Какво не знаете за съжителството на Ботев и Левски в Букурещ?


Две от най-значимите български личности за всички времена – Ботев и Левски – се срещат в Букурещ и живеят заедно в една изоставена воденица в покрайнините на града. Нечовешките условия, при които са принудени да съществуват обаче не ги отказват от голямата им мечта – да видят България свободна. Всеки от тях по свой собствен начин реагира на лишенията и глада, но и двамата са единни в едно – любовта си към българския народ и родната земя.

Предлагаме ви един откъс от книгата на Мерсия Макдремот – „Апостолът на свободата” – в който писателката се опитва да съпостави характерите и начинът за справяне с трудностите на двамата големи български революционери.





Ботев бил срещал Хаджи Димитър из опустошени миризливи механи, където хъшовете се събирали да удавят тъгата по отечеството си с евтино вино и в потоци от патриотични думи. Там той срещал брата на Левски – Христо, а чрез него и самия Левски.

Суровата румънска зима току-що била настъпила, професионалният революционер и поетът останали без работа и средства за прехрана. Ботев бил намерил някаква порутена вятърна мелница в окрайнините на Букурещ и предложил на новия си приятел да сподели неговото жалко жилище.

За деветнадесетгодишния Ботев, изправен за пръв път пред суровата, лишена от романтика действителност на емигрантския живот, зашеметен от ударите, които той му нанася, Левски представлява крепост на човешкия дух. Той бил с девет години по-възрастен от него и бил далеч по-опитен и душевно уравновесен, докато младият поет непрекъснато се мятал насам-натам от крайна екзалтация до низините на отчаянието и се чувствал ужасно объркан от неуспеха си да намери задоволителен отдушник на патриотичната си енергия.





“… Живея съвършено бедно – пише Ботев на своя приятел Киро Тулешков. – Дрипите, които имах, се съдраха и мен ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край на Букурещ в една вятърничава воденица заедно с моя съотечественик Васил Дяконът. За препитанието ни не питай, защото едвам на два-три деня намираме хляб да си уталожим гладът… Тие дни мисля да държа сказка в читалището “Братска любов”, но как да се явя, не зная? При всичкото това критическо положение, аз пак не си губя дързостта и си не изменям честното слово… Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-доброто положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел. Вечер, дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом отвори очи, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!!!”

И все пак, въпреки че Ботев се възхищава на очебийната лекота, с която новият му приятел се приспособява към суровия и несигурен живот на хъша, Левски всъщност бил много по-малко склонен от Ботев да го приеме като нормален начин на съществуване. В характера на Левски нямало нищо бохемско. Той не изпитвал влиянието на руския нихилизъм, а бил чедо на едно общество, в което скромността и приличието били основна черта на обществено поведение. От своята чисто българска среда той овладява изкуството да поддържа самоуважението си и да не допуска лишенията, колкото и жестоки да са те, да го водят до разпуснатост и поквара. Той обичал чистотата, реда и спретнатия външен вид и считал, че неугледната външност и неприличното поведение не са присъщи и желани за един революционер. Бил готов да пристъпи обичая или закона в името на делото, ако това е необходимо, но никога не е изразявал своя бунт с ненужна показност и преднамерено презрение към общоприетите обичаи.

Левски бил различен по природа не само от типа на бохемите емигранти, но също и от домораслите революционери, включително и от своите братя, у които протестът срещу турската власт клокочи като буен извор и които били склонни към безразсъдни геройства. В този смисъл Левски никога не е бил бунтовник като тях. В своето поведение той бил дисциплинирана, мислеща личност, в състояние и да приеме съзнателно подчинение, и да бъде неумолимо решителен, когато потрябва. За него животът е ценен дар, който не бива да се пропилява, нито да остане безполезен, и единственото нещо, което желаел за себе си, било да осмисли живота си. При по-други обстоятелства такъв характер навярно би се задоволил да се посвети на научен труд или друга форма на мирно служене на своите съотечественици, но под напора на непоносимата неправда този по природа тих младеж се превръща в човек, чийто живот бива изцяло и без остатък посветен на революцията. Колкото и парадоксално да изглежда, Левски съумява да проникне по-дълбоко от всички свои съвременници в същността на проблемите на революционното движение, именно защото той не е роден бунтовник. Като ненавижда насилието и въпреки това приел необходимостта от него, той подхожда към въпроса за революцията с научен рационализъм, решил, че с това страшно оръжие трябва да се борави с нужната отговорност, със сръчността и пестеливостта по-скоро на хирургически нож, отколкото със замаха на сабята.

Няколко седмици те живели заедно, гладували и безкрайно спорили: Ботев – поетът, войнстващият атеист и утопичен социалист, образованият в Русия интелектуалец, запознат със съвременните европейски философски системи и теории, възторженият, неопитният, уязвимият, и Левски – бившият монах с политическо призвание, който не се пита дали има, или няма бог, интуитивният самоук революционер, надарен с рядко прозрение и въоръжен с богат опит и дълбоко познаване на своя народ. Между тях възниква взаимна обич и уважение, но едва ли някакво взаимно влияние. Всеки поема своя път. Ботев съхранява в съзнанието си светлия образ с неговата вътрешна сила и неутолима любов към живота, а Левски преписва в бележника си едно от Ботевите стихотворения („На прощаване в 1868 г.”), което до голяма степен изразявало собствените му чувства.

Скоро Левски се разделя с Ботев, за да се завърне в България, този път без чета. В скръбта си за любимия приятел Караджата той се залавя да убеждава младите емигранти, които посещавали читалище „Братска любов”, в необходимостта от вътрешна организация. Един ден Димитър Ценович, като слушал Левски, му казал: „Когато ти мислиш така и си уверен, че ще може по този начин да се успее, защо стоиш тука и не отидеш в България и да приложиш на дело своя план. Аз съм напълно с тебе, че само една вътрешна организация ще може да даде добър плод. Четите, и аз съм съгласен с тебе, че не могат да направят друго нищо освен една протестация и да се покажем от време на време, че ние, българите, съществуваме като народ. Друга полза от четите не може да се очаква. Защо седиш и не отидеш в България?”

„Нямам пари, г-н Ценович, а без пари нищо не може на тоя свят.”

„Колко пари ще ти трябват в начало?” – го попитал Ценович.





„Малко – бил неговият отговор, – стигат ми тридесет турски лири.”

Ценович го погледнал и му се засмял, като повторил:

„Тридесет лири! Какво ще правиш с толкова малко пари?”

„Аз няма да отида да подкупвам турските министри, та да се нуждая от много пари. Аз имам нужда от пари, колкото да мога да пропътувам оттука до някои градове в България и да се облека.”

Без повече разправии Ценович завежда Левски в кабинета си и му дава тридесет лири, а Левски му подписва разписка. По всяка вероятност парите не били от джоба на Ценович, а от фонда на Българското дружество. На Левски били дадени също и имената на някои доверени лица и привърженици на дружеството и на бившия Таен централен комитет.

Този път Левски не дочакал да се разлисти гората и да закука кукувицата: в началото на декември той напуска Букурещ и се отправя към пристанището на Турну Мъгуреле, където среща Тодор Ковачев и Данаил Попов, двама бивши членове на Тайния централен комитет. На 11 декември той отплува с параход за Цариград – първата фаза от неговия новоизбран път.

Из „Апостолът на свободата”


Четете още:

🔴 Слабаков: Ерна се отърва от мен – отивам в Брюксел

🔴 Стефан Илчев е големият победител в "Капките"

🔴 Имате ли икони в дома си? Вижте как правилно да ги поставите, за да отключите пълната им сила!





Източник: 24 часа





Коментари

горе