Баща и син, които вдигнаха позлатен купол на храм в Одрин: Вярата ни крепи


Ивайло и Борис Димитрови от Димитровград не се страхуват от високото и спазват канона

Ивайло и Борис Димитрови от Димитровград са майсторите на новия позлатен купол на църквата “Св. Георги” в турския град Одрин.

Работата по одринската църква им отнела около един месец. Ремонта правили само двамата, не са търсили помощ от други хора.

“Основата, върху която трябваше да бъде поставен куполът, бе от хоросан. С времето бе изсъхнал и се наложи да правим нова основа от бетон. Допълнително усложнение при направата бе и самият

купол, който

е осмоъгълен,

различен от

църквите в

България





Под него поставихме подпокривна мембрана”, казва бащата.

Майсторите преценили, че трябва да направят бетонов пояс отдолу, сменили са дървената обшивка и накрая са разположили покритието от титан в златен цвят.

Освен него Ивайло и 23-годишният Борис са подменили и кръста на покрива на храма. Сега е златист според каноните на православната църква.

Новият купол вече е осветен от Старозагорския митрополит Киприан. Той придава нова визия на храма и фактически финализира възстановяването, започнало през 2003 г.

Църквата “Св. Георги” в Одрин е построена през 1880 г. Изградена е върху площ от 320 кв. м в стил, характерен за Късното българско възраждане.

43-годишният Ивайло се занимава с ремонт на храмове от десетина години. Борис му помага, след като завършил средно образование.

Ивайло Димитров е ремонтирал и покрива на “Св. Троица” в София. За да ремонтира купола на софийския храм, било нужно да се подсилят и дървените части, които крепят камбаните. Ивайло и Борис успели да ги подменят без помощта на тежка техника, въпреки че една камбана тежи 500 кг. Бащата е ремонтирал и купола на църквата в димитровградското село Брод.

Ивайло е участвал и в реконструкцията на хасковската църква “Св. Богородица”. Негово дело е дървеният таван на храма, който с времето се повредил. Майсторът го ремонтирал, без да го сваля.





“Трябваше да

пресъздадем

дърворезбата,

както е била

в оригинал

Бяха направени шаблони, по които работихме, и сводът бе предаден в напълно автентичен вид”, добавя димитровградчанинът.

Димитрови казват, че вярата ги крепи, но важно е и желанието да съхраниш за поколенията българския дух.

На занаят го учил кумецът му Иван Георгиев, разказва Ивайло. “Двамата направихме един купол на църквата в Меричлери, а след това ме остави сам за следващия храм. Той се пенсионира и не се занимава вече с това”, допълва майсторът. Той е църковен настоятел към църквата “Св. Димитър” в родния му Димитровград.

“Аз съм трето

поколение

строител

Баща ми и дядо ми са строители, но не са се занимавали с църковни строежи”, казва Ивайло.

“Ремонтът на куполи и изработката им е доста специфична работа и малко хора могат да се справят. Първо, защото е сравнително опасно заради височината и тежестта на куполите, второ, защото трябва да се спазва канонът, обяснява Ивайло.

Той има благословията на архиерейския наместник на Хасково Георги Тодев да извършва ремонти на църкви в района, защото се е доказал с уменията си на майстор и с отношението към вярата. Ивайло е правил дребни детайлни реставрации на църковна утвар. Така в село Крум проектирал притвора. Участвал е в ремонтите на покривите на черквите в селата Зетьово, Ябълково, Върбица.

Родопчани сложиха кръстове на 85 храма

Сред тях и на “Св. Стефан” в Истанбул

Смолянски майстори са изработили куполите на над 85 църкви и две католически катедрали в страната.

При 90% от тях те са правили и поставяли и кръстовете им. Новият купол на “Св. Стефан” в Истанбул, известна като Желязната църква, също е дело на родопските майстори.

Първият купол е бил изработен от тях и поставен през 1993 г. на православния храм “Св. Атанас” в Смолян.

“Строителството е сложно. Постепенно придобивахме опит, в първите години бе трудно”, казва ръководителя на групата Петър Дурев. Всеки от майсторите освен сръчност и умение има и способности на алпинист.

Обикновено куполите са така разположени, че трудно може да се използва техника.

В някои от случаите в зависимост от материалите, които се използват, куполът се прави на място, а при други - в цех, и се транспортира до самата църква.

В Турция например куполът на “Св. Стефан” е правен на място. “Работата над Желязната църква бе най-трудна, тъй като е на територията на друга държава, собственост е на Истанбулска община, а ремонтните дейности са спирани и впоследствие отново възстановявани.

Около месец например чакахме да получим разрешително, въпреки че с ремонта бяха ангажирани лично президентът Ердоган и българският премиер Борисов”, казва Дурев.

Групата обаче е горда с направеното. В Истанбул са използвани хромникелова стомана с тинаново покритие- цвят злато.

Дело на смолянските майстори са и куполите и покривните елементи на най-големите църкви, построени през последните 50 години в България - “Успение на Пресвета Богородица” в курорта Пампорово и “Св. Висарион Смолeнски” в Смолян, храм “Свети дух” в Монтана и католическата катедрала “Христос Спасител - Възнесение Господне” във Видин. Използваният материал при тях е медна ламарина заради по-суровите атмосферни условия в района и с цел да издържи по-дълго във времето.

“Куполите са гордост на църквите. Влагаме добри помисли и вяра, че градим нещо значимо. Обшивките изискват голяма прецизност и опитна ръка, всички материали с които работим са вечни. Това задължава монтажът на покритието да бъде съизмерим с живота на материала. Често се налага изцяло ръчна изработка”, казват майсторите. 


Четете още:

🔴 Доц. Марчев: Стресът е "заразен"

🔴 Десислава Радева: Вече е тенденция хората да държат на правилния език и грамотността

🔴 Зверският грабеж на парите за пенсии - Мнения, акценти и коментари по горещите теми





Източник: 24 часа





Коментари

горе