Спомен за Гена Димитрова - гласът, който се ражда на сто години веднъж (Видео, снимки)

Гена Благородната - така я наричат приживе, защото за нея са по-важни хората, а не триумфите. На 11. юни 2005 г. коварна болест отне живота й.

За своя изключителен талант певицата е носител на много отличия, награди и медали:

златен медал на IV международен конкурс за млади оперни певци през 1970 г.

златен медал на IV международен конкурс в София през 1971 г.

награда за най-добра изпълнителка на Амелия в “Бал с маски” от Верди на конкурса в Тревизо, Италия през 1972 г.

“Сребърна арена” в “Арена ди Верона” за изпълнението на Джоконда в операта на Понкиели през 1980 г.

наградата за оперен изпълнител на годината във Фоджа, Италия, през 1981 г.

Почитателите на оперното изкуство сравняват гласа й с тези на Мария Калас и Лучано Павароти. Превъплъщенията на българската примадона я определят като една от най-ярките звезди на XX век.

До 16-годишна възраст няма дори радио

Певицата е родена на 6 май в плевенското село Беглеж и винаги гордо подчертава този факт. “Татко много е искал да има момче. Когато майка ми започнала да ражда, било Гергьовден и баща ми се отказва сам да коли агнето. Извикал брат си да свърши тази работа, за да не се цапа с кръв този ден”, изповядва се Гена пред биографката си Магдалена Манолова. “Когато съм се родила, един месец го боляла главата, че не съм момче. Питам го още ли съжалява. А той вика - ти струваш три сина, не един”.

Кариерата й започва в училищния хор: “В селото ми имаше солидна гимназия, учителите бяха млади, стажуваха след университета в селските гимназии. Бяхме образцово училище и имахме три хора. В отделенията пеех сола, в прогимназията заедно със сестра си пеех сола до 9-и клас”, разказва певицата. Тя толкова иска да стане примадона, че си измисля пред приятелките истории как я викат на прослушване в Софийската опера и ги разказва като истински случки. Жената с един от най-изключителните гласове на XX век дори нямала радио до 16-годишна възраст. Едва на 16 г. слуша за първи път големия бас Борис Христов и остава запленена от него. Гледа само музикални филми - за живота на Белини, на Верди. Когато отива в София, за първи път си купува радио. На 18 г. за първи път прекрачва прага на операта. Завършва вокалния факултет на Музикалната академия при проф. Христо Бръмбаров през 1965 г.

Какво й отнема съдбата

В живота на певицата име две нещастия. Съдбата й дава велик глас, но я лишава от рожба. Тя осиновява племенницата си Милена, дъщеря на сестра й, когато момичето е на 12 години. Не зарязва кариерата си, за да я гледа, но й осигурява материална стабилност. Изпраща я да учи във Виена. Голямата й мечта е Милена да тръгне по нейните стъпки. Затова момичето 6 години свири на пиано, но се оказва, че няма влечение към музиката. Не проявява интерес и към попмузиката, към която Гена я насочва, след като се уверява, че няма талант за оперната сцена. Милена решава, че призванието й е киното и се записва да учи операторско майсторство.

Голямата трагедия на нейния живот е преждевременната смърт на съпруга й Жоро. Той загива при автомобилна катастрофа през 90-те години на ХХ век. Привързаността им един към друг е толкова голяма, че всички, които ги познават, твърдят, че никога не са виждали по-задружно семейство. Веднъж в момент на отчаяние тя казва на свои близки: “В момента се чувствам като есенно листо, което вятърът вее накъдето си иска, абсолютно без почва под краката ми. И сега пътувам с два портрета на моя мъж. Много често разговарям с него... Защото бяхме, римувахме се като сърце с предсърдие и знам какво той ще ми отговори. Даже като направя нещо, как сладко ми се караше... Не намалява тъгата.” Остава й само операта.

От началото на 80-те триумфира из целия свят

Гена изгрява на родна сцена през 1967 г. с трудната партия на Абигайл в премиерата на “Набуко” на Софийската опера. През 1971 и 1972 г. специализира пеене в школата към “Ла Скала”. Международната й кариера започва във Франция с операта “Силата на съдбата” от Верди. Следват гастроли с блестящ успех на най-известните оперни сцени по света - “Ла Скала”, “Ковънт гардън” в Лондон, Парижката национална опера, “Метрополитън опера” в Ню Йорк, Виенската “Щатсопера”, Берлинската опера, фестивала в Залцбург, “Арена ди Верона” и много други. Партнират й най-добрите певци, диригенти и режисьори. Пее и с тримата велики тенори - Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти.

Призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена

Гена е единствената певица в света, която в продължение на десетилетия пее непрекъснато с абсолютно съвършенство “тежките” партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. През сезона 1983/84 г. тя е обявена за най-добрата изпълнителка в “Ла Скала” и е удостоена с наградата “Пучини” за изключителни постижения в интерпретацията на главни образи в неговите опери. През същата година е удостоена с приза “Паренсов” на ръководството на “Ла Скала” за участие в спектакъл с най-голям успех пред публиката. А абсолютното признание, което не е получавала чуждестранна певица, е трикратната покана да открие сезоните на миланската опера. През 1987 г. Гена Димитрова получава още едно изключително отличие. В родния град на Верди - Бусето, й е връчена наградата “Златен Верди” за нейното забележително майсторство в интерпретирането на образите на вердиевите героини, която до този момент е присъждана само на италиански певци.

Българката е призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена. През 1989 г. печели наградата “Пучини” в Торе дел Лаго-Лука за изпълнението си в “Турандот”, “Тоска” и “Момичето от златния Запад” от Пучини. Гена получава и орден “Стара планина”, I степен, през 1996 г. и е обявена за почетен член на Софийската опера по повод 30 години сценична дейност.

“За мен целият живот бе да обуздавам този голям глас”, споделя певицата. Затова последните години от своя живот посвещава на младите оперни изпълнители като вокален педагог. Предава им своя богат опит и знания. За своите ученици казва: “На всичко съм готова за тях. Дори на челна стойка да застана!”

Другите за нея

Наричат я “павалдериа” в пеенето, което значи човек, който се е отдал с цялото си сърце. Най-метафоричното определение за нея дава италианската критика - “кооператива ди воче”, букет от гласове. Определят я ту като сопрано, ту като мецосопрано. Толкова богат е вокалът й.

Известният диригент Лучано ди Мартино казва: “Тя е абсолютна звезда! Тя е онзи перфектен професионалист, който не познава колебание в работата си”.

“Тя е хала... глас, който може да отнесе певеца. Затова тенорите се страхуват от нея!” Това са думи на Пласидо Доминго.

Ненадминатият Херберт фон Караян, който бил много скъп на похвалите, когато я чува за първи път, възкликва: “Благодаря ви! Доживях да чуя един глас, който само боговете заслужават.” И най-големият комплимент от него: “Дойде време да чуя един глас, здрав и чист, да пее както се говори. Омръзна ми да гледам физиономии, които вокализират...”

Райна Кабаиванска определя своята “колежка” като: “Природна стихия, един глас, който рядко се ражда, с големи природни качества.”

“Гена Димитрова беше не само най-феноменалният български глас, гласът-чудо, покорил всички големи световни сцени. Тя беше майстор ваятел, достигнал до най-дълбокото познание на вокалното изкуство”, убедена е примата Александрина Пендачанска.

“Това е глас, който се ражда на сто години веднъж”, изрича знаменателно проф. Христо Бръмбаров, който пръв открива таланта й.