Обърканият живот на Хемингуей в 65 любопитни факта


Войни, катастрофи, злополуки, приключения, бракове, жени, алкохол, котки, ФБР, сафари, Куба... всичко има в богатия, но объркан живот на големия писател Ърнест Хемингуей. И разбира се, безценното литературно богатство и прочутия телеграфен стил на писане, които ни остави.

Неговият талант да пише кратко, силно и завладяващо остава ненадминат и неповторим. Запазената марка на стила Хемингуей - достъпен, обективен, в лека и иронична форма и с не особено емоционални диалози, те кара да се влюбиш в книгите му.

„Като творец той пишеше така естествено, както лети ястребът, и толкова ясно, колкото езерото отразява." – казва един от неговите биографи. – А животът и творчеството на Хемингуей учат поколения мъже да изповядват стоицизъм.





Неговите книги "И изгрява слънце", "Сбогом на оръжията", "Смърт следобед", "Зелените хълмове на Африка", "За кого бие камбаната", му носят световна известност, докато през 1952 г., след почти 10 години творческо мълчание, Хемингуей се завръща отново със "Старецът и морето", за който две години по-късно получава Нобеловата награда за литература. „Твърде късно...", казват приятелите му, а и той самият.

Своята ранима душа и фина чувствителност писателят често е прикривал с ексцентрични постъпки, остър саркастичен език и мъжкарско поведение. Но ние знаем истината. Защото познаваме книгите му и защото го обичаме.

Затова потърсихме интересни и малко известни факти от колоритния живот на Ърнест Хемингуей, за да се докоснем до уникалния свят на големия писател и човек и да се опитаме да разберем защо той, който обожаваше живота, избра да го напусне по собствена воля.

Детство с непоносима майка





Майката на Хемингуей е свободолюбива, независима и амбициозна жена, която за всичко отстоявала собственото си мнение. Той е в сложни отношения с нея, които постепенно прерастват в ненавист. „Мразя я в червата си тази кучка!" - казва писателят.

Докато Ърнест навърши 4 години, майка му го обличала като момиче, а косата му била толкова дълга, колкото на сестра му Марселин. Майка му искала двамата да изглеждат като сестри близначки, карала ги да спят в една стая и да си играят с кукли. Хемингуей твърди, че години наред не е могъл преодолее последствията от тази лудост.

Писателят също така обвинява майка си за самоубийството на баща си, както и за това, че самият той не е завършил колеж.

Майка му е искала той да стане музикант и го принудила да свири на виолончело. Тя била толкова упорита и амбициозна, че дори го спряла от училище за една година – за да може да свири.

Първият голям пробив на писателя (романът "И изгрява слънце") майка му коментира така: „Той проституира със своя талант" и „поощрява сензациите".

„Тя пося в сърцето ми само омраза. Искаше свобода, но само за себе си. Беше завършена егоистична американска кучка. Ако си близо до нея, или ставаш неин роб, или се гръмваш. Баща ми избра второто. А аз избягах далеч."

Млад журналист
Преди да стане един от най-значимите писатели на 20 век, Ърнест Хемингуей е бил журналист. Първо пише за училищния си вестник, след това, вместо да отиде в колеж, става репортер в „Канзас Сити Стар". По-късно той казва: „Работата във вестник не вреди на младия писател и може да му помогне, стига той да се измъкне от нея навреме."

Като млад журналист, Хемингуей е имал затруднения със сегашните причастия на глаголите. Често редакторите му се оплаквали от граматическите му грешки, на което той винаги отговарял: „Затова ти се плаща, за да поправяш!"

Ърнест Хемингуей веднъж публикувал рецепта за ябълков пай в своята рубрика. В действителност, той е имал много кулинарни рецепти, някои от които дори са музейни експонати, като тази рецепта за хамбургер.

Хемингуей – разказвачът

„Винаги съм искал да бъда писател.", казва той в едно интервю.

Хемингуей непрекъснато е подхранвал своя творчески заряд с допълнителни стимули – алкохол, красиви жени и най-вече – риск. Война, лов, пак война... „Но най-доброто писане със сигурност се получава когато си влюбен."

Въпреки своята пристрастеност към алкохола, Хемингуей никога не пишел след като е пил.

За да се самодисциплинира и, както той казва „за да не се бъзикам със себе си", писателят си поставял норма за написани думи. Дневното му „производство" от думи, което той записвал на специална дъска, варира между 450 и 1250. Имало дни, в които работел извънредно, за да не се чувства виновен когато прекара следващия ден в риболов.

Пишел сутрин рано, обикновено докъм обяд. „Когато работя над книга или разказ, пиша всяка сутрин - рано след зазоряване, колкото е възможно по-рано. По това време не те безпокои никой, хладно е или дори студено, и се стопляш докато работиш."

Хемингуей пишел само прав - работен навик, който е придобил още от самото начало на кариерата си.

Когато започвал някой проект, винаги пишел отначало с молив, върху поставката за писане, на тънка хартия за пишеща машина.

След като напишел нещо, отделял много повече време да го съкрати до минимум. Понякога с часове обмислял избора на една единствен дума, на конструкцията или звученето на една единствена фраза. "Аз пиша една страница по майсторски начин и още деветдесет и една, които са боклук. И се опитвам да хвърля боклука в кошчето."

Последната страница на „Сбогом на оръжията" Хемингуей е преработвал 39 пъти. „Трябваше да намеря правилните думи".

Хемингуей имал навика да ходи навсякъде с джобове, пълни с книги. Всяка свободна минута използвал за четене. „Няма по-верен приятел от книгата."

Страстен любител на книгите, писателят притежавал над 7400 тома. Библиотеката му съдържала всякаква литература и множество специализирани научни издания.

В едно интервю, на въпроса от кои писатели е научил най-много, Хемингуей изброява имената на много писатели, но и на художници и дори композитори. „За писането уча от художниците също толкова много, колкото и от писателите. Питате ме как става това? Ще ми отнеме още един ден да ви обяснявам."

Сред имената, които споменава, са: Марк Твен, Флобер, Стендал, Бах, Тургенев, Толстой, Достоевски, Чехов, Ендрю Марвъл, Джон Дан, Мопасан, добрия Киплинг, Шекспир, Моцарт, Кеведо, Данте, Виргилий, Тинторето, Йеронимус Бош, Брюгел, Гоя, Джото, Сезан, Ван Гог, Гоген.

През 1922 г. съпругата на Хемингуей изгубва на една гара куфар, в който са почти всички завършени ръкописи на писателя. Той на практика е трябвало да започне от нулата.

Хемингуей – авантюристът

Хемингуей обожавал лова, риболова, оръжията. И войната.

За известно време е бил увлечен по бокса и тази му любов го съпътства през целия му живот. От този спорт той се научил „да се движи напред, независимо от препятствията".

Първата си пушка получил от баща си, когато бил на 7 години.

Лодката си Pilar той наричал „единствената любов в живота ми".

През 1918 г. Хемингуей искал на всяка цена да участва в Първата Световна война, но получил отказ заради увреденото зрение на едното си око. Той обаче успява да ги убеди да го вземат като шофьор на линейка. Така, младежът зарязва репортерската работа и заминава за Италия.

Същата година Хемингуей е ранен от експлозия на мина. Двата му крака са сериозно пострадали и се налага спешна операция, която младият писател преживява с ужаса на езиковата бариера – хирурзите не могат да му кажат на английски какво се случва и дали ще запази краката си.

По-късно той пише: „Когато отиваш на война като момче, имаш една невероятна илюзия за безсмъртие. Другите ги убиват, не теб... И тогава, когато те ранят тежко за пръв път, изгубваш тази илюзия и разбираш, че може да се случи и на теб."

Въпреки раните си той успява да спаси италиански войник, заради което получава медал за храброст.

По време на почивка в Африка, Ърнест Хемингуей е почти смъртоносно ранен в 2 отделни самолетни катастрофи в рамките на 2 дни. На следващия ден той прочита във вестника собствения си некролог. Няколко дни по-късно е сериозно ранен при пожар.

Хемингуей и другите
„Подобно на кумирите си Марк Твен и Киплинг, той никога не се превръща изцяло в човек на изкуството. – пише негов биограф. - Държи се настрана от културни средища, кара се с приятели писатели, води объркан личен живот..."

По време на пребиваването си в Париж Хемингуей попада в центъра на изявен интелектуален кръг - Езра Паунд, (който го взема под творческото си крило), Гертруд Щайн (която силно повлиява стила му на писане) и Ф. С. Фитцджералд (който редактира някои от текстове му и ставана негов литературен агент). След време се изпокарва с всичките.

Когато разваля отношенията си с американската писателка и феминистка Гертруд Щайн, която е автор на прочутото изречение, свързано с концепцията й за изкуството: „Розата е роза е роза.", типично в неговия саркастичен тон, Хемингуей й изпраща кратка телеграма: „Кучката е кучка е кучка."

С Франсис Скот Фицджералд писателят развива страни отношения, вариращи от взаимно възхищение до враждебност.
Именно Фицджералд е този, който представя първия роман на Хемингуей на своя издател.

Фицджералд е сред хората, които често са търпели сарказма и острия език на писателя. Когато той изпратил на Хемингуей писмо от 10 страници, в което го съветвал как да завърши романа „Сбогом на оръжията", Ърнест му отговорил с бележка от 3 думи: „Целуни ме отзад".

Ирландският писател Джеймс Джойс е честа компания на Хемингуей за тежки запои в Париж. Понякога Джойс се забърквал в неприятности, след което се скривал и се обаждал на своя приятел Ърнест да го измъква от тях.

Скромен по природа, Хемингуей много мразел да дава автографи. Веднъж обаче негов почитател се оказал толкова настойчив, че го преследвал цели три месеца. Накрая писателят не издържал и му дал автограф. Върху подадената му книга той написал: „На Виктор Хил, един истински кучи син, който не може да разбере отговора НЕ!"

Прочутата история за облога за най-къс разказ, който той спечелил с 6-те думи „Продават се детски обувки. Неносени.", наскоро беше оспорена от сайта quoteinvestigator.com. Те твърдят, че тази история е лансирана през 1991 г. и че разказчето най-вероятно е написано то Уилям Кейн.

Хемингуей – бохемът

„Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол."

Хемингуей е бил известен бохем и е пиел прекалено много алкохол. Умеел да се весели, но след къртовски труд.

Обожавал коктейлите. Любимите му коктейли били мохито и дайкири. Той обичал да казва: "Храната е за хората, коктейлът е за боговете!"

Твърди се, че е бил член или може би председател на някаква организация, която имала за цел да обменя и популяризира рецепти за коктейли.

Веднъж Хемингуей откраднал писоара от любимия си бар, в който непрекъснато ходел и го отнесъл в дома си в Кий Уест. Неговият аргумент бил че е „излял" прекалено много пари в този писоар и че той на практика си е негов.

Сложният характер и драмите на Хемингуей

Хемингуей винаги се съмнявал в нещо.

Никога не вярвал на похвалите от читателите и почитателите си. В това отношение, не вярвал дори на близките си приятели!

Писателят е имал фобия към публичните изяви.

По ирония на съдбата, Хемингуей, който като малък е обличан като момиче от майка си, след години хваща най-малкия си син Грегъри да се облича в женски дрехи. Всъщност, от ранни години става ясно, че Грегъри (наричан Джиги) е травестит. Това е една от най-големите мъки в живота на писателя.

Баща му се самоубива, когато Хемингуей е на 28 години. Точно тогава започва неговата пристрастеност към алкохола.

Много хора са го обвинявали, че страда от мания за преследване, тъй като той често и с удоволствие обяснявал как ФБР го следи, на което всички се подсмихвали. Истината обаче е, че той наистина е бил следен от фБР и то лично по нареждане на Едгар Хувър. Разсекретени документи потвърдиха, че наистина е било така.

Всъщност, причината за интереса на службите към Хемингуей е, че през 1940 година, той работи в тясно сътрудничество със съветското КГБ и се подвизава под псевдонима Арго. Макар и провалил се като чужд агент, писателят е шпиониран през по-голямата част от живота си. Според някои това е една от причините за маниакалната му депресия, която довежда и до самоубийство му.

Хемингуей и жените

Отношенията на Хемингуей с жените са също толкова сложни и объркани както целия му живот.

Красавец с горещ поглед, философски размишлявайки за живота, Хемингуей бил особено привлекателен за жените, дори и за омъжените дами.

Той непрекъснато се влюбвал и често го съпътствали скандали, раздели и любовни драми... „Не мога по друг начин! - казвал той. – те подхранват творчеството ми и ме вдъхновяват. Но аз все пак се връщам при теб."

Като млад Хемингуей харесвал по-зрелите жени. Първата му любов Агнес и първите му две съпруги Хадли Ричадсън и Полин Пфайфър са по-големи от него.

Голямата си любов Агнес фон Куровски той среща по време на Първата Световна война в болницата в Милано, където се възстановява. Тя е девет години по-голяма от него и въпреки плановете им да се оженят, той се прибира в Америка, а тя се жени за друг. Биографът му Джефри Мейърс твърди, че заради огромното си огорчение от развръзката на тази история, писателят развива рефлекса да изоставя жените в живота си, преди те да го изоставят.

Любовта му с Агнес, както и преживяванията му в Италия по време на войната са основата на романа „Сбогом на оръжията".

Три от четирите съпруги на Хемингуей са писателки журналистки.

С всяка следваща той започва връзка по време на брака си, след което се развежда.

Когато се запознава с Полин Пфайфър (Файф), тя е най-добрата приятелка на тогавашната му жена Хадли. С Полин стават любовници и впоследствие тя става втората госпожа Хемингуей.

Години по-късно бракът на Полин е застрашен от Марта Гелхорн – третата госпожа Хемингуей.

Въпреки, че е имал четири брака и три развода и при непрекъснатите си любовни авантюри, Хемингуей е смятан за добър съпруг и баща.

Третата му съпруга, Марта Гелхорн е единствената, която сама инициира развода с него.

Три от жените на Хемингуей са съгласни с неговата слава на голям любовник. Четвъртата, обаче, е на друго мнение - според нея той е доста комплексиран и свенлив, дори се изчервявал при контакт с по-разкрепостени жени, а според нея имал и доста пуритански възгледа за любовта...

Котките на Хемингуей

Страстен почитател на котките, писателят отглежда странна порода шестопръсти котки. Когато му подарили първото животинче, то веднага било обгрижено и нахранено. Получило името Снежна топка.

Постепенно количество на котките в дома на писателя достигнало до 57! След смъртта му пухкавите потомци на Снежна топка, всички шестопръсти, си останали известни като „котките на Хемингуей". И до ден днешен в къщата-музей на писателя в Кий Уест, в качеството си на живи забележителности продължават да живеят няколко поколения от странната порода.

Депресията и самоубийството

Самоубийството е основен въпрос в някои от най-добри книги на Хемингуей. В апогея на славата си, Хемингуей написал: „Много ми харесва животът. Ще ми бъде много трудно, когато трябва да се самоубия".

Баща му и по-малкият му брат също се застреляли. Години по-късно внучката му Марго Хемингуей избира същия край на живота си.

В течение на няколко години Хемингуей се борил с тежка депресия и влошено здраве. Той е лекуван с електрошокова терапия за маниакалната си депресия.

След последното си пребиваване в клиниката Майо, лечението почти изтрива неговата памет, което го прави практически неспособен да напише и дума. Според някои това е била последната капка, която прелива чашата на неговата депресия и го кара да дръпне спусъка.

Въпреки, че е установено самоубийството, вестниците съобщават, че е починал при инцидент. Пет години по-късно, последната му жена Мери публично оповестява истината.

Писателят се е застрелял с ловната си пушка Винченцо Бернардели (Vincenzo Bernardelli). Днес този модел двуцевка носи името Хемингуей.

Хемингуей оцеляващият
Повече от 70 са злополуките и болестите, които преживява Хемингуей през бурния си живот - две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, дезинтерия, пневмония, цироза, хипертония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа, смачкан прешлен...

Но той винаги оцелява. Винаги се справя.

Не успява да се пребори единствено със себе си. На 2 юли 1961 г. Хемингуей взима любимата си пушка и изстрелва два куршума в главата си.

„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна."

Обичаме те, Ърнест Хемингуей!


Какво четем:

🔴 Безценните съвети на един японски лекар, доживял до 106 години

🔴 Вижте къде можете да гласувате в Гърция

🔴 72 медала за България спечелиха учениците по природни науки през 2018 година

Източник: Обекти



Коментари



горе