Научете се бе, момчета! Достойният човек гледа право в очите


Писателят и сценарист Владо Даверов празнува рожден ден днес. Той е автор на романите "Вчера", "Кенеди", "Ангели небесни", "Животът на другите", "Чудовището ДС". Автор е на множество книги, измежду които сборниците с разкази и новели: "Което е било”, "Много дни до есента”, "Живи картини", "Игра на папагали”. По негови сценарии са заснети игралните филми: "Царска пиеса “, "Живот до поискване”, "Вчера”, "Суламит”. 

Роден е в Плевен на 27 август 1948 г. Завършва средно образование в Немската гимназия в гр. Ловеч.

Предлагаме ви някои от запомнящите се цитати от романа "Вчера" и едноименния филм:





Защото вчера някой... я си помислете... След няколко години ще започне да се издигате по разни йерархически и някои други стръмни стълбички и ще ви бъде притеснително да си спомните, че вчера бай Пешо е намерил в парка едно прясно... с извинение... хайде да не казвам какво... Не е смешно! Вие говеда ли сте! Осемнайсет мъжки и четиринайсет дамски тоалетни имаме, хлорирани... хигиена! Хигиената е майка на прогреса! Дипломати ще стават! И ще ходят из парковета да...


Само от добър приятел става качествен предател!

Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вие кон боб яде ли!


Как така на отделен лист? Как може истината да се дели на две? Че тя е една, цялата истина! Аз на това ги уча всеки ден. Че всички деца са равни, поне докато са във училище!

Я ме вижте мен! На петдесет и осъм години съм и нямам нито един кариес!






Какво е това, бе? Бийтълс!? Ще ви дам аз на вас едни Бийтълси! Какви са тия маймунски танци? Не ви ли е срам? Ако искате забавата да продължи - валс! Я извъртете един валс бе, покажете, че сте млади хора.

Страхливо започваме живота си, Иване!


Ще се намери тоя чин бе, Баръмов — не е овца да избяга!

Научете се бе, момчета.Каквото прошепнеш, трябва да имаш кураж да го кажеш високо. Достойният човек говори високо и гледа право в очите.


Тя беше с чиста, светлосиня престилка, която слизаше под коленете, около врата й светеше ослепително бяла якичка, върху която се виеха тъмни, меко начупени коси. Лицето й също беше тъмно, мургаво, с нежна, гладка кожа, с хубаво очертани, чувствени устни и прав нос, но той почти не се забелязваше от очите. Никога не бях срещал толкова наситено, блестящо черно. Гледаха предизвикателно и същевременно любопитно, разгръщаха ни един по един, надничаха във всеки от нас, но самите те не издаваха нищо. В тези очи не се потъваше, а се падаше като в кладенец. И аз паднах.

В началото просто от инат, а по-късно съвсем съзнателно, стъпвайки с два крака цялото си възхищение, останал без сън и отънял от нерви, аз се дърпах на страни, криех се и бягах, в крайна сметка едно такова бягство и от нея, и от мен сигурно щеше да ме доведе до полуда, но това бе единствената възможност да раздухвам огъня, да дразня болезненото й самолюбие и да я карам постоянно да си задава въпроса, на който не можеше да отговори никой в целия пансион: Този пък какво иска?



Какво четем:

🔴 Връщат военното обучение в училищe?

🔴 Те живееха нелегално във Войводиново. Те сега съдят България – 59 иска от роми в Страсбург!

🔴 Глория показа СНИМКА на баща си, който изпил парите за абитуриентската й рокля

Източник: Кмета



Коментари



горе