Подаръкът


Семейството ми, уви, не се оказа от най-надеждните. Всичко се разпадна на пух и прах, когато родителите ми се разведоха. По онова време бях на 15 години, и си признавам, че раздялата им беше голям шок за мен. До неотдавна мислех, че сме нормално семейство, защото никой от тях не ме посвети в проблемите си. А и какво разбирах аз на тази възраст, в която тийнейджърските комплекси и училищните конфликти засенчваха всичко наоколо. В главата ми имаше приятели, улицата и първата любов. Да кажа, че бях шашардисан, значи нищо да не кажа. Оказа се, че докато ни е лъгал за командировките си, баща ми е ходил при другото си семейство. Спомням си как мама ми подаде спортната чанта, нареждайки ми да опаковам багажа си. Все още отказвах да приема суровата действителност, но послушно нареждах дрехите, учебниците си, албумите... Баща ми ме погледна виновно и плахо предложи помощта си.

- Не - процедих през зъби. Току-що бях научил за подлостта му и не исках нито да го чувам, нито да го виждам.





- Надявам се, че един ден ще ме разбереш и ще ми простиш - въздъхна той.

- Не се надявай - отсякох аз.

С майка ми се преместихме при дядо и баба, а с татко спрях напълно да общувам. И не защото не ме търсеше: точно обратното. Чувствайки се виновен пред нас, той ми пишеше, звънеше, предлагаше помощ на майка ми, но аз не исках да имам нищо общо с него. Въпреки това на всеки рожден ден баща ми ми изпращаше подаръци. За разлика от мен, майка ми загърби гордостта и не отказваше финансова помощ. На осемнадесетия ми рожден ден татко ми изпрати стар албум с наши снимки. Спомням си, че го прелиствах, изпитвайки носталгия по времето, когато живеехме заедно. На една от снимките видях майка си като булка - млада и красива.

Ето тук ме изписват от родилния дом. Татко ме държи толкова внимателно! Ето ни на морето, той ме учи да плувам ... Тук съм в костюм на зайче. Ако не беше мъжката ми гордост, щях да се разплача над доказателствата за щастливото ни минало. Година по-късно баща ми напълно изчезна от хоризонта. Дочух, че с новото си семейство се преместили в друг град, отворили са собствен бизнес, който им осигурявал малки, но стабилни доходи. Ние с майка ми също не бяхме зле материално. Освен това, когато постъпих в института, успях да си намеря работа, добавяйки към семейния бюджет скромна сума пари. Мама винаги казваше, че въпреки постъпката си, баща ми е добър човек и тя не го мрази.





Животът е непредсказуем. Никога не знаеш каква изненада ти готви в следващия момент. Фирмата, в която работеше майка ми, претърпя значителни загуби и тя остана безработна. За съжаление точно тогава мама се разболя. Лекарите ме зашеметиха с новината, че се налага спешно да я оперират. Хванах се за главата: откъде да намеря пари за толкова скъпа операция? Банките отказаха да ми дадат заем. Продадох колата на майка ми, но сумата се оказа недостатъчна. В отчаянието си прерових всички рафтове, с надеждата да открия нещо ценно, което да дам в антикварния магазин. Сред боклуците, които нямаха сериозна стойност, намерих стария фотоалбум, който някога ми беше подарен от баща ми. Отново го прелистих. Изведнъж си спомних думите на майка ми: " Той е добър човек!"

Вбесен се развиках с цял глас: " А къде е сега този добър човек, когато имаме нужда от него?" Същата нощ го сънувах. Той седна в края на леглото ми, разгърна албума и каза: " Помниш ли, синко, как ходихме да ловим риба? А тук за първи път сме в зоологическата градина. Не можех да те откъсна от слона - нищо друго не те интересуваше... О, тук сме на годишнината на баба ти!" В съня си бях дете на 14 години - т.е. на възрастта, когато все още живеехме заедно и когато не подозирах за предстоящата катастрофа. Погледнах баща си с нежност и гордост. На сутринта, още щом отворих очи, заслепен от гняв, се втурнах към албума с намерението да го унищожа. Много глупаво, разбира се, но бях на предела на силите си. И тогава внезапно от албума паднаха три плика. Странно! Не знаех за тяхното съществуване.

Чудех се как е възможно да не забележа огромните пликове. Отворих първия. В него имаше две пачки пари и пощенска картичка. "Сине, искрено те поздравявам за рождения ти ден. Вече си истински мъж и аз се гордея с теб. Бъди щастлив и се грижи за майка си. Татко. Р. С. Това е подаръкът за пълнолетието ти." С треперещи ръце разкъсах втория плик, а после и третия. В тях също имаше пари. Много пари, повече от достатъчни за операцията на мама. Шест месеца по-късно тя се прибра у дома в добро здраве. За първи път изпитвах благодарност към баща си. Реших да му се обадя по телефона и лично да му благодаря, но от другата страна ми съобщиха, че този номер не съществува вече.

Не съществуваше, защото баща ми е починал от сърдечен удар през същата нощ, когато в съня ми разглеждахме албума. Чрез познати успях да се свържа с вдовицата и малкия му син - моят брат. Обикнах това момче от мига, в който се запознахме. Искрено се забавлявам с него. Мама одобрява връзката ни, въпреки че не иска да има нищо общо с Марина. Все пак тя е жената, която й разби семейството. Но това си е нейна работа. Лично аз им гостувам редовно, ходим на пикник, разговаряме, смеем се. Всеки месец ходим и при татко: чистим гроба, сменяме цветята. Нека да види от онзи свят, че сме задружни. Сигурен съм, че ще бъде щастлив.


Какво четем:

🔴 Смразяващи подробности за изнасилвачът, посегнал на младо момиче в хотел на Слънчака

🔴 Основни стъпки за отслабване от топ диетолога Клеър Барнс

🔴 УЖАС! ВИДЕО!!! Гръм падна в центъра на Пловдив! По чудо няма пострадали

Източник: lichna-drama



Коментари



горе