Над Лесичово е имало манастир
Около десети век на хълма край днешно Лесичово е извивал снага красив манастир.
В него са работили книжници, изпратени от цар Борис, за да ограмотяват населението
в тази част на България, разказва пророчицата Гина Демирова, като се позовава
на свои видения. Всъщност манастирите са били три един в Калугерово, който още
съществува, втори в Лесичово, а третият е бил над днешно Церово. Заради турското
нашествие, последните два са били опустошени и разграбени. От Лесичовския манастир
до ден днешен е останал единствено гробът на един от високопоставените свещеници,
който е преписвал денонощно от гръцки на кирилица църковните книги. Светият мъж
бил погребан край дворен параклис и когато Демирова решила да построи своя, той
започнал да й се явява.
Видя го освен мен и една жена от селото Латинка, разказва ясновидката. Стоеше
седнал пред прозореца на параклиса. Когато го видях, се изненадах и помолих приятелката
си да погледне и да ми каже, какво є се явява там. Тя отговори старец с тояга. Но това не беше тояга, а жезъл.
Видението не оставило на мира жената, докато не открила къде е гробът му. Сега
там има един камък, който е бил поставен като белег още от монасите, които са
го погребали. Камъкът е бил вкопан дълбоко в земята и преди време дъждовете отмили
повърхността му. Тогава един съсед го разполовил и взел, за да го сложи като темел
в къщата си. Другата част обаче останала. Тя е напълно овъглена, а отговор на
въпроса ми защо дава отново Демирова - защото преди време тук имаше пожар. Тогава
стана чудо. Пламъците бяха превзели целия хълм, но до оградата на моя имот, в
който е параклисът. Мястото около него беше непокътнато. Сякаш някой с нож беше
прерязал въздуха и не беше пуснал стихията зад оградата. Когато изчистиха след
огъня, се видя камъкът. Така открих и къде е мястото на погребания монах. След
като го почистих, той спря да ми се явява. От време на време го виждат посетителите
на параклиса.
Тя пък го сънувала седнал под две дъбчета пред дървена маса в двора на манастира.
Изглеждаше като първия път, когато ми се яви с жезъла, но сега преписваше от една
книга в друга, разказва жената. За пожара тя има своя версия, било е във времето,
когато се е нуждаела от средства, за да завърши храма и не е срещала подкрепа
от никого. Веднъж казах на мъжа си, че ще ида там и ще го запаля и ще остана да
изгоря вътре, припомня си тя. На другия ден по телефона я събудили през нощта,
за да є кажат, че пламъци са обзели мястото около имота є. Така ми показаха, че
не може да гори онова, което не може да се пали, казва днес Демирова.
Преди време тя взела борче от Кръстова гора и то днес краси двора на параклиса.
Под него миналата година се появили четирилистни, петлистни и шестлистни детелини.
Хората гледали и не можели да се начудят. Детелина няма в нито едно друго кътче
наоколо. Другото чудо станало, като се вгледали в камъчетата пръснати около гроба
на книжника. Всяко от тях имало кръстче.
Коментари
