На Кирил и Методий дължим не само азбуката, но и знанието за Бога



Тази година се навършиха 1150 г. от кончината на св. Кирил

Животът на Константин-Кирил Философ е твърде кратък - той

умира на

42-годишна

възраст

Но титаничната му дейност оставя трайна следа в славянския свят от Средновековието до днес. На него и брат му Методий дължим не само азбуката, с която пишем и до днес, но и знанието за Бога, което той даде на достъпен език за новопокръстените. Още приживе той заслужи прозвището си Философ, т.е. мъдрец.

Той е роден ок. 827 г. В неговото кратко житие е отбелязано: “Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик Солун, в който се и роди. Той беше






родом българин Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, майка му Мария - богати и първи в този град”. Това означава, че един от неговите родители е произхождал от солунските славяни, които през IX в. са били наричани и българи. При кръщението си той получил светското име Константин.

Още юноша написал първите си книжовни творби. През 843 г. по препоръка на логотета Теоктист е изпратен да учи в императорската Магнаурска школа в Цариград. Негови учители тук били солунският митрополит Лъв Математик и бъдещият патриарх Фотий - един от най-ерудираните люде през IX в. Според неговия житиеписец Константин изучил за три месеца граматиката, а след това геометрията, диалектиката, всички философски науки, реториката, аритметиката, астрономията, музиката и всички други изкуства. Високонадареният младеж обаче

не пожелал да

заеме държавна

длъжност,

а след завършването на Магнаурската школа се подстригал за монах и станал библиотекар на патриарха в катедралната църква “Св. София”.






През 850 г. по настояване на Фотий заел неговото място на преподавател в Магнаурската школа. През 855 г. двамата учени мъже заедно изпълнили важна църковно-религиозна и политическа мисия при арабите в Багдад. Подир това Константин отишъл при брат си Методий в манастира “Св. Полихрон” в планината Олимп (в Мала Азия). В продължение на 4 г. те се отдали на книжовна дейност за изнамирането на славянска азбука и за превеждането на “боговдъхновените писания от елински на български език”. Вероятно тогава с буквите от създадената от тях азбука, наричана днес глаголица са превели някои от богослужебните книги. Именно

в превода се

изразява тяхното

гениално дело, защото те са превеждали текстове с отвлечена, абстрактна лексика, за която са липсвали подходящи слова на славянски език и са търсели най-подходящите думи, за да ги предадат в разбираема славянска реч.

През 860 г. Кирил и Методий заминали при хазарите, като по пътя си спрели в Херсон, на Кримския полуостров, по това време ромейско владение. Тук Константин изучил до съвършенство еврейски език, за да може да беседва с юдейските проповедници и превел на гръцки език еврейската граматика. В Херсон станало и истинско чудо, когато на 30 януари 861 г. с помощта на херсонския архиепископ и местните жители той открил мощите на римския епископ св. Климент (92-101). В хазарската столица Семендер той водил прения с представители на юдейството и исляма, като

успял да

покръсти

част от

хазарите

и да привлече техния хаган за съюзник на Византия.

През есента на 863 г. с учениците си заминали за Великоморавия, където 40 месеца извършвали богослужение на славянски език. Създали първата книжовна школа в славянската държава. Много моравци също били обучени от тях. През пролетта на 867 г. двамата братя потеглили обратно за Цариград, където техните моравски ученици трябвало да бъдат посветени в църковен сан. По настояване на княз Коцел (861-876) Константин спрял в Блатненското княжество (край днешното езеро Балатон, Унгария) и за 6 месеца обучил нови 50 ученици.

По пътя на юг двамата братя стигнали Венеция, който по това време бил византийско владение. Тук Константин Философ водил диспут с духовници, привърженици на триезичната догма,, според които Божието слово може да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински език. Той защитил блестящо славянската писменост и книжнина.

Двамата братя се отправили за Рим. Носели със себе си едно от най-големите богатства за хората през Средновековието - светите мощи на епископ Климент, които Константин открил в Херсон. В края на декември 867 г. заедно със своите ученици те пристигнали в Рим, където тържествено ги посрещнал папа Адриан II (867-872). В църквата “Санта Мария Маджоре” били положени и осветени славянските книги. За донесените от Константин мощи по-късно била изградена базиликата “Сан Клементе”, където били поставени.

По същото време в Рим имало български пратеници от княз Борис I (852-889) да преговаря за ръкополагането на архиепископ на Българската църква. Вероятно именно тогава тези пратеници са узнали за знаменитото дело на славянските книжовници и отнесли тази вест в България.

Междувременно Константин Философ заболял тежко и 50 дена преди смъртта си приел строг монашески обет и името Кирил, с което по-късно бил канонизиран за светец. Преди да умре, той завещал на брат си да продължи делото за разпространение на славянската писменост: “Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда. Аз привършвам дните си и падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината (т.е. манастира), но недей заради планината да изоставиш своето учение, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш.”

Константин -

Кирил Философ

починал в Рим

на 14 февруари

869 г.

Тялото му било положено в базиликата “Сан Клементе”, където и досега се намира неговият гроб.







През далечната 1851 г., много преди Освобождението, на 11 май в пловдивското българско училище “Св. Св. Кирил и Методий”, местното население с гордост отбеляза паметта на славянските първоучители. Чак в края на ХХ в. към честването на 24 май, отначало срамежливо, а след това по-активно, се присъединяват и други славянски страни.


Четете още:

🔴 Алекс празнува с двете деца на Ласкин (снимки)

🔴 Настя Рунова разказа за последните мигове от живота на Иван Томов

🔴 Слави си отива от БТВ с 50 милиона! Трифонов няма да ходи в Нова телевизия, твърдо влиза в политиката





Източник: spomen





Коментари

горе