Как стигнахме Европа без партии и парламент


Най-важ­ната стъпка е реставрирането на стопанските връзки със Съветския съюз

Александър Малинов, председател на разтуреното Народно събрание. До него са царица Йоана и бившият премиер Никола Мушанов.

Ако Ботев беше жив, щеше да напише втора част на знаменития фейлетон „Смешен плач“. Много сълзи и други биологични отпадъци изтекоха в общественото пространство. Получи се екологично замърсяване, което праховите частици не могат да сторят.





Субсидията от левче ще убие партиите, беше най-гръмогласният вопъл. Ще ни купят силите на сатаната, вайкаха се пазителите на девствените каси. България загива, обобщиха народните водачи.

И левче им е много, но нейсе, махна с ръка обикновеният българин. Оня на кренвирши без горчица, защото ще му се вгорчи още живота. Въпреки немотията той винаги е бил великодушен към просяците. Сега обаче се отърва от една тегоба. Да плаща данък на лустросаните персони, които ненавижда.

Историята учи, че България е била най-добре без партии и дори без парламент. В тази уж недемократична среда стигаме Европа по жизнен стандарт. Не е легенда, а чиста проба истина!

Голямата депресия удря световната икономика през 1929 г. Фондовите борси се сриват, банките фалират, промишлеността е на колене. Безработицата е с космически размери, милиони са пред трудовите борси. Кошмарът продължава до края на 30-те години.





У нас на власт е Народният блок – коалиция от пет политически сили, доминирани от Демократическата партия. „При управлението на Народния блок (1931-1934) – сочи проф. Тодор Галунов, – партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история. Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила. Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава „храна“ на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система.“

И ето че на 19 май 1934 г. родината осъмва с манифест за преврат. Разлепен е по градове и села, площади и мегдани. Народът се тълпи и чете:

Българи!

Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични власти не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт.

„Да живее България!“, завършва паметният документ.

Авторите на преврата са политическият кръг „Звено“ и Военният съюз. Те разпускат Народното събрание, чийто председател е старият парламентарен лъв Александър Малинов. После забраняват всички партии плюс ВМРО. Неговият водач Иван Михайлов е принуден да емигрира. Имуществото на политическите организации е конфискувано в полза на държавата.

Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев. Той е известен като Главен специалист по превратите. Участва в Деветоюнския от 1923 г., а по-късно и в Деветосептемврийския от 1944 г. Премиерът поверява двете най-важни министерства в условията на криза на вещи експерти. Портфейлът на финансите връчва на Петър Тодоров, а икономиката отива при Коста Бояджиев.

С този екип правителството започва да дърпа страната от кризата. Най-важната стъпка е реставрирането на стопанските връзки със Съветския съюз. Основана е българо-съветска камара, която съживява търговските отношения между двете страни.

Успехът е постигнат благодарение на това, че няма Народно събрание, разделено на русофили и русофоби. Няма фанатици, които да се надвикват със „за“ и „против“ – роби на политическите си пристрастия. Водещ е единствено икономическият интерес на страната. Петър Тодоров е германски възпитаник, а Коста Бояджиев е с диплома от Белгия. И двамата обаче стискат лапата на Славянската мечка.





Събирателни дружества за експлоатация на властта, нарича партиите Димо Казасов. Основател на „Звено“, той е участник в политическата промяна на 19 май 1934 г. „Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити.“ Така дефинира Казасов някогашната ситуация, която е близнак на сегашната.

Още един паралел: „Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление. Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция.“

Пак според Димо Казасов Народното събрание е празна говорилня. Той свидетелства за един словесен дуел между демократа Михаил Такев и народняка Теодор Теодоров. Такев се изправил на трибуната и говорил четири часа.

Теодоров му го върнал тъпкано с осемчасова реч. Понеже го прекъсвали, заплашил, че ще ораторства два дни. „Ако Теодор Теодоров говори два дни, аз ще говоря четири дни!“, обявил докаченият Михаил Такев.

Тази вятърничава мелница е спряна със закриването на парламента. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. Следва обнародване в „Държавен вестник“ и съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Кратко, ясно, точно! Без ялови дебати, които преливат пустото в празното.

По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те съумяват не само да извадят страната от кризата, но и да постигнат завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията гони 1400.

Хлябът е евтин. През 1938 г. на всеки българин се падат по 280 килограма пшеница. По същото време за Румъния тази цифра е 245, за Югославия 197, а за Гърция – едва 142.

Токът е достъпен за всеки. Вецовете и тецовете са малки, но много ефективни. През 1939 г. произвеждат 266 милиона киловатчаса електроенергия, което прави 42 киловатчаса на глава от населението.

Електромерите са внос от Германия и не допускат грешки. В аналите на електроразпределението няма регистрирано нито едно оплакване на потребител.


Какво четем:

🔴 26 медала за малките герои

🔴 Тони Стораро: Оперираха ми едната сливица, добре съм

🔴 Нестинарят Иван Георгиев: Прабаба ми е изгоряла жива, докато танцува

Източник: Труд



Коментари



горе