Повечето артисти, които пият, не доживяват да отпразнуват 60-ия си рожден ден (СНИМКИ)

Всеки пие алкохол - едни вдигат наздравици, за да пожелаят някому здраве, а други, за да тушират стреса в края на деня. Някои пият по-малко, други повече, а трети - като артисти. Голяма част от актьорското съсловие посяга към чашката по-често, отколкото трябва. Заради алкохола едни от най-талантливите артисти си отидоха прекалено рано.

Защо точно артистите? Може би техният живот не е толкова личен и постоянно попадат под светлините на прожекторите или в колонките на жълтите вестници? Хора от всяка една професия прекаляват с алкохола, но го правят вкъщи, седнали пред телевизора. Крият се от хорските очи, дори от съседите си.

Е, артистите нямат този лукс.

През целия си живот те са на сцената, независимо дали става въпрос за тази в театъра, или за онази, наречена живот.

Артистите са по-различни от останалите, това не може да се отрече. Сякаш имат сетива, които другите не притежават. Може би точно заради тях понякога изглеждат прекалено амбициозни, егоцентрични, маниакално вглъбени в постигането на съвършенство, склонни да изпадат в крайни състояния, или с други думи - леко откачени.

Сигурно много хора биха описали например Ивайло Крайчовски по този начин. Според негови приятели в последните години от живота си бил тъжен, може би депресиран. “Той страдаше, че хубавата българска естрадна музика никой не я признава в чужбина. Беше от тези песимистични оптимисти”, казва Игор Марковски. Мариана Попова също си спомня тъгата, която го е погълнала още преди години. “Видяхме се, говорихме за музиката в България и накъде отива тя. Беше се предал. Беше се отказал и беше разочарован от това, което се случва с българската музика. Така го усетих”, каза певицата.

Дали прекалява с чашката заради отчаяние, или депресията му е започнала благодарение на алкохола?

Крайчовски така и не призна публично, че пие,

така че и приживе едва ли щеше да даде отговор на този въпрос. Той остава да терзае само близките му, другите може да си го задават само за да задоволят нездравословното си любопитство.

Въпреки това Крайчовски остави името си в българската музика не само като басист на ФСБ, но и като инициатор за създаване на групата “Стари муцуни”. Оставя диря и в киното. Той е сред основателите на “София Филм Фест” и от 1996 г. е музикален директор на фестивала.

Преди това пък си отиде актьорът Стефан Щерев-Чечо. Черният му дроб бе причината за неочакваното хоспитализиране във Военна болница.

Най-вероятно уврежданията са причинени от прекаляване с алкохола.

Колеги на Щерев се обединиха с надежда да спасят актьора. Те призоваха за даряване на кръв, защото комикът се нуждаеше от рядката кръвна група В отицателна. Стотици хора откликнаха на призива. Кръвопреливането беше успешно и от болницата съобщиха, че актьорът е стабилизиран. Малко след това Щерев почина на 44-годишна възраст. 11 дни след смъртта му бе премиерата на филма “Трансгресия”, в който участваше. До смъртта си той беше част от “Шоуто на Канала”.

През май се навършиха 6 г. от кончината на актьора Чочо Попйорданов. Случилото се с него е трагедия. Отива да засади петунии на гроба на майка си, която е починала едва преди 10 дни. Двамата са много близки приживе. Попйорданов тръгва назад и залита, вероятно му прилошава, пада зад един бетонен праг.

Ударът е жесток, от близо 2 метра височина.

Чувствителността

разрушаваше

Чочо,

каза тогава Христо Мутафчиев. Според него актьорът не е имал проблем нито с алкохола, нито с наркотиците. Просто ензимът, който разграждал алкохола, не действал както трябва. Затова дори и малко да пийнел, му се отразявало зле.

В резултат на падането Попйорданов е приет в “Пирогов” с тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и едно счупено ребро. Лекарите поддържат сърдечната му дейност с помощта на медикаменти. Поставен е на командно дишане. Ден по-късно 48-годишният актьор умира.

Остава обаче съмнението бил ли е Попйорданов опиянен от алкохола, когато е паднал. Възможно е, имайки предвид тъгата от смъртта на майка му. Освен това актьорът в миналото е посягал към чашката. Години преди да умре, спира алкохола. “Загубих няколко приятели - обяснява той. - Отидоха си ей така, без да са зависими от пиенето. Умряха на моята възраст - добри, талантливи момчета. И тогава си казах: “Боже господи, защо ти, Чочо, трябва да го правиш зорлем? И спрях...”, казва той.

Но Попйорданов ще остане в спомените на няколко поколения българи с таланта си. Той участа във филмите “Вчера”, “Адио, Рио”, “Козият рог”, “След края на света”, “Дунав мост”, “Хайка за вълци”, “Под прикритие” и др.

Андрей Баташов си отиде 3 години преди Попйорданов. Той беше приет в “Токуда” заради полиорганна недостатъчност. Черният му дроб е съсипан заради цироза. Известно време актьорът е поставен на апарат, подобен на този за хемодиализа, който компенсира донякъде функциите на органа. Това е само временно решение. След като Баташов е преместен във ВМА, името му попада в листа на чакащите за спешна трансплантация.

Състоянието му се влошава заради ку-треска. Тя се причинява от микроба коксиела бърнети. Болестта понякога остава без клинични прояви при заразените. При здрав човек наличието на микроорганизма в кръвта няма голямо влияние. Актьорът обаче далеч не е здрав.

Освен полиорганната недостатъчност получава и сепсис.

Когато влиза в болница, Баташов е поставен в медикаментозна кома. “Бях там, страшно е!”, успява да промълви, когато го събуждат от нея. Той обещава да разкаже на приятелите си, за да не бързат. Тогава дори не знае, че няма да има тази възможност. Само два дни след това ще издъхне. Баташов си отиде на 45 години. Няма как да сме сигурни, че алкохолът е виновен за смъртта му. Според някои той пиел на ден по бутилка уиски. Според други предпочитал само по чашка водка вечер.

Колко точно е пиел, не е толкова важно. Баташов бе изключително талантлив, много бройните му роли в театъра и киното го доказват. Той играе в Народния театър “Иван Вазов”, “Сълза и смях” и Театър 199. Освен това е и режисьор. Прави постановките “Ритъм”, “360 градуса”, SEXXX и “Разбираш ли ме правилно”. Беше и депутат от парламентарната група на НДСВ. Успя да направи това, което за мнозина се оказа невъзможно - да излезе от политиката чист.

Преждевременна смърт, причинена от алкохол, покосява и петимата актьори Радко Дишлиев, Антоний Генов, Стоян Стоев, Илия Караиванов и Венцислав Божинов, които участват в екранизацията на “Записки по българските въстания”.

Първи на 4 февруари 2000 г. си отива Стоян Стоев, който влиза в образа на Захарий Стоянов. Избират него за ролята, защото визуално прилича на великия революционер.

След това се снима в други филми и редовно играе в Театъра на армията. Другите актьори забелязват, че

още преди обяд Стоев

е твърде бъбрив и

необичайно весел.

Въпреки това никога не си позволява да излезе на сцената почерпен, има желязен контрол в това отношение.

Явно нещо в него се пречупва след промените от 89-а година. Какво точно, едва ли ще разберем, но и до днес колегите му си спомнят как обичал да казва: “Сутрин се гледам в огледалото и една хубава дума не мога да си кажа...”.

Шест години след смъртта на Стоев колегата му Антоний Генов, който играе Панайот Волов в “Записките...”, също умира. Той е един от най-сниманите актьори през 80-те. Има главни роли в “Адаптация”, “Хан Аспарух” и “Борис I”. Последният филм, в който играе, е “Куршум за рая” през 1992-а.

След това идват нови таланти и киното сякаш забравя Генов. За един артист едва ли има по-лошо нещо от това. Той се затваря у дома и в себе си и търси спасение в рисуването и... чашката.

В последните години

от живота си е

депресиран,

най-вероятно си спомня с носталгия ролите си както в театъра, така и на малкия екран. Умира на 56 години. Според лекарите от Спешна помощ, които са пристигнали на мястото, смъртта му е настъпила четири часа преди съпругата му да го намери в дома им.

Липсата на творчески ангажименти подтикна и Илия Караиванов да посегне към чашката. Той дебютира в киното с ролята на Георги Икономов. Тя му отваря вратата към образа на Левски, който пресъздаде в пиесата на Васил Мирчевски “Левски”, режисирана от сестрата на Андрей Луканов - Гертруда.

Караиванов почина малко преди да навърши 60 г. Според някои бил прекалено горд, за да иска от продуцентите и режисьорите роли. Бил депресиран, защото младите не знаели кой е, не го спирали вече по улицата и не го питали с разтреперен от възхита глас дали може да им даде автограф.

Тишината е най-тежкото нещо за един актьор, особено след като е свикнал със звука на бурните аплодисменти.

Радко Дишлиев, който става известен с ролята на Георги Бенковски от сериала “Записки по българските въстания”, също умира вследствие на алкохола. “За последен път влизам през тази врата”, казва пророчески актьорът на своята приятелка Вера, прибирайки се у дома. “Какви ги говориш? Утре отиваме в болницата”, реагира тя. Но това така и няма да стане.

За Дишлиев няма

“утре”, той не отваря

очи сутринта.

Масивният инфаркт изпреварва планираното пречистване на организма му от токсини.

През последните години от живота си няма работа, а бездействието го съсипва. За да повдигне духа си, избира неподходящите помощници - водката и сънотворните. “Не искаше да е жив. 12 години всеки ден го убиваха и като личност, и като творец. Беше безработен. Буквално не му даваха никакъв хляб! Чувстваше се ненужен. Психиката му беше разбита, но на никого не се поклони”, разказва приятелката му Вера. Дишлиев умира 3 дни преди да навърши 58 години.

Венцислав Божинов-Хубавия е поредният актьор от “Записките...”, който посяга към чашката. Красавецът се радва на голямо внимание от страна на нежния пол. Славата от ролите му в комбинация с честите флиртове и алкохола успяват да замаят главата му. Този бохемски живот започва да му харесва.

Последиците от него не закъсняват. Разбира, че красотата не е вечна. Вече не се радва на женско внимание, а и ангажиментите му оредяват. Всичко това го води до депресия. Тя го кара още по-често да вдига чашата с алкохол. Всяка глътка го отвежда по-близо до смъртта, но Божинов или не го интересува, или това цели. Умира в края на април, още ненавършил 57 години.

Актьорът Кирил Варийски също си отиде твърде млад. Причината отново се крие в алкохола. “Казвам се Кирил Петров Варийски. Роден съм на 28 октомври 1954 г. в Пловдив. Завършил съм ВИТИЗ през 1980 г. - специалност “Актьорско майсторство”. Играл съм в театрите на градовете Смолян и Пазарджик и в Сатиричния театър. Имам участия в над 30 български и чуждестранни филма. Участвал съм в много предавания на БНР и БНТ. Имам и журналистически публикации във в. “Континент”. Неотдавна излезе от печат и книгата ми “ЛОРА” (“Сънища”). Имам и няколко национални международни награди. Завършил съм 9-а гимназия с преподаване на френски език в гр. София. Владея говоримо английски, италиански и руски език. В момента съм безработен” - това пише актьорът в автобиографичната си книга, която издава през 1996 г.

В този откъс се усеща мъката му от липсата на творчески ангажименти. А той е талантлив, знаещ и можещ! Не успява да бездейства. Може би заради това решава да напише книга, а може би това е смисълът на живота му според някаква висша сила. Твърде много въпроси без отговор. Факт е че само 70 дни след издаване на книгата, докато седи на една пейка до Военната болница, се спуква аневризма в мозъка на Варийски. Минаващите мислят, че седящият е поредният пияница, търсещ къде да спи. Ужасно грешат.

В този момент

Варийски е в кома.

Преди това актьорът се радва на голяма слава. Той става популярен през 80-те години с участието си във филма “Йо - хо - хо”. Там има двойна роля - на прикования в гипсово корито актьор без бъдеще и на волния пират, който разказва истории на Леонид.

Малко преди смъртта си Варийски прави два списъка - на театралните си роли и на участията си в киното.

Най-вероятно му липсват изявите, аплодисментите и сцената. Списъците не са кратки. Съдържат имената на 35 филма, сериали и постановки на телевизионния театър. Дали е правил равносметка на житейския си път, или се е връщал назад във времето към най-славните си години? Критичност обаче не му липсва. От 35 роли той е отбелязал с по три кръстчета само четири от тях: “Йо хо хо”, “24 часа дъжд”, “Бързо, акуратно, окончателно” и “Единственият свидетел”. Последната лента, в която участва, е “Бюро за убийства”.

В него снима заедно с Орнела Мути.

Евстати Стратев може да се похвали с по-голяма филмография зад гърба си. Той участва в над 70 български ленти, сред които “Цар и генерал”, “Момчето си отива”, “Сами сред вълци” и др. Като останалите артисти в статията и той има слабост към чашката. Познати на актьора си спомнят как

сутрин в 11,30 ч

се качвал на третия

етаж на Военния

театър,

където се намира клуб-барчето. Заприказвал се с хората там и щом станело 12,00 ч, с висок глас подканял бармана да му сипе 200 г гроздова ракия и чаша студена вода. Понякога почерпките се пренасяли и в други заведения из София. Като повечето актьори, които пият, Стратиев не успява да отпразнува 60-ия си рожден ден. Умира, когато е на 50 г.

С една година повече живее Любомир Киселички. Той участва във филмите “На всеки километър”, “Кит”, “Странен двубой” и др. Актьорът е красавец, затова се радва на женско внимание. Прекаляването с алкохола пречи както на занаята му, така и на личния му живот.

За порока на актьора Антон Горчев се носят легенди. Той бил много изобретателен, опитвайки се да вмъкне алкохол на снимачната площадка. Това било строго забранено от режисьора Методи Андонов. Двамата работят заедно във филма “Козият рог”. Всяка вечер Андонов сяда да яде с актьора, за да се убеди, че няма да пие. Сервирали им домати, сирене и т.н. Андонов внимателно наблюдавал Горчев, но безуспешно. Забелязал как

очите на актьора

стават все по-мътни

и мисълта му - някак

накъсана и далечна.

Как обаче е успял да надхитри режисьора? Много просто, давал тлъст бакшиш на сервитьора, който трябвало да издълбае сервираните домати и да ги напълни с ракия.

Това поведение не е особено професионално, затова и Горчев все по-рядко го търсят за нови проекти. Трябват им сериозни актьори. Това тласка Горчев все по-силно към алкохола и депресията. Годините са тежки за актьора. Той вече не излиза на сцена. Чувства се ненужен и забравен. Все по-трудно свързва двата края, след като няма работа. Това обаче не го спира да пие. Алкохолът притъпява тъгата, но за кратко. Може би заради тежкия живот, който води, съдбата му позволява да отпразнува 60-ия си рожден ден малко преди да умре.

По време на снимките на “Козият рог” Горчев си партнира с Катя Паскалева. Тя също посягала към чашката. Не го правела системно. Понякога,

за да тушира

напрежението,

породено

от излизането на

сцената, пиела

алкохол.

Той ѝ давал кураж. Имало е случаи, когато неадекватното ѝ поведение е проваляло театрални спектакли. Може би заради това киното за нея беше над сцената.

Йордан Матев, който добива популярност през 50-те и 60-те години на миналия век с ролята на Борис във филма “Тютюн”, също имал слабост към алкохола.

Според мнозина заради това е

толкова добър във втората част на лентата, където

героят му е пропил се и отчаян предприемач.

Тогава играе себе си, казват кинокритиците.

Матев си отива от този свят много млад. Едва 40-годишен получава инфаркт в гримьорната на Народния театър малко преди представление.

За много хора на изкуството, далеч не за всички, алкохолът е някакво допълнение към всекидневието. От историите на всички изброени артисти може да направим извода, че чашката е вид облекчение за тях, защото вече не са на сцената. Може би драмата им е една - талантът им жадува за слава, прожектори, публика и аплодисменти. А ако не ги получи, се дави в алкохола.