Еменски каньон - разходка до водопад Момин скок по Еменска екопътека
Последните няколко дни прекарахме в село Емен и се разходихме из някои много красиви местенца в района. Толкова приятно си прекарахме, че бързам да разкажа, докато още ме държи еуфорията от разходките ни. Един от дните поехме по Еменска екопътека, като крайната ни цел беше водопад Момин скок. Водопадът се намира в Еменския каньон и маршрутът до там е изключително живописен и приятен.
Малко информация за село Емен и Еменския каньон
Самият каньон е по река Негованка в североизточния край на село Емен в Северна България. Селото е разположено на около 20-тина километра западно от Велико Търново. Пътят до него е изключително живописен. Дори смея да твърдя, че е един от най-красивите в България, по които сме пътували в последните години. Може би се дължи и на пролетта, защото всичко навсякъде беше зелено, а динамиката на времето ни изненадваше след всеки завой с рразличен пейзаж – от буреносни облаци, до чисто синьо небе с необятни жълти и зелени полета.
Еменският каньон е много красиво място за разходка с деца. Има различни пътеки, които криволичат по него. Минава се през горски участъци, върви се по края на скалите, а в ниското се вие река Негованка.
Как да стигнете до Еменския каньон
Както вече споменах, селото е на около 20-тина километра от Велико Търново и на 8 километра от пътя София-Велико Търново. До селото се стига, като преди това се мине през центъра на село Балван (на 6-7 километра от Емен). След като влезете в селото можете да тръгнете по екопътеката, от самия му центъра. Другия вариант е да завиете първата възможна уличка преди моста в дясно, след това втората в ляво и карате до края. В края на улицата има дървено мостче, от където започва пътеката както за водопад Момин скок, така и за Еменската пещера.
Негованска екопътека в Еменския каньон
-
покрай Еменаска пещера
Едната е да се мине покрай Еменска пещера, а след това да се хване екопътеката към водопад. При този маршрут се върви в ниското, покрай реката, а след това има стръмно изкачване на каньона.
-
от горната част на екопътеката
Другата възможност е да се тръгне от горната част на екопътеката и да се върви по скалите на каньона, като в един момент се слиза надолу към водопада. Ние избрахме втория вариант, защото бяхме с 2 малки деца, а аз пък с 8 месечно бременно комремче. Решихме, че ще е по-удачно да спускаме надолу, отколкото да се гатерим по големи и тесни пътечки. В крайна сметка и двете пътеки се събират в една, преди да започне спускането към водопад Момин скок.
Началото на екопътеката и маршрутът, по който минахме
Ще използвам за отправна точка дървеното мостче, което споменах малко по-горе. Ако решите да минете покрай пещера, след моста трябва да се придържате вдясно. Има указателни табели, така че няма как да се объркате. Ако пък изберете нашия маршрут, след като минете моста има леко изкачване по широка пътека. След не повече от 5-10 минути ходене се стига до нещо като „разклонение“ – надясно е за пещерата, а наляво има широк коларски път. Трябва да поемете по пътя. В неговия край има асфалтов път, по който трябва да тръгнете – вдясно. Следва едно леко изкачване и веднага след него ще видите табела „Екопътека“, от където се влиза в гората.
Водопад Момин скок
Водопадът е разположен в едно от най-живописните места в целия пролом на река
Негованка. Водата е с воден пад около 10-тина метра и пада във вир, който е сякаш
скална чаша. От трите страни на водопада има надвесени огромни скали, а от кухината
вее прохлада. Мястото е в сянка през по-голямата част от деня. Само сутрин по
изгрев слънце водопадът бива огрят за кратко. Мястото напомня малък оазис, а лично
на мен ми беше директна препратка към
Нашата разходка из Еменския каньон и до водопад Момин скок
В последните месеци, откакто пролетта дойде, имам чувството че не сме спрели да пътуваме. Точно преди да се появи четвъртия член на блога, когато се преполага че трябва да се подготвяме за идващото бебе, ние не се застояваме вкъщи. Прителско семсйтво с детенце колкото малката ни поканиха за няколко дни в Емен и както се досещате, нямаше сила на света, която да ни убеди да не отидем. Е, може би ако раждах в този момент, щяхме да пропуснем. Въпреки че имахме разни ангажименти и че буквално предишния ден се върнахме от вилата ни, където прекарахме Великденските празници, успяхме да нагласим нещата така, че да стигнем до Емен.
В селото бяхме без обхват 3 дни, които ни дойдоха доста добре, имайки предвид колко зависими са хората от интерента и телефоните в последно време. След като се прибрахме от вилата, дори не прибрахме сака с багаж. Изпрахме дрехите и на следващия ден подредихме отново всичко и потеглихме. На път към Емен, успяхме да посетим Гложенския манастир и Гложенския водопад, както и Тетевен.
Разходката до водопада
Разходката ни до водопад Момин скок започна обещаващо като и двете бебета се съгласиха да влязат в раниците и да бъдат носени. Уви, Рая издържа не повече от 10 минути, когато започна да мрънка, че иска да ходи сама. Е, нямаше какво да направим и я пуснахме. Повървя, повървя и в един момент вече теренът беше крайно неподходящ за нея. Успяхме да я убедим да я сложим отново в раницата и започнахме да ходим по-бързо. Другото детенце си заспа сладко на гърба на баща си, а нашето през цялото време си говореше някакви неща. Не мигна даже за минута до водопада.
Равносметка за разходката
Като цяло стигнахме до водопада за около час. Изкачването, което реално е в самото начало беше около 15-тина метра, а след това спускането е около 60 метра. Разстоянието от дървеното мостче до водопада е 2,5 километра. Поседяхме на водопада може би около час ако не и повече. Такива места винаги са много зареждащи. Снимахме се, малките ядоха плодове, Рая искаше да влиза във водата. И така – забавни неща. Като дойде време за връщане Рая беше съгласна от първия път да се носи в раницата.
Пътят на връщане от водопада
На връщане решихме да удължим леко маршрута, като минем покрай язовир „Негованка“, което беше с цел да избегнем стръмното изкаване със „стъпалата“, което споменахм по-горе. Минахме покрай пресъхналия язовир. Напуканата земя изглежда като пустиня. Маршрутът на връщане се удължи малко – стана 3,4 километра, но пък бяха доста по-леки за ходене, отколкото щеше да е ако се бяхме върнали по пътя, по който стигнахме до водопада. За около 1:15 часа стигнахме до мостчето. Рая спа почти през цялото време. Накрая, малко преди моста се събуди и я оставихме да ходи сама.
Финални думи
Еменският каньон, Еменската екопътека, водопад Момин скок, Еменската пещера са наистина много красиви кътчета в страната ни, които си заслужава човек да посети. Подходящи са както за малки, така и за по-големи деца. Има невероятно живописни гледки, които със сигурност ще ви напълнят очите и сърцата. А и природата си е природа – няма как да останете незаредени, особено ако обичате разходките в планината.
Какво четем:
🔴 Невероятно! Втора българска победа на "Ролан Гарос"🔴 Стихията не спира: Порои, градушки, гръмотевици и днес
🔴 Тайните, които всяка жена трябва да пази от мъжа си
Източник: sunrisinglife