Маргарита Дупаринова първа ухажва Апостол, подарява му кокиче




Двамата се женят на сцената на Народния театър, когато играят в “Ромео и Жулиета”

Мильо Карамитев бяга от родното си градче в Лозенградско след Междусъюзническата война и стига до Бургас. Жени се за Донка от с. Веселие и отглеждат трима синове.

Спас Дупаринов се ражда в ихтиманското село Веринско. Юрист, журналист, министър, убит само на 31 години. Оставя дъщеря сираче.

След години синът на Мильо - Апостол, и дъщерята на Спас - Маргарита, ще се оженят на сцената на Народния театър и ще посадят в живота своето родословно дърво.






Мильо Карамитев е физически много здрав младеж. Дават му това име защото се ражда навръх Архангел Михаил, а и за да бъде мил и обичан от хората. Когато родният му край попада в територията на Турция, той и брат му тръгват пеша към Бургас. И двамата заболяват от малария - Мильо оцелява, при това без лекарства, но брат му умира.

В Бургас заедно със свой братовчед имат коне и каруци, с които прекарват стоки от пристанището до града. Мильо научава, че най-красивите момичета, които стават най-добрите и най-верните съпруги в района, са от с. Веселие. Селото се наричало така, защото жителите му постоянно се веселели - и когато работят, и когато почиват, дори и по време на погребение, защото вярват, че смъртта е по-висша форма на живота.

Мильо се жени за Донка от Веселие, омагьосан от русата й коса и наситеносините й очи. Тя е от бедно и многолюдно семейство и още като дете е дадена за отглеждане от гръцко семейство. Двамата раждат и отглеждат трима синове: Асен, Апостол и Димитър.

Асен е най-добрият фризьор в целия Бургаски край. Димитър става техник по двигатели с вътрешно горене. В един момент зарязва градския живот и се преселва на село.

Роденият на

17 октомври 1923 г.

Апостол

е ученолюбив от малък, искал да ходи с брат си на училище, макар че още нямал необходимата възраст.

По това време в Бургас откриват италианско училище. Майката завежда Апостол на италианска забавачка и после той завършва цялото си образование в Бургаската италианска гимназия.

Момчето е неизменен участник във всички училищни представления. Доброволно мъкне кофата с лепило и разпространява театралните афиши в града само и само да го пуснат в театралния салон, за да гледа поредната постановка. Или пък мете киносалона, за да влезе без пари за филма.

Досегът до италианската култура променя много характера и интелекта на момчето. Извисява го над средата, в която живее. Много различен е от братята си.

Но в размирните години в средата на 40-те на миналия век италианската диплома започва да му създава проблеми. В казармата, където служи като артилерист и е много силен в изчисленията за стрелбата, има идея да го направят офицер. Бдителни командири обаче не се съгласяват - не може един офицер, учил в училище на фашистка Италия, да служи вярно на родината, която ще строи комунизъм.

Уволнява се от казармата, но само след няколко месеца е мобилизиран отново и участва в първата фаза на Отечествената война. От фронта му остава голям белег на десния крак - от здрав ритник на артилерийски кон.

Може би този ритник нямаше да се случи, ако Апостол по-често се беше грижил за конете на баща си. Но Мильо вижда, че момчето не изпуска книгата от ръцете си, дори когато той му е наредил да нахрани добичетата. Освобождава го от това задължение, за да може повече да чете и пише домашните си.






След края на войната Апостол Карамитев започва да учи право в Софийския университет. Още в първите си студентски дни през 1945 г. прочита във вестник, че е открита двегодишна театрална школа към Народния театър и решава да опита. За изпитите се подготвя сам. Живее в дома на бащин приятел и миндерчето в малката кухничка, където спи, става единственият свидетел на артистичните му импровизации. Когато излизат списъците с класирането на кандидатите, Карамитев се страхува да погледне в тях и моли случайно минаваща жена да види дали сред приетите няма името Апостол. Има, и то сред първите в списъка.

Приет е в класа на Стефан Сърчаджиев, но втората година се премества при Боян Дановски, при когото прави и дипломния си спектакъл - Орландо в “Както ви се харесва”. Така двама от най-първите корифеи на българския театър заедно извайват един от най-личните му бъдещи таланти.

На 16 август 1947 г. Апостол Карамитев е назначен в Народния театър. Вярно - като стажант, но пък още не е навършил и 24 години! Дарбата на Карамитев се шлифова с времето, но природата го е надарила с чар, мъжка красота и сексапил, с невероятна осанка и богато нюансиран глас, с бликаща енергия и чувство за импровизация, с интелектуално лице, което обаче лесно може да бъде превърнато във физиономия на мошеник по неволя (“Специалист по всичко”), или пък на обречен скептик (“Бялата стая”). Някои го сравняват с английския гений Лоурънс Оливие. Истината е, че той е идолът му в професията и Апостол като него е безкрайно взискателен и всеотдаен на сцената.

Френският режисьор Луи Дакен обаче го нарича “Жерар Филип на народните демокрации”. Карамитев наистина е равен по талант на френската звезда, но пък в лицето му има нещо италианско - възкъдрава коса, тъмно лице с меланхолични очи и поглед, който може да бъде ту тъжен, ту прелъстяващ, ту експлозивно весел.

Ако съдбата не беше решила Апостол Карамитев да живее и твори в най-свирепите години на студената война, той можеше да се превърне и в първия ни истински конвертируем актьор. Можеше да направи световна кариера - да го снимат в италиански или френски филми, а защо не да стигне и до лелеяния от всички артисти Холивуд.

Спас Дупаринов,

бащата на Маргарита,

е роден на 27 април 1892 г. в с. Чешмадиново, днес Веринско, Ихтиманско. Расте в многодетно семейство. Член е на БЗНС от 1908 г. С издръжка на съюза заминава да учи международно право в Белгия. През 1913 г. се дипломира, защитава и докторат. От затвора лидерът на БЗНС Александър Стамболийски нарежда Дупаринов да оглави в. “Земеделско знаме". Младият юрист е негов главен редактор от 1918 до 1922. После е пълномощен министър в Чехословакия. В началото на 1923 г., едва 31-годишен, Дупаринов е назначен за министър на правосъдието.

След преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван, изтезаван и осъден на три и половина години затвор. Въпреки тази присъда той е убит край село Вакарел на 10 ноември 1923 г. Последните му думи са били да го пощадят поне заради детето му. Маргарита тогава е на две години и четири месеца.

Съпругата на Спас Дупаринов се казва Вера Ботева. Дядо й и баща й били учители. А баба и е съпруга на свещеник в Свищов, наричали я баба попадия. Десетина години след убийството на Спас Дупаринов Вера са омъжва повторно. Така Маргарита се сдобива с доведени брат и сестра. Тримата много се обичат и уважават. Братът се казва Стоян Кънев - известен композитор на фолклорна музика. Сестрата е архитект, изселва се и живее във Франция.

Маргарита

Дупаринова

е родена в София

на 1 юли 1921 г., но израства в Свищов при баба си. Връща се, когато е на 10-11 години, и постъпва в Американския колеж.

След завършването му се записва в Агрономическия факултет. Но и тя като Апостол научава, че в Народния театър директорът Масалитинов открива школа за начинаещи артисти. Преподава Роберт Роснер, бъдещият съпруг на Стоянка Мутафова. Занятията започват от 19 часа.

В тази школа се запознават Маргарита и Апостол. След години тя споделя впечатленията от първата им среща: “Беше един такъв слабичък, с някакъв плетен пуловер от бледолилава прежда. Още ми е пред очите, много слабичък, огладнял. Но беше с много хубава фигура и с много хубава глава. Като на Давид на Микеланджело.”

Една вечер в почивката между две репетиции на пиесата “Фуенте Овехуна” Маргарита предлага да играят на “Пусни, пусни пръстенче”. Когато идва нейният ред, тя пуска пръстенчето в шепите на Апостол.

После учат във ВИТИЗ, той е две години след нея, защото е с две години по-млад: “Прииска ми се да му дам едно цветенце, кокиче, в знак на приятелство - разказва Дупаринова. - Стори ми се, че беше гладен. Исках нещо хубавичко да му дам, за да се усмихне. Като го дарих с кокичето, той се усмихна. Направо ме заслепи.”

Двамата се женят

на 21 август 1948 г.

на сцената, когато играят Ромео и Жулиета. Апостол прави два пръстена от ширитчета и поставя единия на пръста й по време на спектакъла. Първоначално Маргарита не е разпределена да бъде Жулиета, защото е висока и едра.

След като много настоява да играе, получава специално разрешение на директора на театъра да се подготви за ролята, но сама, без да репетира с другите. Апостол й помага и комисията й разрешава да играе. Така се събират три Жулиети - Ирина Тасева, Мила Павлова и Маргарита Дупаринова.

В една събота (или неделя) след представлението младоженците отиват в Княжево с кумовете. Слагат подписи и узаконяват брака си. После в малко квартално ресторантче ядат филе от акула и пият топла бира.

Освен че играе много на сцената на Народния театър, Карамитев се снима в почти всички филми след 1950 г.: “Утро над родината”, “Под игото”, “Наша земя”, “Любимец 13”, “Двама под небето”, “Специалист по всичко”, “Бялата стая”... общо 20 до последния, недовършения от него “Сватбите на Йоан Асен” през 1973 г.

Реално Апостол е първата истинска звезда на българското кино. Става особено популярен след няколкото филма с Гинка Станчева. Много зрители смятат, че двамата са заедно и в живота.

В същото време Маргарита блести на сцената - освен Жулиета е и Милкана в “Майстори”, кралица Елизабет в “Мария Стюарт”, София в “От ума си тегли”, Фру Алвинг в “Призраци” ... Бременна с първото си дете, играе Антигона.

Но киното въобще не се интересува от актрисата. Първата й поява на екрана е в “Снаха”, но това е заснетият с кинокамери спектакъл на Кръстьо Мирски, игран в Народния театър. В тази постановка тя е свекървата Гина, макар че много иска да е снахата Севда. През 1963 г. Дупаринова става заслужил артист, през 1967 - народен. С тези звания е удостоен и Апостол - през 1963 и 1969 г.

На практика Дупаринова се снима в един-единствен игрален филм - “Буна” през 1969 г. Има и две мимолетни роли в сериалите “Авантюрите на Виктор” (1975) и “Любовниците” (1991-1992). Във втория играе с дъщеря си Маргарита.

Синът Момчил Карамитев твърди, че майка му не страда особено от неглижирането й от филмовите режисори. Казва, че за нея най-хубавото нещо е театърът. Преди години питат актрисата дали е ревнувала Апостол от многобройните му почитателки. Тя отговаря:

“Че защо да го ревнувам? И какво като е красив? И аз съм красива! Няма защо да ревнувам. Той беше много почтен човек. Нищо, че се целуваше с всичките на екрана или в театъра. Вярно, че момичетата, като го видеха на улицата, му викаха Чочо... Не ме е дразнило. Все пак той беше с мен, а не с тези, които му подвикват..."

Дъщерята Маргарита

Карамитева

е родена на 19 октомври 1958 г. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев и Снежина Танковска. Едва 19-годишна се омъжва за архитект Данчо Поляков и ражда син - Апостол. Бракът им обаче е кратък. Апостол-младши учи компютърни науки и сега живее с баща си в чужбина.

Маргарита е назначена в Народния театър, дебютира с ролята на Атанаска в пиесата “Сън” на Иван Радоев. Снима се и в киното: “Като белязани атоми”, “Мера според мера”, “Ян Бибиян”, “Комитски времена”, “Резерват”, “Всичко от нула”, “14 целувки” и др. Запомняща се роля прави във филма “Опасен чар”, в който трябва да се омъжи за самия Тодор Колев. Една от култовите реплики в лентата е нейна: “Стига простотии бе, тате!”.

През 2002 г. тогавашният директор на Народния театър Пламен Масларов я уволнява. Тя се омъжва за инженер и двамата заминават за Канада, където живеят и досега. Когато през 2016 г. актрисата си беше в България, пред “24 часа” каза, че е ръководител на две любителски театрални трупи - в Сиатъл и във Ванкувър, които били големи ентусиасти. Първата постановка била по текстове на Радичков - “Малка ванкувърска суматоха”. Занимава се и с психология, помага на деца в неравностойно положение.

Синът Момчил

е роден две години

след сестра си

Не е кръстен на дядо си Мильо, Апостол му дава името на Момчил войвода, защото е впечатлен от живота на този защитник на Родопите. През 1986 г. Момчил също завършва ВИТИЗ, но при проф. Надежда Сейкова. Разпределен е в театъра в Кърджали. В киното дебютира с малки роли в “Опасен чар” и “В името на народа”. Първата му главна роля и във филма “Смъртта може да почака”. Следват “Човек на паважа”, “Само ти, сърце”, “Време разделно”, “Тест 88” и др.

Печели конкурс и е назначен в Младежкия театър, където работи с режисьорите Николай Поляков, Здравко Митков и др.

След три години заминава за Италия със стипендия от МВнР. Препоръчан е от проф. Христо Руков - режисьор, актьор и буфосинхронист. С такава парична помощ вече е заминала Елжана Попова, след нея са Момчил и Ернестина Шинова. Там отново учат актьорско майсторство. Момчил отива при шефа на академията и му казва, че се е родил на сцената, родителите му са артисти, сам той е завършил актьрско майсторство и затова иска да учи режисура. Казват му - добре, но на ваша отговорност.

Момчил учи и работи в едно кино, ходи и в театър, където е реквизитор. Запознава се с девойка на име Габриела, която е моден дизайнер, и двамата се женят. След специализацията Момчил се записва в петгодишен курс кинорежисура. Дипломната му работа е филм по разказ на Уди Алън.

С Габриела отиват в САЩ и прекарват в Ню Йорк и в Лос Анджелис 29 години. Момчил се занимава с режисура, но изкарва и курс по кинодраматургия. Влиза в кинобизнеса именно със сценарий. Снима се в малки роли в “Момиче за 1 милион долара”, в един епизод на сериала “Кости” и др.

В момента са в Китай, където търсят алтернативно лечение за Габриела от рак.

Момчил има няколко идеи, които смята да превърне във филми. Режисьор е на две документални ленти - едната е за баща му Апостол, другата се казва “По пътя на предците ни в Токсикания”. Изследва връзките между богомилите и катарите във Франция.

Габриела и Момчил имат син - Марко, който е на 28 години и се занимава със счетоводство. Женен е за италианка, която завършва правни науки. Имат две деца - Едуардо - на 11 години, и Франческа, на 8.

Апостол Карамитев умира от рак на 9 ноември 1973 г. по време на снимките на “Сватбите на Йоан Асен”.

Маргарита Дупаринова го надживява с 32 г. - почива в София през 2005 г.


Четете още:

🔴 Какво не знаете за съжителството на Ботев и Левски в Букурещ?

🔴 Слабаков: Ерна се отърва от мен – отивам в Брюксел

🔴 Стефан Илчев е големият победител в "Капките"





Източник: spomen





Коментари

горе