Доц. Марчев: Стресът е "заразен"


Синдромът на разбитото сърце прилича на инфаркт, но не е. По-лош е! Такоцубо стрес индуцираната кардиомиопатия настъпва и от мъка, и от радост – най-често когато децата се върнат от чужбина за празниците. Това казва кардиологът доц. Сотир Марчев, дмн. Той е изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт и началник на Клиника по кардиология към МБАЛ “Сърце и мозък” в Плевен. Доцент е по кардиология към Медицинския университет в града, републикански консултант по кардиология. Член на управителния съвет на Българска асоциация по ултразвук в медицината, почетен член на Европейското кардиологично дружество, акредитиран ехокардиографист на Европейското кардиологично дружество, оглавявал е Работната група по ехокардиография към Дружеството на кардиолозите в България. Има 2 специалности - по кардиология и по вътрешни болести. Специализирал е в университетски болници в Осака, Виена, Белград. Автор е на над 100 научни публикации и 14 книги в областта на кардиологията, вътрешните болести и общата медицина. Многократно включван от читателите ни в лигата “Лекарите, на които вярваме”.





- Доц. Марчев, как се породи интересът ви към капаните за лов на октоподи, които японците наричат такоцубо?

- През 2005 г. работих в университетската болница в Осака и колегите ми разказаха за новооткрита от тях сърдечна болест, която почти не е описвана. Тя се среща най-често при жени в късна възраст. Симптомите са като при инфаркт – болка и тежест в сърдечната област, задух, тревожност. Електрокардиограмата потвърждава съмнението за остър миокарден инфаркт, ехокардиографията и показателите от изследване на ензимите в кръвта – също. Но ако се направи коронарография - инвазивно изследване на кръвоносните съдове на сърцето, се установява, че това не е инфаркт, а друга болест.

Японските лекари я бяха нарекли с тяхна дума за делвоподобен капан за лов на октоподи – такоцубо, защото при заболяването в тази форма се променя видът на лявата камера на сърцето. Още по-изненадващо:

повечето

пациенти се

възстановяват

По това време се смяташе, че е някаква специфична японска болест или най-много болест, типична за Азия.

След завръщането си в България през 2006 г. обаче започнах да установявам такива случаи и у нас и ги докладвах по време на конгрес на Европейското кардиологично дружество. Предизвикаха голям интерес, защото

на Балканите

беше непозната,

а и като цяло много малко кардиолози от европейски страни бяха описали тази болест. Това ме подтикна да задълбоча проучването и търсенето на спецификата й при българското население. След 12 г. проучване то стана основа на втората ми дисертация. Днес вече целият свят говори за Такоцубо синдром, или стрес индуцирана кардиомиопатия, и се знае, че не е нито национален, нито регионален проблем, а боледуват всички народи. По данните за света обаче не може да се предскаже честотата и особеностите за конкретно население поради различните условия на живот, културологичните особености и нивото на стрес.

- Често ли изпадат в това състояние българите, вие колко пациенти изследвахте?

- В проучването си анализирам 105 случая на приети в болница пациенти със симптоми на инфаркт, които при изследванията се диагностицират с Такоцубо синдром, като три от случаите бяха рецидив, пациенти, постъпващи повторно с аналогичен на предишен проблем, така че като брой пациентите са 102-ма, повечето от тях жени в шестата декада от живота.

Според проучването се установява Такоцубо при 1 от 448 ангиографски изследвания, или в 0,22% от всички инвазивни диагностики на сърдечносъдовата система и в 1,4% от пациентите с инвазивно изследване по повод на данни за остър миокарден инфаркт. Това е честотата на диагностициране на заболяването, но вероятно

то се среща

по-често,

отколкото

се разпознава, защото част от пациентите имат дискретни оплаквания. Например при една пациентка болестта бе установена изненадващо при кардиологичен преглед заради повишено кръвно.





- Какъв е профилът на средностатистическия български пациент?

- В проучването с приближение до кръгло число в 77% е

жена на средна

възраст 67 г.

В останалите 23% от случаите - мъж на средна възраст почти 62 г. Но и в двете групи имаше голяма възрастова амплитуда – жени на по 34 и 92 г. и мъже на 27 и 92 г. 

- Пояснението “стрес индуцирано” насочва подозрението към неприятните емоции, има ли и други виновници?

- Най-често се провокира от лоши вести, финансови загуби, съмнение за опасно заболяване, загуба на близък, изневяра. Това обяснява прозвището му Синдром на разбитото сърце, но може да настъпи и при среща с опасни животни и много други натоварващи събития. Най-често заболяването започва веднага след стреса, но невинаги. Една пациентка се бе разболяла 2 месеца след като съдови хирурзи я бяха предупредили, че може да се наложи да й ампутират крака. Мъчителни емоции са в основата на такоцубо при 44% от пациентите.

Мозъкът се

явява спусък,

а сърцето -

мишена

на такоцубо

В началото се смяташе, че само негативният стрес е причина. Но опитът, включително нашият, показа, че и хубавите емоции може да имат роля. Установихме ги като тригери при 5% от българските пациенти.

- Кои са добри, пък разболяващи емоции?

- Най-често такива разтърсващи преживявания са завръщане на децата или внуците от чужбина за празници, на второ място - честване на юбилей. Но имаше и други случки, в които голямата радост “балонира” сърцето. Ефектът е подобен на сълзите от радост.

- Хроничният стрес води ли до същия кардиомиопатичен ефект?

- Засега сме сигурни в ролята на внезапния, остър стрес, но заболяването е проучвано отскоро и не е доказано дали хроничното напрежение има роля. Може да се разсъждава защо честотата на новите случаи на стрес индуцирана кардиомиопатия зависи и от регионалната безработица. Установихме такава корелация при сравняването на безработицата и новите случаи на Такоцубо синдром у нас. Въпреки, че много от болните са пенсионери! Изглежда логично да се допусне, че индивидуалният стрес, който натиска спусъка за заболяването, се влияе от обществената тревожност. Явно стресът е “заразно” заболяване.

- Какво е мястото на останалите стресори?

- Понякога това са катастрофа, операция, инсулт, интубация, имплантиране на пейсмейкър, психична криза. Но в част от пациентите не може да се установи ясен провокиращ фактор.

Прави впечатление обаче, че

81% имат

предшестваща

хипертония и

почти по 17%

са с диабет

или заболявания на нервната система, сред които и сърдечносъдови. Близо 9 на сто съобщават за дисфункция на щитовидната жлеза - нейните хормони правят тялото по-чувствително към стресовите фактори. Почти 9% са имали онкологичен проблем. Към 14% страдат от хронично белодробно заболяване – лекарствата за лечение на спазъма на дихателните пътища действат еднопосочно със стресовите хормони. Всеки 3-и мъж и всяка 4-а жена с такоцубо са пушачи, но този тренд е валиден за цялото българско население. Затова пък женският пол е очевиден риск. Напредналата възраст - също.

Всички резултати в проучването са направени след сравняване на хора със стрес индуцирана кардиомиопатия с големи контролни групи от пациенти с остър коронарен синдром и със сърдечна недостатъчност.

- Сърцето проявява ли сезонна уязвимост на стреса според температурата например?

- Установихме, че

случаите

на такоцубо

преобладават

през втората

половина на

годината - такъв

извод досега

не е правен

Но в нашата извадка се очерта ясна тенденция. От всички 105 случая само 34 са от януари до юни на съответната година. Не е обвързано с околната температура - през пролетта и есента има сходни температури, но през пролетта Такоцубо синдромът е по-рядък, а през есента – по-чест. Четирима от 5-имата пациенти, загинали в острия стадий, са починали през втората половина на годината.

Честотата

на заболяването

следва линията

на нивата на

тестостерона

Той е по-висок и при двата пола от юли до декември, включително в жените след менопауза.

- Каква е прогнозата за хората, преживели Такоцубо?

- Най-големият риск за живота е по време на острия стадий. В първите дни по време на болничния престой смъртността е средно 5%. Когато при нас постъпи пациент с остър миокарден инфаркт, ние отпушваме виновната коронарна артерия и при нужда поставяме стент. Когато постъпи пациентка с разбито от стрес сърце, ние не можем да помогнем много – даваме лекарства, за които предполагаме, че може би помагат. При 3% от пациентите се наблюдава повторен случай. Всички пациенти са наблюдавани години след острото състояние и се установи, че 20,6 на сто (почти 23% от жените и 13% от мъжете) не доживяват до 5 години.

- Съпоставими ли са даните с тези по света?

- Близки са. Има малки разлики, но проучването потвърждава актуалните световни изводи: Такоцубо стрес индуцираната кардиомиопатия е

сериозно

заболяване с

висока

смъртност

(болничната е 4,92% и 5-годишната 23 на сто), изисква по-продължителен болничен престой (5,1 дни средно) и има отделни случаи на рецидив (3 рецидива при 102 пациенти в България). В началото, когато болестта беше открита, се мислеше че е безобидно заболяване с винаги добра прогноза. Сега нашите данни подкрепят новите виждания, че това е сериозна болест.

- В тази връзка – помните ли, че когато вие преди години говорихте пред нашия вестник за заболяването, текстът излезе със заглавие “Стресът докарва на жените страшната болест такоцубо”?

- О, да. Помня го добре, защото към онзи момент беше малко пресилено да се твърди колко сериозна е тази болест само по предварителни данни, но медиите правят по-ударни заглавия от учените. От днешните изводи на медицината на доказателствата в крайна сметка

тогавашното

заглавие

се оказва

визионерско

Помня още нещо любопитно в тази връзка. Когато за пръв път споменах думата такоцубо пред българска телевизия, последва коментар в “Господари на ефира”, че този термин е пример какви думи не трябва да използват лекарите. Първото название на болестта, дадено от японските учени, отдавна вече се ползва в медицинските ръководства и издания, предпочитано е и от масовата аудитория пред стрес индуцирана кардиомиопатия.

- В онази публикация за “опасната болест” коментирахте, че е възможно тя да е форма на защитен механизъм при жените – не правят инфаркт, а такоцубо в повечето случаи е обратимо заболяване. По този критерии мъжете са в неравностойно положение – те обикновено получават направо инфаркт и за тях по-често е фатален. Тоест синдромът е предпазен механизъм, по-щадящ и обикновено обратим вариант на сърдечно увреждане в сравнение с инфаркта на миокарда?

- Има хипотеза в научната литература, че е възможно да е защитна реакция на организма, каквито защити са например възпалението или имунните реакции. Нашето проучване не подкрепя тази хипотеза. Ние установяваме много по-висока честота на предшестващи неврологични заболявания сред болните с Такоцубо синдром, отколкото при болните от контролните групи с остър миокарден инфаркт и сърдечна недостатъчност. Т.е., най-вероятно такоцубо е болестна проява на предварително увредена централна нервна система, а не защитна реакция.

- Диабетът уврежда нервите към сърцето, това пази ли диабетика от стрес?

- Това е друга хипотеза, която нашите данни не подкрепят. Даже трима от 5-имата с Такоцубо синдром, починали в острия стадий, са със захарен диабет.

Тук е валиден законът на Мърфи, че ако си измиеш прозореца, задължително плисва дъжд, но ако се надяваш, че като си измиеш прозореца, ще предизвикаш дъжд - не става.


Четете още:

🔴 Десислава Радева: Вече е тенденция хората да държат на правилния език и грамотността

🔴 Зверският грабеж на парите за пенсии - Мнения, акценти и коментари по горещите теми

🔴 Клането в Любенова махала, което го няма в учебниците по история





Източник: 24 часа





Коментари

горе