Приключенията на семейството с Голфа или Как завърши земният път на Гошо





Въпреки че беше около 40 градуса и слънцето печеше все едно не е жълто джудже, а супернова, атмосферата в квартала беше мрачна и подтискаща – агентите на БАХБ, за които ви разказах миналия път бяха в настъпление. Прасетата падаха едно след друго от ръцете на любящите си стопани, само и само да не бъдат докопани от властта.

Единственият, който успешно се противопоставяше на тази тирания бях аз, използвайки изпитани диверсионни тактики, които старият ми дядо е прилагал, като е бил партизанин в отряда на Вела Пеева, успявах - понякога в последния момент - да скрия Гошко.

Но срещу ръжен се не рита (както казваше старата ми баба) и колкото повече наближаваше крайният срок за доброволно евтаназиране, толкова по-ясно си давах сметка, че измъкване няма.

Но това на значеше, че оставя Гошо да си отиде от тоя грешен свят тихо и кротко – I’m gonna do it my way – казах си аз, тананикайки Франк Синатра.

Обадих се на моите верни другари Данчо и Радко, които и без това постоянно ме канеха да посетя най-хубавия град за живеене в Хасковска област и им казах – “Подготвяйте се – идваме с Гошо и с жената” (на второто май не се зарадваха много).

Наредих на жената да приготви Гошо за път (разбирай да му обуе чорапи и да му сложи памперс) – все пак никой не влиза в Голфа, без да си събуе обувките. Още преди изгрев слънце – избягвайки прожекторите на хеликоптерите на БАХБ, които кръжаха над квартала и търсеха малкото останали живи пресета – качих Гошо в багажника (първоначално исках да се вози до мен, но жената категорично отказа тя да е в багажника), взех две щайги от най-хубавите домати и голяма дамаджана от ракията на дядо ми, произведена по времето, когато е бил партизанин и газ към Кенаня.






Разбира се, използвах само и единствено второкласната и третокласната пътна мрежа, с цел да избегна блокадите на БАХБ. Резултатът – доматите станаха на лютеница, а Гошо получи леко мозъчно сътресение (жената – само сътресение). Както и да е – пристигнахме в град Хасково – поздрави ни надпис, който казваше “Добре дошли в града на Света Богородица”. “Странно”, казах си аз, “мислех , че Хасково е градът на Данчо и Радко, поне така ме уверяваха те”. Между другото – преди да се отправя към Кенаня – където беше предвидено да е лобното място на Гошо, реших, че трябва да посетя статуята, която явно е причина за табелата в началото на града – останах разочарован и двамата изобразени – явно бяха майка и дете – страдаха от синдрома на Даун.

“Достатъчно разглеждане на туристически забележителности – имаме работа да вършим”, казах аз на жената и зададох в навигацията на Голфа “парк Кенаня”, навигацията отвърна - “няма намерени резултати” – ядосах се – все пак Данчо и Радко хиляди пъти са ми разказвали, че това е най-забележителният парк на света, като Сентрал Парк само може да си мечтае за такава класа.

Реших да пробвам по класическия начин – първият човек, който питах веднага ме разбра и ми даде насоки как да стигна до Кенаня (тъпи нови технологии – за нищо не стават).

Както и да е около 8 сутринта пристигнахме на уреченото място – Данчо и Радко преполвяваха втора бутилка ракия и се готвеха (макар и с известни трудности) да запалят огъня, на който щяхме да приготвяме каквото БОГ е дал.

Тъй като в Кенаня има граждански патрул и там агенти на БАХБ не се допускат – вързах Гошо за едно дърво, а той горкият – не подозирайки какво го чака - започна спокойно да пасе трева.






Възникна кратък спор с моите другари кой трябва да нанесе решителния удар и да отнеме живота на Гошо. Аз – като човекът, който го беше отгледал от малко прасенце и въпреки че вече беше станало 9 часа и слънцето напичаше – не бях близнал и капка ракия – поех тази отговорност.

Извадих ножа, който бях острил целия предишен ден – с цел да спазя стриктно разпоредбите на Наредба № 21 от 14 декември 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине (ДВ, бр. 5 от 2006), накарах Данчо да спре Хисарския поп и да пусне “Реквием” на Моцарт и с несигурна походка се отправих към близкото дърво, където блажено си лежеше Гошо, не знаейки, че “the sands of time are running low”, както пееха Iron Maiden навремето.

Клекнах до Гошо, който ме погледна с големите си сини очи, в които красиво се отразяваше утринната зора ... и в този момент, нещо в мен се пречупи – хванах здраво ножа, замахнах силно и ... отрязах въжето, с което Гошо беше вързан. “Бягай, стари приятелю, живей, наслаждавай се на свободата” – казах му аз пред изумените погледи на Данчо и Радко, който вече предвкусваха пресните пържоли.

Гошо първоначално не знаеше какво точно се случва и си остана да си лежи на тревата, но след като го ръчнах с ножа, пое в свински тръст към близката гора, където можеше да си живее щастливо поне докато не го докопа някой гладен жител на град Хасково.

Но ясно БОГ имаше други платнове - малко преди да достигне първите дървета се чу оглушителен трясък и Гошо падна поразен от незнайна сила – аз останах стъписан за поне 5 секунди, не знаейки какво се случва. Обърнах се към източника на гръмотевичния звук – след като се разнесе дима, видях съседът Теодор, който все още държеше на мушка Гошо с италианската си пушка – подарък от председателя на ловната дружинка в Тутракан и се усмихваше доволно.

* * *

В края на краищата, благодарение на навременната намеса на Теодор – изпълнихме повелята на властта преди крайния срок, Данчо и Ратко също бяха доволни – пържоли все пак имаше – макар и на няколко пъти да щяхме да си счупим зъбите – Теодор забравил да смени патроните, които беше използвал на т.нар. “гръцки биатлон”, който се състои от лов на глигани и петчасово повръщане, което Теодор упорито наричаше “риболов с корабче в открито море”.



Очаквайте новите приключения на семейството с Голфа, ако даде БОГ.


Какво четем:

🔴 Млад мъж издъхна в заведение в Слънчев бряг

🔴 Преслава пусна клипче с танцуващата Паола на новата песен на майка си

🔴 Уволняват Камен Алипиев от БНТ, защото няма висше!

Източник: trafficnews



Коментари



горе