На Кирил и Методий дължим не само азбуката, но и знанието за Бога
Тази година се навършиха 1150 г. от кончината на св. Кирил
Животът на Константин-Кирил Философ е твърде кратък - той
умира на
42-годишна
възраст
Но титаничната му дейност оставя трайна следа в славянския свят от Средновековието
до днес. На него и брат му Методий дължим не само азбуката, с която пишем и до
днес, но и знанието за Бога, което той даде на достъпен език за новопокръстените.
Още приживе той заслужи прозвището си Философ, т.е. мъдрец.
Той е роден ок. 827 г. В неговото кратко житие е отбелязано: “Отечеството на
този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик Солун, в който се и роди.
Той беше
родом българин Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше
Лъв, майка му Мария - богати и първи в този град”. Това означава, че един от неговите
родители е произхождал от солунските славяни, които през IX в. са били наричани
и българи. При кръщението си той получил светското име Константин.
Още юноша написал първите си книжовни творби. През 843 г. по препоръка на логотета
Теоктист е изпратен да учи в императорската Магнаурска школа в Цариград. Негови
учители тук били солунският митрополит Лъв Математик и бъдещият патриарх Фотий
- един от най-ерудираните люде през IX в. Според неговия житиеписец Константин
изучил за три месеца граматиката, а след това геометрията, диалектиката, всички
философски науки, реториката, аритметиката, астрономията, музиката и всички други
изкуства. Високонадареният младеж обаче
не пожелал да
заеме държавна
длъжност,
а след завършването на Магнаурската школа се подстригал за монах и станал библиотекар
на патриарха в катедралната църква “Св. София”.
През 850 г. по настояване на Фотий заел неговото място на преподавател в Магнаурската
школа. През 855 г. двамата учени мъже заедно изпълнили важна църковно-религиозна
и политическа мисия при арабите в Багдад. Подир това Константин отишъл при брат
си Методий в манастира “Св. Полихрон” в планината Олимп (в Мала Азия). В продължение
на 4 г. те се отдали на книжовна дейност за изнамирането на славянска азбука и
за превеждането на “боговдъхновените писания от елински на български език”. Вероятно
тогава с буквите от създадената от тях азбука, наричана днес глаголица са превели
някои от богослужебните книги. Именно
в превода се
изразява тяхното
гениално дело, защото те са превеждали текстове с отвлечена, абстрактна лексика,
за която са липсвали подходящи слова на славянски език и са търсели най-подходящите
думи, за да ги предадат в разбираема славянска реч.
През 860 г. Кирил и Методий заминали при хазарите, като по пътя си спрели в Херсон,
на Кримския полуостров, по това време ромейско владение. Тук Константин изучил
до съвършенство еврейски език, за да може да беседва с юдейските проповедници
и превел на гръцки език еврейската граматика. В Херсон станало и истинско чудо,
когато на 30 януари 861 г. с помощта на херсонския архиепископ и местните жители
той открил мощите на римския епископ св. Климент (92-101). В хазарската столица
Семендер той водил прения с представители на юдейството и исляма, като
успял да
покръсти
част от
хазарите
и да привлече техния хаган за съюзник на Византия.
През есента на 863 г. с учениците си заминали за Великоморавия, където 40 месеца
извършвали богослужение на славянски език. Създали първата книжовна школа в славянската
държава. Много моравци също били обучени от тях. През пролетта на 867 г. двамата
братя потеглили обратно за Цариград, където техните моравски ученици трябвало
да бъдат посветени в църковен сан. По настояване на княз Коцел (861-876) Константин
спрял в Блатненското княжество (край днешното езеро Балатон, Унгария) и за 6 месеца
обучил нови 50 ученици.
По пътя на юг двамата братя стигнали Венеция, който по това време бил византийско
владение. Тук Константин Философ водил диспут с духовници, привърженици на триезичната
догма,, според които Божието слово може да се проповядва само на еврейски, гръцки
и латински език. Той защитил блестящо славянската писменост и книжнина.
Двамата братя се отправили за Рим. Носели със себе си едно от най-големите богатства
за хората през Средновековието - светите мощи на епископ Климент, които Константин
открил в Херсон. В края на декември 867 г. заедно със своите ученици те пристигнали
в Рим, където тържествено ги посрещнал папа Адриан II (867-872). В църквата “Санта
Мария Маджоре” били положени и осветени славянските книги. За донесените от Константин
мощи по-късно била изградена базиликата “Сан Клементе”, където били поставени.
По същото време в Рим имало български пратеници от княз Борис I (852-889) да
преговаря за ръкополагането на архиепископ на Българската църква. Вероятно именно
тогава тези пратеници са узнали за знаменитото дело на славянските книжовници
и отнесли тази вест в България.
Междувременно Константин Философ заболял тежко и 50 дена преди смъртта си приел
строг монашески обет и името Кирил, с което по-късно бил канонизиран за светец.
Преди да умре, той завещал на брат си да продължи делото за разпространение на
славянската писменост: “Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли
една бразда. Аз привършвам дните си и падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много
планината (т.е. манастира), но недей заради планината да изоставиш своето учение,
защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.”
Константин -
Кирил Философ
починал в Рим
на 14 февруари
869 г.
Тялото му било положено в базиликата “Сан Клементе”, където и досега се намира
неговият гроб.
През далечната 1851 г., много преди Освобождението, на 11 май в пловдивското
българско училище “Св. Св. Кирил и Методий”, местното население с гордост отбеляза
паметта на славянските първоучители. Чак в края на ХХ в. към честването на 24
май, отначало срамежливо, а след това по-активно, се присъединяват и други славянски
страни.
Четете още:
🔴 Алекс празнува с двете деца на Ласкин (снимки)🔴 Настя Рунова разказа за последните мигове от живота на Иван Томов
🔴 Слави си отива от БТВ с 50 милиона! Трифонов няма да ходи в Нова телевизия, твърдо влиза в политиката
Източник: spomen