Окото на Осмар и скалните манастири
В дните около Великден се отправих към свято място, което не се свързва с пищна религиозност, а с тихо смирение. Това са Осмарските скални манастири. Разположени са в Шуменското плато, издълбани във варовиковите му скали.
Интересът ми към манастирите на исихастите (монаси, които вярват, че пътят към единението на човека и Бога минава през умосъзерцанието) дойде, след като преди няколко години видях снимка на скалното образувание „Окото на Осмар“. Известно е и с името „Халката“. За него самата Ванга някога казва, че е четвъртият по сила енергиен център на България след Рупите, Царичина и Мадара. Мястото ме плени, още преди да стъпя на него.
И така, в едно пролетно утро, вече пътувам за село Осмар. То също се слави с интересни истории. В селото се произвежда ароматното вино осмарски пелин, а тайната на силното му ухание се крие в 30-те билки и плодове, които се добавят към напитката. Осмар е и мястото, на което е произведено първото шампанско в България. Винопроизводството в района започва още през XIX век, а днес в селото има винарска изба – „Осмар“, където можете да опитате бял или червен пелин.
Сега обаче ще се върнем назад във времето… Следвам табелите за скалния манастир, поставени из селото. Вървя към Костадиновия манастир, създаден през Второто българско царство (XII – XIV век). Той е най-големият и най-добре запазеният от Осмарските скални манастири.
Те са били обитавани от монаси, следващи исихаското учение. Живеели като отшелници, далеч от изкушенията на светския живот. Вярвали, че сред скалите ще успеят да се доближат до Бог като пречистят ума и сърцето си.
За да стигнете до Костадиновия скален манастир, можете да оставите автомобила си в края на село Осмар и да продължите пеша. Очаква ви около 3 км приятна разходка през горичка. Когато стигнете до чешма с каменен кръст и дървена беседка, значи вече сте в подножието на манастира.
Оттук предстои стръмно изкачване. Не се отказвайте, защото това е последната права.
В сенчестата горичка ще видите и гюлето на Крали Марко.
Признавам си, в горещ ден, изкачването към манастира си е доста уморително, но хубавото е, че отнема само 20-ина минути. Стигам пред метална стълба, която се издига стръмно нагоре по скалата.
След нея има една по-малка, която директно ме отвежда в скалната обител. Бъдете предпазили, когато се качвате (и слизате), дръжте се за перилата и ако имате страх от високо – не поглеждайте надолу.
Влизам в скалния манастир и в първото помещение виждам олтар, издълбан в скалата. По нея пък са закачени икони, които висят мълчаливо. Мястото пленява със своята скромност. Какво му трябва на човек? Една душа и мъничко вяра…
През нишите в скалата влиза светлина отвън. Горещината и звуците остават някъде далеч. Техните пръсти не могат да ме стигнат тук. Надзъртам през един от отворите, а отвън като пъстра черга е постлана току-що разлистилата се гора. Ухае на свежест, а в зениците ми се отразява безкрайното горско зелено море. Небето е толкова синьо, че чак боли, ако го гледаш прекалено дълго.
Излизам от килията, слизам по металните стълби и продължавам към „Окото на Осмар“, което се издига над манастира. Следвам жълтите табели. Пътеката е стръмна, а пръстта сипкава. Внимавам да не се подхлъзна. Минавам покрай избуели треви и разперили се храсти… и тогава се изправям пред причудливата скала. Прилича на око на великан. Взирам се в него, а то сякаш ми разкрива един друг свят – там животът е цял, пълнокръвен, истински, а не изхабен от гръмки слова и дигитални миражи.
Връщам се отново пред металната стълба и продължавам надясно – към другия скален манастир „Диреклията“. За съжаление няма как да се изкача до него, но бързо откривам скала, от която мога да го огледам, макар и отдалеч.
Хващам стоманеното въже, забито в нея и се изкачвам, сякаш по гръбнака на скалата. Стигам горе и остър вятърът ме пронизва. Вече виждам „Диреклията“. „Дирек“ от турски език означава „стълб“. Именно един такъв каменен стълб се издига до входа на килията.
Предполага се, че тя се е използвала като затвор. В него са затваряли монасите, които не са спазвали стриктно исихаското учение.
Тук, сред скалите, скрити в гората, няма никого. Можеш да чуеш мислите си и да видиш, че тишината е пътят, по който стигаш до себе си. А там… там се крие истинското удовлетворение от живота…
Какво четем:
🔴 Лекар от Пловдив помогна на три деца, болни от церебрална парализа, да проходят🔴 Мичмана - великият коментатор на великия футбол
🔴 Станислав, който уби двойка и нероденото им дете: Нямам право да искам прошка, аз не мога да си простя
Източник: patepisanici
Коментари
Последвайте ни във facebook!
