Сънчо е на всеки километър, но 45 години не му стигат
Българинът все мрънка, оплаква се. Има и изключения, цяло семейство - артистично,
засмяно, щастливо от съдбата си. Убедих се на живо, когато прекрачих дома на фамилия
Бояждиеви на "Графа" в столицата.
Тя, актрисата Лина Бояджиева, и двамата мъже в живота й - съпругът Атанас и синът
Кристиян, посрещат екипа на "Труд" в навечерието на 85-ия рожден ден на "гласа
на Сънчо" (18 юли, б.а.). Бояджиев-баща и Бояджиев-син са известни български композитори,
а дамата изпя любимата приспивна песен на децата и е сред хората, създали кукленото
изкуство у нас. И тримата са част от съвременната ни култура, имената им ще чуете,
когато се заговори и за театър, и за кино, и за музика.
Единственият лъх от оплакване на Лина е... бастунът. "Големи, тежки бяха куклите
- обичахме ги, но не подозирахме, че на стари години ще дойдат болките", усмихва
се актрисата и очите й сякаш потъват в миналото.
40 години от живота й
минават в Кукления театър. Приятелка на родителите я води при Мара Пенкова, директор
на първата куклена трупа. Лина прочита едно стихотворение, изпява песен, харесват
гласа й. Но когато баща й чува думата "театър", веднага отсича: "В никакъв случай!
Никаква артистка!" После разбира, че директорката е жена, и се успокоява.
Лина не била съвсем начинаеща: през 40-те, още ученичка, се снимала в игралния
филм "Борба за щастие" на Иван Фичев. "Играх, но Христо Ганев направо ни разби
с критиката си - смее се днес актрисата. - Представете си какъв е бил сюжетът
тогава: аз съм певица в бар, идва група германци, искат да пея "Лили Марлен",
но аз казвам "найн" и изпявам "Вдоль по улице метелица"... И така, после отидох
при Мара Пенкова, тя сложи едно зайче на ръката ми, питам я: "Добре, как ще скача
то?" А тя: "Ти ще скачаш и зайчето ще скача." И тогава научих какво означава да
предадеш на куклата движение, живот. Туй малко зайче като че ли ми беше кадем,
изиграх безброй зайчета в театъра и телевизията. И зайченца, и меченца, всякакви
животинки... Моят живот беше все в този театър, а Мара Пенкова ни научи да обичаме
куклите като деца, да ги държим до гърдите си, не позволяваше да ги спускаме надолу."
Всъщност бащата на Лина искал тя да учи медицина или фармация, но дъщерята имала
друга идея: "Ще лекувам децата с моите приказки." Явно съдбата си е знаела работата,
защото именно Кукленият театър събира актрисата с композитора Атанас Бояджиев.
Поглеждам го, очаквам да разкаже как са се срещнали, а той се усмихва загадъчно:
"Веднага се мернахме! Мисля, че силите ни събраха по някакав начин."
Преди това той учи право, но свири на акордеон и пиано. Един ден среща приятел,
който го кани да постъпи веднага на работа в Кукления театър, защото там останали
без музикант. "Ето така се срещнахме, а после, като тръгнахме по турнета - света
обиколихме", спомня си Лина. Неизменно ги съпътствали смях и приключения. Тя обичала
да се прави на просякиня
Веднъж седнала по турски пред замъка "Вавел" в Краков. Не протягала ръка, нямало
и шапка пред нея, но хората започнали да пускат монети. Друг път с две колежки
си купили тенждери и забрадки, сложили ги на главите си и така отишли на вечеря
в ресторанта...
Май е голяма забава да се родиш в такова семейство? "Да, често отивах с тях в
театъра, виждах какво се случва и пред, и зад паравана - признава Кристиян. -
А сега работата ми също е от едната и от другата страна - съдба! У нас музиката
звучеше непрекъснато - симфонична, тежка, джаз, рок, всичко."
Още преди да се роди, синът бил "заразен" с музика. "За пръв път чух "Матеус
Пасион" на Велики петък, бях бременна и усещам, че нещо става с мен. Викам си,
Боже, дано да е много музикално детето ми", разказва Лина.
И молбата й е чута. Вече на 58, Кристиян Бояджиев е сред най-известните композитори
у нас, написал песни за най-добрите ни попизпълнители. Малцина обаче знаят какво
му е струвало да запише химна на СДС
"45 години стигат"
"При цялата известност на композитора Борис Карадимчев и автора на текста Сашо
Петров, никой не посмя да накара някого да я запише. Да, 10 ноември 1989-а беше
дошъл, но какво от това - страхът си стоеше. И тогава реших да се обадя на познати
в НДК - цитаделата на БКП. В зала 1, където тя правеше конгресите си, с помощта
на трима приятели организирахме записа", спомня си Кристиян.
Било доста сложно, защото в изпълнението на песента участват много певци. Всеки
имал ангажименти, бил нужен цял ден. "Хората не можаха да повярват как стана,
а и аз още не мога да си го обясня", смее се днес Бояджиев-син.
Друг навярно не може да си обясни друг факт - записът на "45 години стигат" е
продуциран от сина на Атанас Бояджиев, който е написал музиката за сериала "На
всеки километър". Не търсете обаче обяснение, различно от любов към песента. "Живеехме
в къща, когато разговаряхме с възглавница върху телефона, това е - смее се Бояджиев-баща.
- Всички играехме роля. Иначе бяхме професионалисти, пишехме това, което ни поръчат,
освен ако не е нещо много гадно по политическа или друга линия. Преди промяната
например съм отказвал да напиша музика за антирелигиозен филм, подигравка с Исус
Христос. Прочетох сценария, казах, че нямам време."
Колкото до "На всеки километър", задачата била интересна. Трябвало да пишат музиката
към сериала заедно с Петър Ступел - той пишел нотите за "нас червеното знаме роди
ни", а Атанас - за по-лиричната част, "пада другарят...". Големият хит обаче е
"Нека имам нова обич" от серията "На острова". Изпълнява я Лина. Любопитно е,
че когато режисьорът Любомир Шарланджиев чул записа, заповядал никой да не го
изнася от студиото, докато не се появи филмът. Намерил се някой да го изнесе,
разбира се. А приятелите на семейството се шегували:
"Ей, колко вино се изпи на тази песен!"
И още една песен е на почит във фамилията - "Аз съм Сънчо", с която няколко поколения
българчета заспиваха вечер след "Лека нощ, деца" по БНТ. Лина Бояджиева я записва
в пет варианта - един празничен и по един за всеки сезон. А тогавашният шеф на
телевизията Иван Славков я върнал да направи нов запис, защото не изговорила правилно
думата "спят". А днес? "Днес слушам как говорят от екрана и подскачам. Подскачам
от неправилното говорене", възмущава се актрисата.
Гледам усмихнатото семейство, което ме уверява, че е щастливо. Знам, че бащата
се занимава и с астрология, затова питам какво вещаят звездите на България. А
той въздъхва: "Нищо хубаво не очаквам за България и българския народ. Причините
са и демографски, и заради особеностите на характера на българите, които имат
извънредната сила да се мразят. А още в Библията пише, че народ, който е против
себе си, си губи държавата."
Според него дните от 20 септември до 5 октомври 2013-я може би ще са малко по-тежки
за България. Но Бояджиев-баща по-скоро не драматизира: "Уверявам ви, всичко това,
което става у нас и по света, е
страхотна компютърна игра на Твореца!
Той дава възможности на героите и се забавлява."
Поглеждам Кристиян, какво е да си син на такива родители? А синът дори не се
замисля: "Не се изживявам като начало, аз съм тяхно продължение..."
Коментари
Последвайте ни във facebook!
