Моята 5-годишна дъщеря се опитва да върне баща си след развода ни, но на него не му пука за нея


Не знам колко жени се намират в подобна ситуация, но осъзнавам, че не са малко, защото в днешно време разводите са на всяка крачка. Със съпруга ми се разведохме преди повече от година, но нашата 5-годишна дъщеря, така и не можа да се възстанови след раздялата ни. Всеки път, щом се види с баща си, със сълзи в очите тя го умолява да остане. Мъката й кара сърцето ми да кърви от болка. Но нека започна историята си от самото начало.

С бившия ми съпруг се оженихме по любов. И двамата нямахме търпение да ни се роди дете. Бременността ми премина добре, Григор непрекъснато целуваше корема ми и мечтаеше как някой ден ще глези бебето.





Замаяна от щастие, и през ум не ми минаваше мисълта, че след време той ще се отнася към дъщеря ни, сякаш е чуждо дете. Първите 3 години преминаха перфектно. След работа мъжът ми бързаше да се прибере и да прегърне малката Ана. Но буквално след 3 месеца всичко се промени. Както обикновено се случва в подобни ситуации, Григор започна да закъснява вечер и със седмици да отсъства заради командировките си. Разбрах, че има любовница, когато в навечерието на Нова година, го чух тайно да говори с нея в банята. Седейки пред телевизора, докато с дъщеря ми отваряхме подаръците, си мислех, че с брака ни е свършено. Месец по-късно той ме напусна и подаде молба за развод. Сега те са женени и имат дете. Ние не сме му нужни...





Измина повече от година, откакто бившият ми създаде ново семейство. Рядко посещава дъщеря ни - веднъж на 3 месеца, а ако измисли нещо, може и да не дойде. Отнася се към Ана студено и резервирано. Не се интересува от проблемите й. А тя, горката, толкова плаче за него и всеки път го умолява да остане за вечеря и да й разкаже приказка. Знам, че се опитва да го върне при нас. Честно казано, аз все още го обичам, но виждам, че той е напълно изстинал към мен. Опитите ми да привлека вниманието му, завършиха с неуспех. Ето защо, наблюдавайки дъщеря си, сърцето ми плаче от болка. С времето се примирих с раздялата ни, но тя така и не можа. Всеки път след редките им срещи ме пита едно и също: "Мамо, как да си върна татко?", " Ако се разболея, тате ще остане ли при мен?" Не знам как да й обясня, че ние нямаме място в живота на баща й и, че мама и тате вече няма да бъдат заедно. Дъщеря ми често се прибира тъжна от детската градина, когато вижда как другите деца си тръгват с техните татковци. Не искам и да си помисля, какво й минава през ума в тези моменти. Може би трябва да се преместим в друг град, за да спре Ана да пита за него. Не мога да наблюдавам повече страданията й. Надявам се на вашата помощ.

* Снимката е илюстративна


Какво четем:

🔴 Мария събра всички погледи с роклята си, надмина абитуриентките даже (снимки)

🔴 След 2 седмици употреба на този домашен крем се отървах от бръчките и тъмните кръгове около очите

🔴 Забравеното пророчество на Ванга: ние сме техни потомци, "те пак ще кацнат тук, насред Рупите"

Източник: lichna-drama



Коментари



горе