Вечният календар на Матей Миткалото опровергава маите




Свършекът на света няма да настъпи след броени дни, както прогнозират периодично някои тълкуватели на древния календар на маите.

В градския музей на Павликени пазят като най-голяма ценност вечен календар, измислен от Матей Преображенски-Миткалото. Макар и до днес шифърът на мистичната рисунка на най-верния сподвижник на Левски да не е напълно разгадан, в града я приемат за сериозно доказателство, че маите грешат.






Календарът е единственото запазено доказателство за самородния гений на отеца революционер. Той е изографисан върху външната стена на Българското народно взаимно училище в с. Михалци през 1870 г. За работата бил повикан зограф Венко от Трявна. Зографът обаче работил изцяло под ръководството на отец Матей и изпълнявал стриктно чертежите му.

Прототипа на вечния календар пък Миткалото направил от дървени летви, докато бил в Атон. Сред богатите манастирски библиотеки на Света гора монахът, освен да чете религиозни книги, се занимавал с математика и физика.

Опитвал се да изобрети вечен двигател,

който се задвижва със силата на падащата вода. Направил си сам пушка.

Вечният календар е друго от гениалните му хрумвания. Първоначално той представлявал сложна система от концентрични кръгове с общ център, които се въртели около оста си. Как е изглеждало чудото обаче, няма запазени писмени данни, разказва дългогодишната шефка на музея в Павликени Нели Цонева.

След завръщането си в България Матей Миткалото започва революционна дейност по търновските и павликенски села. Прави комитети, открива читалища и училища. Малцина знаят, че той е бил и лечител. Познавал всяка билка, коренче и растение и учел хората да не вярват на баячки и знахарки, а да се лекуват с народна медицина.

В Михалци сформирал таен комитет и читалищна сбирка, а когато се построява школото, дал идеята да изрисуват на него вечния календар.






На стенописа са изобразени 9 кръга с причудливи знаци, букви и цифри,

за чието значение съвременните историци продължават да гадаят, защото тетрадката със записките на Миткалото, прехвърляна от ръка на ръка, се загубила в годините.

Най-външният кръг е разделен на 12 сектора, съответстващи на 12-те месеца в годината. Във всеки един сектор са отбелязани дните от 1 до 31 и срещу всяка цифра - съответният християнски празник, който се отбелязва на този ден.

Вътрешните кръгове отново са сложна система от числа и букви. Предполага се, че това са показатели, по които да се нагласи на съответния християнски празник, каква част от Библията се чете и каква служба трябва да се служи, казва Цонева.

Върху най-вътрешния кръг на син фон са изобразени двете полукълба на Земята, Слънцето, Луната и всевиждащото око на космоса. Под него е изписано "Тби есть день и твоя е нощта".

От двете страни на вечния календар има таблици с различни числа и букви в няколко колони. По тях е можело да се изчисли коя дата на кой ден от седмицата съответства.

"Изписаните години започват от 1865 г. и свършват до 1940 г., но, както виждате, животът не е изчезнал тогава. Просто това е периодът, в който Миткалото е живял. Пък и на стената мястото е било ограничено, за да се изписват години безкрай", смята Нели Цонева.

Около енигматичния код за вечността има и няколко картини, които съответстват на четирите годишни времена.

На всяка рисунка има по 3 човешки фигури - колкото са месеците от всеки сезон

Самият сюжет също крие дълбока символика. Първата представлява деца сред цъфнала овощна градина. Летният пейзаж е жътва и трима здравеняци, които се трудят. Есента пък е изобразена с берачи на плодове в овощна градина - символ, че в зряла възраст човек бере плодовете на своя труд. Четвъртият пейзаж е зимен с беловлас старец на преден план и около него - две деца.

"Идеята е, че в човешкия живот

кръговратът продължава чрез потомството",

разсъждава Цонева.

"Това е замисълът - да покаже, че както в природата е непрекъснат вечният кръговрат и след всяка зима природата се възражда, за да влезе в нов цикъл, така е и в човешкия живот", твърди шефката на историческия музей.






Един век тайнственият вечен календар стоял на стената на взаимното училище. През 1976 г. стенописът е смъкнат със слой от мазилката. Той е възстановен и консервиран в лабораторията на търновския музей от специалиста Сава Русев. Реставраторът го поставя в рамка с цел да се запази. По същото време в училището е направена музейна сбирка, но по-късно тя е занемарена и изоставена. Последната съдба на вечния календар била да се съхранява в селското кметство.

"През 2000 г. полицаи го иззеха оттам, защото бил обект на голям колекционерски интерес и трафиканти се подготвяли да го изнесат в чужбина.

Оценен е за баснословна сума", разказва Нели Цонева.

Изследователите нямат отговор с какво един възрожденски стенопис може да заинтересува толкова колекционерите на антики.

Не изключват

сложните символи на Миткалото да имат и друг,

неподозиран от тях код.

"Стойността му идва от голямата идея. Това е най-дълбоко философското и най-ценното, което отец Матей е измислил, а той е енциклопедична личност", казва Нели Цонева.

Стенописът е предаден в историческия музей в Павликени не без съпротива, защото местните хора в Михалци възроптали, че им вземат светинята. С годините обаче брожението стихнало, а любопитството към чудната рисунка и нейните космически послания си останали.


Какво четем:

🔴 Ернестина Шинова: Няма да се местя с Андрей в Брюксел, успехът му ни донесе и много хейт

🔴 Крадци отмъкнаха колата на сърби, те шокирани от реакцията на БГ полицията

🔴 Младоженци се прибират от Брюксел за венчавка в Балкана

Източник: spomen



Коментари



горе