Когато баба почина, детството ми свърши


Няма нищо по-чисто от детството. Моите най-светли спомени от този период, са свързани предимно с баба Зоя. Тя не само че ме отгледа и възпита, а и беше най-близкият ми човек. Спомням си, че като малка, когато виках: "Мамо", и в стаята влезеше мама, аз сърдито казвах: " Не викам теб, а другата си майка." Всяка неделя баба Зоя ме водеше на разходка в парка. С тези незабравими мигове е свързан и вкусът на детството - шоколадов сладолед. Единственото място, на което го продаваха в града, се намираше точно до училищната сграда.





Сега, разбира се, има колички на всеки ъгъл, но по онова време беше рядкост. Купуването на сладолед стана нашата неделна традиция и в крайна сметка в бъдеще се отрази на избора ми на професия. Често си спомням как баба ми четеше "Приказки на Шехерезада". Книгата все още стои у дома на видно място. До ден днешен пред себе си виждам големите очила, кацнали на носа й, чувам гласа й да ми разказва за "Аладин и вълшебната лампа", "Синдбад мореплавателят", "Али Баба и четирийсетте разбойници".





Ръцете й нежно разгръщат страниците, пренасяйки ме в приказния свят. Тя ме научи на самодисциплина: никаква разходка, докато не си напиша домашното. Всички мои съученици след часовете тичаха на улицата, а аз си припомнях уроците. Дори когато баба почина, не наруших това правило. С нейната смърт детството ми свърши и аз разбрах, че съм пораснала. И сега, най-ценните и ярки спомени, са свързани с онази мила белокоса жена - моята баба Зоя.


Какво четем:

🔴 Чукането на дърво - откъде идва суеверието?

🔴 Мариана Векилска опасно близка с Караджов от "Бригада Нов дом"

🔴 50 годишна майка изглежда на възрастта на своя син

Източник: lichna-drama



Коментари



горе