Отървалият смъртна присъда Живко Русев: Чудо ме извади от иранския затвор!


Возя ученици и футболисти в Гълъбово, карах линейка и трактор в пандиза

"Родих се след затвора! Живея втори живот и не преставам да работя. Карам училищен автобус в родния Гълъбово, возя и футболистите на местния "Ботев". Радвам се на живота и отдавна забравих, че съм бил над 8 години зад решетките".

С тези думи ни посреща отървалият смъртна присъда в Иран българин Живко Русев по обвинение в контрабанда на над 130 кг хероин в ТИР-а, който шофира.

След дълги перипетии Революционният съд на област Табриз в ислямската република го призна за виновен и го осъди на доживотен затвор на две инстанции, макар прокурорът да пледираше за смърт. В нито един момент българинът не се призна за виновен и твърдеше, че е видял наркотика на снимка във вестника.

След шест години в ирански пандизи Русев бе върнат в България. От иранска страна обясниха това като жест на добра воля, тъй като между двете страни няма подписан договор за правна помощ.





Чудото се случва и благодарение на дискретната намеса на българските служби. Русев бе върнат у нас през август 2014 г., а малко по-късно в телевизионно интервю тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров разкри, че бил изпратен тайно в Иран с единствената молба към тамошните власти в този случай да няма смъртна присъда. Заради това интервю по-късно ген. Киров се оказа подсъдим, тъй като издал класифицирана информация.

У нас български съд трансформира присъдата му на 15 години затвор съгласно нашите закони. Русев бе изпратен в затвора в Стара Загора да излежава присъдата си, тъй като е най-близо до родния му град Гълъбово.

"Там в началото карах трактор, а след това и линейката в затвора, когато старшината беше в отпуска. Направиха ме и портиер на заводския цех. Поддържах градинките с рози край оградата", споделя Русев.

Освен това в пандиза в града на липите Живко носеше храната на останалите пандизчии и помагаше при изграждането на храм в двора, видя "България Днес" още през септември 2015 г., когато го посети зад решетките.

"Тук битовите условия не бяха добри, докато в Иран бяха прекрасни - с персийски килими в килията. Но пък в Иран храната беше лоша, само ориз даваха, докато в България беше по-добра", спомня си шофьорът, който през 2014 г. претърпява две операции в Иран.

"Едната бе за разбиване на камъни в бъбреците, а другата за хемороиди. За по 1500 долара и двете, които бяха за сметка на затвора там. Караха ме на скенер, ядрено-магнитен резонанс и всичко за тяхна сметка. А тук в зандана в София първото нещо, което ми казаха след пристигането ми от Иран, бе семейството ми да преведе 120 лева за снимка на скенер и изследване на кръвта. Там бях чужденец и живеех като в 5-звезден хотел, а тук съм си плащал осигуровките и вижте какво е отношението", казва дългогодишният шофьор.

И до днес Русев е категоричен, че невинен е търкал наровете повече от осем години.





"Насадиха ме на пачи яйца. Не съм чувал и виждал от тогава никой от тези, които ме наеха за шофьор. По-далече - по-добре. Така ще бъде и занапред", убеден е Русев.

Сега шофьорът се чувства по-жив от всякога. От 1 декември 2018 г. всеки делничен ден взима ученици от близкото село Обручище с школския автобус и ги вози до Гълъбово, а следобед ги връща до родните къщи.

"Возя и футболистите на "Ботев" (Гълъбово). Ето, в петък (вчера - б.а.) ги карам до Стара Загора, където играят мач с отбора на "Царско село". Преди това бях шофьор на камион и разкарвах различни материали, но беше тежка работата. Трябваха ми още 11 месеца стаж да се пенсионирам и с камиона ги навърших", споделя Живко.

Сега Русев е щастлив пенсионер с 390 лв. пенсия. Отделно взима още 800 като шофьор и с парите помага на двете си внучки и двете си дъщери Даниела и Биляна, които през годините остават плътно до него и му помагат безрезервно.

"На 65 години съм. Ако не работя, събота и неделя не ме свърта. Искам всеки ден да работя. Имам си котка Ружа и куче Роки, които тичат из двора. Обичам си ги и ги храня само с котешка и кучешка храна", разказва Русев.

След като в края на март 2017 г. е освободен условно предсрочно от затвора в Стара Загора с остатък от 5 години, 8 месеца и 8 дни, Русев не се е връщал в пандиза на свиждане на свои останали зад решетките приятели. На един от тях шофьорът оставил телевизора си, който семейството му вкарало в килията, за да гледа през дългите дни и нощи.


Какво четем:

🔴 Клисурския манастир – пазител на вярата в подножието на връх Тодорини кукли

🔴 Троянската Богородица Троеручица сътвори 2 чудеса за месец

🔴 Баба Ванга: Който краде, за здраве ще плаче

Източник: bgdnes



Коментари



горе