Коментари
Последвайте ни във facebook!
