Когато си влюбен, не играй театър


Историята, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. Снаха ми Сия е мил човек, но й е трудно да върши няколко неща наведнъж. Например да гледа племенницата ми и в същото време да готви. Не й се удава. В тези сложни моменти на помощ се притичвах аз. Обличах Калина, качвах я в количката и заедно се запътвахме към парка. Тогава тя беше на годинка и половина и все още не говореше. Независимо от крехката си възраст беше голяма хитруша и чудесно знаеше как да ме накара да я пусна няколко пъти на пързалката. Докато пиех кафе, Калина играеше в пясъчника с другите деца. Веднъж, наблюдавайки племенницата си, долових нечий поглед. Обърнах се и на съседната пейка видях млад мъж с количка с близнаци. Изглежда скучаеше, защото любопитно оглеждаше останалите посетители. Очите ни се срещнаха и двамата си кимнахме любезно като стари познати. Два дни по-късно непознатият с близнаците отново беше в парка, стоеше на същото място. С едната ръка поклащаше количката, а с другата ровеше в телефона си. Огледах се къде да седна, но наоколо гъмжеше от майки и баби. В следващия миг мъжът вдигна поглед и щом забеляза колебанието ми, се обърна към мен: "Заповядайте, има местенце и за вас." След няколко минути бъбрехме приятелски. Непознатият се представи като Цветелин, а аз му казах, че съм Поли. Не го попитах на колко години е, но не изглеждаше на повече от 25. Млад татко, помислих си, изпитвайки за момент огорчение. Близнаците бяха впечатляващо красиви. Руси, бели, синеоки - истински ангелчета. Кротко си стояха в количката, прозявайки се от време на време. Разговорът вървеше с лекота. Какво ли не обсъдихме: тежките безсънни нощи, първите зъбчета, страшните колики. Разделихме се с впечатлението, че всеки от нас е родител. Оттогава двамата редовно пиехме следобедно кафе. Понякога аз сменях памперсите на близнаците, а той предпазливо люлееше Калина на люлките. Веднъж през ума ми мина мисълта какво ли ще е, ако всъщност се забавлявахме не като познати, а като семейство. Но после се сещах, че Цветелин има съпруга, а и тези две красиви момченца. Но винаги идваше сам. Често се чудех защо жена му не ги придружава.





Един ден уж случайно заговорихме за самотното родителство. Тогава се случи нещо неочаквано: той ме хвана за ръката и тихо попита: "Ти си самотна майка, нали, Поли?" Не знам защо излъгах. Очите ми се изпълниха с тъга и безмълвно кимнах с глава. Цветелин леко ме придърпа към себе си и нежно каза: "Силна жена си. Възхищавам ти се." Трогната, събрах смелост и с хриплив глас му зададох въпроса: "Къде е майката на близнаците?" След кратко мълчание го чух да казва: "Няма я, тръгна си." Вълна от облекчение заля цялото ми тяло. Господи, той е свободен да бъде щастлив, при това с мен. Виждайки блясъка в погледа му, разбрах, че и на него подобни мисли не са му чужди. Устните ни се приближиха, ала точно тогава Калина замрънка нещо. Ето ти проблем - децата. Те ни запознаха, но и се явяват пречка. Отдръпнахме се един от друг и се разсмяхме.

На другия ден реших сама да отида в парка. Гримирах се, сложих си парфюм и се запътих към мястото, където той обикновено седешe с близнаците. В джоба си носех и портфейла му, който той случайно изтърва в количката на Калина. Но когато пристигнах, го нямаше. Час и половина чаках напразно. За първи път се проклех за лъжата си. Защо не му признах, че всъщност съм леля на Калина? Ръцете ми си играеха с портфейла му, без да искам го отворих и на земята се изсипа цялото съдържание. Наведох се да го събера и видях, че има визитна картичка с адрес и телефон. И реших: ще отида направо у тях, ще му разкажа всичко и ще го помоля да ми прости.

Половин час по-късно позвъних на звънеца му. Сърцето ми биеше лудо. Чуха се забързани стъпки и една жена застана пред мен. Руса, бяла, синеока, досущ като близнаците. Майка им - съпругата на Цветелин. Значи се е върнала, затова днес не дойде. Подадох й портфейла със свито гърло: "Мъжът ви го забрави в количката на племенницата ми..." Обърнах се и си тръгнах. Тичах по улиците, ридаейки на глас.





Близо седмица не ходих в парка. Самочувствието ми бе накърнено. Накрая все пак се предадох пред хленченето на Калина. Докато я наблюдавах как рови в пясъчника, зад гърба ми долетя познат глас: "Поли!" Беше Цветелин, а с него красивата блондинка. Тя застана срещу мен, усмихна се и каза: "Здравейте, аз съм Ели - майката на близнаците и сестра на Цветелин. А вие навярно сте жената, в която брат ми е влюбен до ушите?" Ето как простичко всичко се изясни.

Последваха признания, разкаяние и смях. Оказа се, че моят любим е вуйчо на близнаците. Излъгал ме, защото искал да ме впечатли и да се покаже достоен баща. Аз, разбира се, излъгах по същата причина. Цветелин имаше уникално чувство за хумор. Точно като мен. И двамата приехме ситуацията от комичната страна. Така се и оженихме - лудо и щуро. Днес сме родители на прекрасна дъщеричка и когато отидем в парка, сме истинска атракция. Само си ни представете - ние тримата, близнаците и Калина - едно голямо и щастливо семейство.

Поли 


Какво четем:

🔴 Синът на Деси Радева хлътна по моделка (СНИМКИ)

🔴 Тежки времена настъпиха за Меган Маркъл и Хари-На ръба са!

🔴 Грета Ганчева живее със 150 лева пенсия

Източник: lichna-drama



Коментари



горе