Боян Иванов: Отивам си, не искам опело / ВИДЕО
Боян Иванов почина на 9. юли 2012 г. в болницата в Бургас след тежък инсулт.
Този текст е публикуван в "24 часа" на 16 септември 2011 г., ето го отново в
памет на талантливия естраден певец.
"Отивам си вече. Лекарите са отминал етап при мен. Вземам лекарства с шепи и
лежа. Колкото - толкова. Каквото Бог каже, съдба... Това, което съм направил,
е отдавна в гробищата. Не искам ни опело, ни музика - нищо. И на църква не ходя,
гаден атеист съм. Низш човек... Пял съм. И какво от това - никъде не може да се
намери диск с моя музика. И правилно. Кой да ги произведе и защо - ще си купиш
ти и още трима. Аз съм отдавна мъртъв. Не се бунтувам вече. Диабетът свърши своето.
Всичко боли - глава, корем, крака, мускулите атрофират. Не обичам стари и болни
хора, не обичам себе си..."
Ще повярвате ли, че намразилият живота е лъчезарният някога певец Боян Иванов,
майтапчийските истории на когото колегите му разказват и до днес. Този, който
преведе през границата песните на Пол Анка у нас още в края на 50-те години от
миналия век. А приликата между двамата е очебийна, само дето Пол Анка започва
кариера в Америка, а Боян Иванов - зад желязната завеса.
Когато е на 15 години, Пол Анка вече е ангажиран с договор в нощен клуб. У нас
3 години по-късно с неговите песни ще стане известен Боян Иванов. "На 16 години
започнах да пея в софийските барове "лошите" момчета Пол Анка и Елвис Пресли.
"Гледах скоро Пол Анка - остарял, но пее добре, върна ме в младостта. Пял съм
много неговата You Are My Destiny. Хората копнеехатогава да чуят английска реч",
оживява се Боян.
И от двамата бъдещи певци учителите вдигат ръце. Отказват да учат Пол Анка на
каквото и да било, тъй като още 15-годишен той вече е определил с какво ще се
занимава. Професионално ориентиран е и Боян Иванов. Тръгва на уроци по цигулка
още на 6 години. Баща му Васил Иванов е виолист, концертмайстор на Софийската
филхармония. "От баща си не е запомнил комплименти. Бе студен и строг", казва
певецът. Боян не е кръстен на никого. Но уточнява, че името му имало произход.
Идвало от бой ям. Това обяснявал баща му.
Боян изял доста пердах, защото растял буен. "Едно дете трябва да е лудо, ония
с джуфките, които седяха по столчетата, никак не ми бяха приятни. Затова и много
бой съм изял като дете. Но ефектът бе нулев", връща се в детството певецът.
В музикалното училище тъкмо лошата дисциплина го праща в наказателна рота. Той
се явява на изпит по цигулка, но го приемат кларинетист като т.нар. музикантски
ученик. Причината е, че идва с най-лошото поведение от другото училище - "укорно
едно". "Гадно ми беше кларинетчето, не можах да го обикна. Но така се развиха
нещата. Музикантски ученик знаеш ли какво е? Дете, облечено във военна униформа.
В такава паралелка с особен статут за военни музиканти трябваше да уча и живея
на пълен пансион", обяснява той.
Поведението му било укорно едно, защото набил учителя си по български още в основното
училище. Според Боян сам си го изпросил: "Когото и да изпита, накрая казваше:
"Това направи много хубаво, онова - отлично, така е, браво, много добре. Днешният
ти отговор оценявам за две." И веднъж след поредната гавра Боян не издържал и
налетял да го бие.
Училището и кларинетът не са неговото поприще, а пеенето. От 1959 г. още 16-годишен
като ученик се явява на конкурс и получава правото пее в нощните заведения в София.
На 18 години тръгва и по концерти в страната. Става солист на "Балкантон", а после
и на оркестъра към Комитета за телевизия и радио.
Първият му хит е "Зеленоокото момиче" на композитора Борис Карадимчев. Болен
и далече от суетата, певецът казва: "В тази песен не намирам някаква стойност.
Преди мен имаше много добри певци като Анджело Симеонов, Снежка Добрева, Лиана
Антонова, Ахинора Куманова (прекръстила се по-късно на Нора Нова - бел. авт.),
Леа..."
В София пее във всички големи заведения с програми - бар "Астория", "Хемус",
"Ален мак", "ЦУМ". "В "Златният Орфей" участва на първия фестивал през 1965 г.,
когато той се нарича още "Конкурс за песни". Награди вземат и двете песни, които
изпълнява - на Атанас Бояджиев и на Петър Ступел. Участва и на фестивала в Сопот,
Полша, изнася концерти в европейските страни и Куба. Популярността му расте и
телевизията прави филм за него. Той минава за българския ЕлвисПресли, пуска си
същите бакенбарди, докарва го и на прилика и става любимец на младите. Сега дърдори
като досадно старче: "Никога не съм чувствал слава, само музикантите ме харесваха
и малка част от публиката. Масово любимец на публиката никога не съм бил. А любими
певци винаги са ми черните." В София не му дават много-много да ги изпълнява,
но той пее и плаща глоби, защото в "Балкантон" се правят проверки кой каква музика
прави. През живота си Боян Иванов изпява само две руски песни.
В края на 60-те години в столичната зала "България" се провежда десетдневка на
съветската песен. Боян изпълнява две, едната е по-известна като изпълнение на
чешката звезда Карел Гот. След фестивала музикалният критик Генчо Гайтанджиев
пише статия. Боян знае наизуст писаното за него: "С нищо не спечели съветската
песен от изпълненията на Б. Иванов. Не беше нужно и на тази проява да бъде доказана
многократно манифестираната му безпомощност." Два месеца след това на конгрес
на музикалните дейци същият този Гайтанджиев става и казва, че е трагично състоянието
на цялата ни естрада, но добре, че има прекрасни изключения като Кирил Семов и
Боян Иванов.
Певецът прави по 150-200 концерта в година, знаят го във всяко градче на страната.
През 1972 г. е основна фигура в програмата на "Кукери" на Златните пясъци. Той
е със счупен крак и гипсиран, но пее. Катя Филипова отива да го види и води нейна
приятелка - Светла Гостева, която тогава учи в Полша, а после и в Чехия. Боян
и Светла се харесват и след време се оженват. През 1977 г. излиза единствената
му дългосвиреща плоча. Иначе е записал към 100 парчета.
Събужда у себе си друга радост - готвенето. Дори е кулинар месец на "Шатрите"
в Правец. Напълнява, но винаги е на сцената изтупан в елегантен костюм.
"Не помня кога натежах, но знам от какво - от пържоли. А и съм се родил 5600
г. И никога не съм спортувал", признава той. И приятният мирис от кухнята не го
кефи вече. "Доскоро много се радвах, че днешния ден ще го изживея, като изям еди-какво
си. И тази радост я няма вече - няма откъде да купиш нещо, което да става. Месото
мирише на антибиотици, на солена вода и какво ли не, само не на прясно и естествено.
Казва, че поради тази причина е отказал любимите си вратни пържоли, а сирене не
е ял от 15-20 години, защото също не било истинско.
През 90-те години заедно с приятелите си Борис Годжунов и Борислав Грънчаров
създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери
с лек хумористичен текст. Шоуто им е успешно и те издават албума "Момчета с късмет".
През 2007 година го преиздават на диск заедно с най-добрите си соло парчета през
годините и правят юбилеен концерт в зала 1 на НДК.
Последната изява на Боян, а и на триото е през декември 2009 г. на юбилейния
концерт за 60-годишнината на композитора Стефан Димитров. Тримата рядко се виждат,
най-много да се чуят по телефона. Боян и Борис Годжунов сякаш носят най-драматичните
съдби сред българските певци. Те дори не искат да знаят, че и днес деца им знаят
песните и пишат по форумите за тях.
Притиснат и сякаш озлобен от диабета и с пенсията от 181 лв. за инвалид първа
група, Боян Иванов се е затворил за света и се е отказал да живее. Излиза пред
блока, колкото да разходи кучето.
"Никога няма да запея, не ме интересува, сякаш никога не съм излизал на сцена.
Не слушам вече музика. Отчаян съм, в световен план в музиката се изчерпа всичко.
Това, което съм направил, е отдавна в гробищата. Не обичам стари хора като мен.
Не обичам вече българите, не ги уважавам - прост народ с лош вкус във всичко.
Не го казвам от позицията на неразбрания и недооценения - аз мразя и себе си.
Какво четем:
🔴 Как 16-годишната Илияна Раева спечели първия си златен медал от световно първенство преди 40 г.🔴 Калин Сърменов даде ръката на дъщеря си пред 300 гости
🔴 Пенсионер с Волга-21 потроши 12 вносни джипа и лимузини
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
