Кръстова гора и силата на вярата
Има много места в света, за които хората вярват, че са специални, енергийни,
лечебни. Ако ги посетим, особено в определени дни и празници, ще се преродим,
излекуваме от неизлечима болест, ще придобием здраве, късмет, сила. Дали наистина
едно географско място може да ни „зареди“ или всичко е плод на нашата вяра, едва
ли някой може да каже със сигурност. Такова популярно и посещавано място в България
е Кръстова гора, превърнало се в известен поклоннически център. Особено много
поклонници се събират на
Кръстова гора е местност в община Лъки, Родопите, на която е построен манастирският
комплекс „Св.Троица“. Според легендата на това място се е съхранявала част от
кръста, на който е разпънат Исус.
Елена, майката на император Константин, построява величествен храм на Голготския
хълм. Когато започват да копаят, работниците намират основите на трите кръста
– на Исус и на двамата разбойници. Никой не можел да познае кой от трите е Христовият
кръст. През това време минавала погребална процесия. Елена допряла два от кръстовете
до ковчега и нищо не се случило. Но когато доближила да ковчега третия кръст станало
чудо, мъртвецът се съживил и станал. Всички присъстващи се втурнали да целуват
Христовия кръст. От всички краища на света започнали да се стичат християни да
докоснат свещения кръст. В древността придвижването е ставало трудно, затова християни
решили да разделят кръста на три части, за да могат повече хора да стигат по-лесно
до него. Парчета от кръста били занесени в Рим, Йерусалим и Константинопол. Руски
цар /на когото не е посочено името/ знаел, че част от кръста е в Истанбул в съкровищницата
на султана. Той изпратил пратеници с богати подаръци, които да дадат на султана
и в замяна да не вземат нищо друго, а само дървения кръст от съкровищницата. Така
и станало. Пратениците получили кръста. Когато майката на султана разбрала какво
е дал синът й, много се ядосала и го накарала да изпрати хора, които да си върнат
кръста обратно. Любопитен факт е, че голяма част от жените в Османската империя
били християнки, което обяснява това, че султанската майка е знаела за силата
на кръста. Хората на султана не могли да намерят руските пратеници, които се насочили
към Кръстовия връх, където и тогава имало манастир. Руснаците оставили на монасите
кръста и се върнали в Русия с надеждата, че един ден ще се върнат да си го вземат.
Манастирът бил разрушен от турци, а монасите избити. Преди това те успели да скрият
кръста в подземно скривалище.
Ето това видение получил Йордан в Борово, както и послание да постави на върха
голям метален кръст, който да сочи мястото, където има частица от Христовия кръст.
Йордан се явил пред цар Борит Трети и му разказал за видението си. През това време
при царя бил подполковник Величков, който казал, че на него Бог му разкрил как
да изглежда металния кръст. Разходите по 66-килограмовия кръст се поделили между
подполковника и Борис Трети.
През 1936 г бил донесен металният кръст от Йордано и подполковник Величков на
Кръстов връх. По време на водосвета на менчето със светена вода кацнал бял гълъб
и литнал към западните възвишения на върха. Йордан показал гълъба и казал на събралите
се хора, че трябва да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало
старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която
бликнала вода. Тъжна е съдбата на Йордан. Той е затворен в Ловешкия лагер, където
умира, след като го закопават жив в пръстта.
През 1956 г на Кръстова гора е построен манастирът „Св.Троица“ върху части от
запазени останки от по-стар съществуващ тук манастир. По-популярно става това
място чак, когато през 1995 г е построена църквата „Покров на Пресвета Богородица“.
Днес на това място се стичат хора от цялата страна, които вярват, че ще получат
изцеление на болестите, успокоение на душите, повече сила и късмет. Популярно
е вярването, че ако се пренощува в навечерието на Кръстов ден /14 септември/ на
открито, болните ще бъдат излекувани от болежките си. Хората вярват, че на камъчетата
на Кръстовия връх има изобразени кръстове, които носят късмет.
Дали всичко това е легенда или има частица истина, едва ли може да се каже. Факт
е, че хиляди хора посещават това място всяка година, водени от надеждата за здраве,
късмет и изцеление. Може би, именно силната вяра е тази, която прави това кътче
в Родопите специално и заредено с много позитивна енергия.
Какво четем:
🔴 Парцалев спял в огромен креват, изрисуван с барокови сцени🔴 Продавач на надежда - Джани Родари - 23. октомври 1920 г.
🔴 Национален седмичник за практически земеделски съвети, информация и агробизнес
Източник: hera