Мая Пешева не станала лекар, но повече от 35 г. помага на тежко болни, бедни и самотни хора


Може би малко хора знаят, но шефът на Дирекцията за социално подпомагане във Велико Търново Мая Пешева-Владкова искала да стане лекар. Малко не достигнало на ученолюбивото момиче от Свищов на изпитите в Медицинския университет в Плевен, израсло в семейство на офицер и банков чиновник, където възпитанието и порядките били строги. След това бащата довел дъщеря си във Велико Търново и я записал в Медицинския колеж. Надявал се после тя да работи като медицинска сестра в детска ясла, детска градина или ушно отделение. Но не. Мая си избрала най-трудното, да стане операционна сестра в хирургията, където всеки ден съпреживявала съдбите на пациентите и се сблъсквала с живота и смъртта.
Докато учи в Колежа, Мая се записва на стаж в операционната на търновската болница, защото тази дейност от медицината, макар и трудна, много ѝ харесва. След като взема диплома, работи три години в болницата в Свищов, но после се връща във Велико Търново, където градът направо я запленил. Постъпва като операционна сестра в областната болница и





много се гордее, че е била редом до известните
хирурзи

Николай Хаджигенчев, Петър Попов, Иван Манчев, Димитър Чолаков, Божидар Ангелов и др. Това е велика школа да те обучават такива лекари. Какво ли не сме преживели с тях. Но още първия ден в търновската болница с чашка кафе я приема радушно известният неврохирург д-р Минчо Мойнов, шеф на неврохирургията. И така 15 г. Мая Пешева е операционна сестра и много са случаите, когато е прекарвала 24 часа в болницата поради спешност. Изживяла е незабравими моменти в операционната, където се е учила от най-добрите операционни сестри, а едната от тях още работи в бившата поликлиника на Търново.
Докато работи в МОБАЛ,





Мая завършва първия випуск по специалността “Социални
дейности”

във Великотърновския университет и решава да опита нещо ново. Става директор на Дома за възрастни с умствена изостаналост в Церова кория, като потребителите по нейно време са настанени в нова сграда в центъра на селото. Всъщност с тази промяна започват реформите в социалните услуги в страната, а и кариерата на Пешева в тази сфера. След няколко години в Церова кория Мая е назначена за директор на Дирекция “Социално подпомагане” във Велико Търново, където вече 15 години управлява този труден и отговорен сектор и се сблъсква със съдбите на тежко болни, самотни и бедни хора, които търсят помощ и подкрепа. Отдавна е осъзнала, че е попаднала на невероятен екип в Дирекцията, който работи неуморно и дава всичко от себе си. А в същото време заплатите са доста ниски. Мая признава, че от всеки подчинен е научила по нещо, което и е от голяма полза. И странното е, че е променяла себе си от непрекъснатия контакт с колегите ѝ. При нас почти няма текучество, сами си тръгнаха хора, които прецениха, че социалната работа не им е на сърце, отчита директорът. Но тези, които са останали, са всеотдайни и се стремят да направят най-доброто за нуждаещите се.
Мая има прекрасно семейство с дъщеря и съпруг и въпреки че тримата имат различни характери, взаимно се допълват. Казва за себе си, че е романтик и много иска да разбира напълно дъщеря си Никол, но има още много да учи, защото е от друго поколение. Двете обичат да ходят на шопинг, след това да се почерпят в някое заведение и да си поговорят. Таткото Николай е бивш главен инженер на ВиК “Йовковци”, вече пенсионер. Той е по-уравновесеният, за разлика от Мая, която бързо се нервира. Двамата са твърде различни по интереси, но това ги свързва и прави връзката им по-силна. Обичат да четат книги, да ходят на кино, вълнуват се от едни и същи морални проблеми. Мая признава, че тя е идеалист за много работи, но Николай бързо я приземява. Освен това мъжът ѝ е много търпелив, за разлика от нея, която бързо избухва и казва това, което мисли. Е, да, по този начин казвам какъв е проблемът, за да ме разбере по-добре, отчита Мая.
Директорът на “Социално подпомагане смята себе си за кулинарка, но няма много време за готвене вкъщи. Напоследък се купуват готови манджи от съседното магазинче. Никол обаче много я бива в кухнята. Беше съвсем малка, когато ми направи торта за рождения ден. Сега девойката прави чудесни кремчета. Мая признава, че дъщеря ѝ я научила как да се храни по-здравословно и да обръща внимание на себе си. А що се отнася до рибата, тя е за предпочитане в семейство Владкови.
Пешева разказва, че навремето като операционна сестра започнала да плете и колегите ѝ се съревновавали кой какво е оплел. После започнала да плете пуловер на мъжа си като се запознали и до ден днешен не го е довършила. Но съжалява, че с времето се позагубили приятелите. Всеки ходи на работа, прибира се вечер уморен. Да почетеш малко, после лягаш. На другия ден – същото, не остава много време за приятелите.
Мая Пешева се зарежда най-добре сред невероятната българска природа.
Семейството обича да прекарва ваканциите с приятели, дори само да пътуваш из красивите кътчета на България, това ти стига. Владкови почиват и на Черноморието, но тази есен почивката беше в турския курорт Кушадасъ. Оказа се, че там има много българи. Сега семейство Владкови си имат една мечта – да посетят Санкт Петербург.
Днес Мая Пешева не приема безпардонността на хора, които могат да минат през някого, но да постигнат целта си. Мръсотията навсякъде също я дразни. Нека всички си погледнем къщите и дворовете и да си ги подредим. Да не питаме постоянно къде е държавата, а сами да го свършим.
Напоследък се вижда светлина в някои хора, те са готови да помогнат на изпаднали в беда нуждаещи се от помощ, та дори и животни. Това е радващо. Освен това преди години българинът разчиташе само на социалната служба при тежък проблем. Сега някои хора сами намират решение. Вече имаме случаи, когато ни заявяват, че нямат нужда от социални помощи. Това означава, че в тях нещо се е променило, те вече са уверени, че могат да се справят сами. А някои дори върнаха преведените помощи. Казват, че като върнат парите, те ще бъдат полезни на други хора.
Мая смята, че трябва да приемаме различните хора, защото те са част от света. Тя даде пример с хората с увреждания, които са нейните пациенти. Дълги години семействата криеха проблема от обществото, стигмата беше покрила такива хора. Сега това се случва и при семейства, където дрогата е влязла в техния дом. Бездомниците също са като “кръпка” в обществото, но много от тях сами са избрали този начин на живот и не искат да го променят, макар да има случаи, когато намират смъртта си на улицата. Има и случаи, когато тези клошари имат дом и имоти, но им харесва да просят. Не можеш никого насила да настаниш в дом, а и много трудно е да убедиш един възрастен, че трябва да отиде в институция, защото не може сам да се обслужва. Затова в социалната работа има и много психология.
Никой не е броил случаите,

когато
служители от
Дирекцията
купуват храна
на бедни,

ходят по домовете да обслужват самотни и лежащо болни.
Днес Пешева признава, че ѝ липсва операционната, но социалната работа не е по-лека. Разпуска с хубава музика, дори обикновеното подреждане на дома ѝ помага да се отдели от ежедневието в дирекцията. Щастлива е, когато е помогнала на някого, но нашата помощ трябва да бъде справедлива, е категорична тя. Иначе не е помощ. Паричното подпомагане не може да продължи вечно, търсят се следващите стъпки на подкрепа чрез други институции, за да не идват нуждаещите се повече при нас, отчита директорката на “Социално подпомагане”. Тя е удовлетворена обаче, когато някой благодари за подкрепата, има и много писмени благодарности, които иска да архивира.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторът


Какво четем:

🔴 Еменски каньон - разходка до водопад Момин скок по Еменска екопътека

🔴 Невероятно! Втора българска победа на "Ролан Гарос"

🔴 Стихията не спира: Порои, градушки, гръмотевици и днес

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе