Инж. Стефан Явашев: "Имаше време, когато за брат ми Христо не се говореше, наричаха го невъзвращенец"


Инж. Стефан Явашев дойде във Велико Търново за откриването на изложбата от постери на своя брат Христо Явашев-Кристо. И остави на хана „Хаджи Николи”, където е подредена експозицията, два филма за прочутия си брат. Единият, направен от Тома Томов, който е разказ за целия му живот, и вторият – история на проекта му „Портите на Ню Йорк”. 

- Г-н Явашев, как хората в България, които не са виждали на живо проектите на вашия брат Христо, приемат изложбите му?
- Правилно попитахте за България, защото веднага щях да ви кажа, че зависи къде са изложбите. У дома действително не го познават добре, а и той е имал само две-три представяния. Най-голямата изложба може би беше през 2005 г. след проекта му за портите в Ню Йорк в Сентрал парк. Тогава брат ми прати постери като тези, които са подредени в галерията на хана „Хаджи Николи”. В София изложбата остана за месец и ми се струва, че там хората за първи път видяха мащабното творчество на Христо и Жан-Клод. Иначе имаше няколко постера в Министерството на културата доста отдавна и доколкото знам, преди два месеца във Варна в една галерия го представиха отново. Той има работи и в една галерия за модерно изкуство в София. Сега, като изброявам, излиза, че не са чак толкова малко, значи го харесват.
Макар че имаше време, в което за брат ми не се говореше дори. Тома Томов направи филм за него, показа го по националната телевизия преди няколко години и май там за първи път Христо разказа живота си. В този филм той разказа защо е решил да замине, да остане...
- И защо?
- Защото неговото изкуство в България не може да се получи. Тогава, когато той започваше да работи, тук нямаше свобода. Брат ми беше против социалистическия реализъм и си спомням, че беше предизвикал доста силно брожение заради една своя картина. Мисля, че тези дребни на пръв поглед случки са го принудили да вземе решението да замине. 
Може би знаете думата невъзвращенец. Така го наричаха дълго време. Когато тръгна, ние не знаехме какво е решил и, разбира се, най-тежко го изживя нашата майка. И въпреки това женицата се опита да легализира документите му, защото той вече беше студент в Художествената академия. Но не успя. Спомням си, че той тръгна за Прага, защото баба ни е чехкиня и там имаме роднини. Беше 1956 г. и там го завариха унгарските събития. Той остана в Прага няколко месеца, след това се прехвърли във Виена и окончателно се установи в Париж през 1958 г. 
Дълги години за Христо изобщо никой не говореше. Анани, другият ни брат, беше завършил вече театралната академия и работеше в Габрово, в театъра, аз бях 11 клас, като избяга Христо. Двамата пораснахме, започнахме да работим, утвърдихме се в кариерите си. 1974 г. се оказа за всички ни повратна. Аз тогава вече работех във „Верила” и доста пътувах в Германия и Италия, всъщност все на Запад. До въпросната 1974 г., когато излезе разпореждане, че който има близък роднина на Запад, не може да пътува там, и това беше в сила до 1988 г. Съпругата ми, която тогава въобще не го познаваше, беше биоложка и пееше в много хорове, до 1974 г. с тях беше обиколила света. След това я спряха и нея. И дори още си спомням как тя веднъж отиде с хора си в Източен Берлин и когато хорът трябваше да тръгне за Виена, нея я качиха на самолета обратно за България. Другите хористи отидоха.
- Двамата ви братя са все хора на изкуството, съпругата ви е почитател на изкуството, вие как се срещнахте с химията?
- Аз съм всъщност наследник на баща ми, който е физик. Трябваше един да го наследи и трябваше това да е Анани, обаче на него не му потръгна в науката и стана артист. Аз обаче искам малко да се отклоня от въпроса ви и да ви разкажа нещо за баща ми и за Велико Търново. Казах ви, че не за първи път съм тук. През 1949 г. дойдох с майка ми по тъжен повод. Тогава арестуваха баща ми за саботаж в предприятието, в което работеше, и го затвориха в затвора, който сега е ваш музей. Но обичам този град, който е и недалече от родното ни Габрово.
- Кога се събрахте тримата заедно отново?
- Тримата се събрахме през 1991 г. за откриването на проекта му за чадърите в Япония и в Калифорния. Нали знаете, че Япония е с един ден напред заради часовата разлика, та брат ми откри двата си проекта на практика в един и същи ден, макар първо да беше в Япония, след това в Калифорния. Та там ни събра и ни строи да се гордее с нас и ние с него.
- Досега говорихме все за прочутите ви двама братя, но и вие не сте съвсем неизвестен. Вашето име върви заедно с определението „откривателя на верото”. Как го направихте?
- О, верото... То се появи през 1969 г. Тогава станах шеф на новостите във „Верила” и започнахме да имаме съвместни сътрудничества със западни фирми. „Верила” беше голямо предприятие докъм 1995-96 г., а преди това си беше монополист. В началото „веро” беше име на препарат за измиване не на съдове, а на прозорци. Но когато вече решихме, че ще е за съдове, направихме една проба от 500 кг. След това - пет тона. Та накрая, когато аз вече бях генерален директор на „Верила”, произвеждахме 15 000 тона.
- Звучи така, сякаш всичко е било случайно, лесно и бързо.
- По принцип в битовата химия няма кой знае каква сензация, въпросът е да намериш състава. Е, да де, трябва да имаш информация, да си чел, литература да си намерил и да формулираш продукта. В крайна сметка направихме революция с това веро, няма какво да скромнича. 
- Патентовахте ли го?
- О, тогава не се правеха такива неща. После, когато се появиха частните производители, започнаха да се появяват и имитациите. Тогава взех да водя разни войни и да защитавам верото. Те го развалят, копират опаковката, какво да направя аз? 
- Днес продава ли се някъде това ваше веро?
- В Скопие съм го виждал. През 1982 г. имахме връзка с един голям химически комбинат в Скопие и тогава дойде един от шефовете. Дадохме му рецептата и те и до момента продават препарата си „Сияй”, който е точно копие на рецептурата на старото веро. 

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе