Лили Паслиева – основател на едно от първите български училища в Чикаго


Лили Паслиева е родена в град Пловдив и е специалист по психология и педагогика. Висшето си образование тя завършва в СУ "Климент Охридски". От 1990 г. живее и работи в САЩ и по-точно - в Чикаго. Тя е основател на Български учебен център "Знание", както и на българските училища "Родна реч" и "Родолюбие", чиито класни стаи всяка година посрещат все повече българчета, живеещи във Ветровитият град.

Лили работи като психолог-консултант по детски и семейни проблеми в БУЦ "Знание", Чикаго. Води семинари "Умното дете", "Мечтите на твоето сърце", "Вярвай в своята интуиция", "Университет за родители". Наред с всичко това, тя е организатор на международните конкурси "Васил Левски" и "Моята гатанка".





Преди колко време основахте БУЦ "Знание" и как се роди идеята за българското училище?

БУЦ "Знание" води началото си от 2005 г. - изминаха вече 15 прекрасни години, в които неуморно учим децата на български език, история, бит, традиции и обич към България. Идеята за създаването всъщност дойде на родителите и благодарение на тяхната помощ и подкрепа училището беше създадено. По това време много българи напускаха пределите на родината и пристигаха тук - в Чикаго, където се установиха за постоянно. И понеже живееха разпръснати в различни райони, а разстоянията във Ветровитият град са огромно понятие, имаше нужда от още едно училище и така основахме БУ "Родна реч". По онова време вече съществуваха училища към двете православни църкви - "Св. София" и "Св. Иван Рилски". 2 години по-късно основахме и БУ "Родолюбие" към БУЦ "Знание"

Първи учебен ден в БУЦ „Знание“ - Лили Паслиева с учениците

Снимка: Личен архив





Колко деца посещават училището?

В началото стартирахме едва с десетина деца, но с течение на времето малко по малко се разраствахме. Първият учебен звънец започна да бие за все повече ученици и класните стаи постепенно се изпълваха. Сега местата пред черната дъска заемат над сто деца.

Има ли разлика в обучението между "Знание" и училищата в България?

Единствената разлика е в това, че учебните занятия на децата при нас са в събота - техния почивен ден. Иначе обучението остава същото. Точно такова, каквото е и за учениците в родината ни - четем и пишем, но и празнуваме всички български празници, като отбелязваме традициите и обичаите ни подобаващо. Независимо, че сме на цял океан разстояние, ние се опитваме да запазим и съхраним българското. Затова не минава и година без да изработим сурвачки, да направим мартеници, да боядисаме яйца... Всичко, което можете да се сетите.

Не ли трудно за децата да посещават 2 училища едновременно - през делничната седмица американското, а през уикенда да идват в българското?

Напротив, идват с голямо желание. През цялата седмица децата с трепет и нетърпение очакват да стане събота, за да прекрачат прага на българското училище. Тук те правят това, което не могат през останалите дни - учат за историята на родината си, за нейната красота и богатства, за техните корени, но също така се виждат с приятелите си - българчета, и дори пишат писма на своите баба и дядо, които са далеч. За един ден сякаш се пренасят на друго място, което в техните представи е магическа земя, защото Америка може и да предоставя много възможности, но тя не е дом, не и в истинския смисъл на думата. За мен е истинско щастие, че успяваме да поддържаме този огън жив.

Урок "Аз обичам България"

Снимка: Личен архив





Как точно описват децата България?

За тях тя е любов. А за нас - ръководството на училището, една от големите задачи е да построим техния мост към родината.

Намират ли се лесно учители, които да преподават по различните предмети?

Да, при това нашите педагози са неуморни и приемат учителстването като най-специалната мисия.

Вие сте един от създателите и организаторите на международния конкурс "Васил Левски", преди колко време стартира той и как решихте да организирате първия?

Всичко тръгна от Самуил Логсдон - ученик в БУЦ "Знание", който написа стихотворение за Левски. Ето как той изрази преклонението си пред Апостола.

АПОСТОЛЕ!

Чувствам как си сред нас!

Как ни гледат очите ти сини,

от портрета дето виси на стената,

и ни казват да бъдем силни!

Не ще те забравим ние,

защото ти си нашият идол,

нашият пример и знак,

че трябва да обичаме своята родина!

Тогава си помислих, че има още много стихове, които стоят написани в ученическите тетрадки и ако ние - възрастните, не направим нещо и не популяризираме това детско творчество, ще бъде много жалко. Така се стигна и до помощта и подкрепата от ДАБЧ и Детска интернет телевизия "Аз знам, аз мога" и широкото разпространение на конкурса до всички кътчета в света, където има български деца.

Лили Паслиева и Десислава Радева

Снимка: Личен архив





Преди колко време се преместихте в САЩ?

Преди почти 21 години... Не знам дали са малко или много, но със сигурност се случиха толкова много неща през това време. Определено бяха години, наситени с много пълноценни и емоционални мигове.

Защо избрахте да се преместите точно Чикаго?

Аз и семейството ми дойдохме заради приятели, които вече се бяха установили тук, но все пак - Чикаго е прекрасно място за живеене.

Лили Паслиева (вдясно) с децата от училище БУЦ "Знание" и Генералния консул на Република България в Чикаго - Иван Анчев (вляво)

Снимка: Личен архив

Днес наричат Ветровитият град още и Малката България, какво постигнаха сънародниците ни в него, за да получи градът това название?

Действително тук е една малка България. В Чикаго не липсва нищо българко - училища, църкви, ресторанти, магазини, както и всички видове услуги и бизнеси, което отваря работни места на сънародниците ни и прави живота по-лесен и забавен.

Снимка: Личен архив


Какво четем:

🔴 Бронз в многобоя за Катрин Тасева в Казан

🔴 На Симеоновден посрещаме новата църковна година

🔴 Сребро за ансамбъла ни в Казан на многобоя

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе