Мелпомена Карничева и Ванче Михайлов – една от най-големите български любовни истории
Ако наистина името носи съдбата на човека, то за Мелпомена Карничева това важи изцяло и с пълна сила. Древната Мелпомена е богиня на трагедията и покровителка на театъра. Драмата, която ще й донесе световна известност, се разиграва в един от най-известните театри в света – виенския Бург театър.
Тази история е позната от многобройни писания и ние няма да се спираме на нея. Тук ще покажем Мелпомена и Иван Михайлов в една друга светлина, кой знае защо неосветена и до ден днешен.
Ще разкажем за една голяма и чиста любов, за която се е споменавало само мимоходом, и то откъм някакви първосигнални приумици.
Най-широко и трайно настанената нелепост е, че Иван Михайлов поставил условие на Менча да убие националпредателя Тодор Паница и тогава той щял да мине под венчило с нея… Капан за наивни читатели!
Другата нелепост е свързана с тяхното запознаване – било в някакво кино (за да може някаква авторка да изрече култовото „животът им после протича като на кино”), било любов от пръв поглед и т.н. по наклонена плоскост... Нищо вярно!
Истината е, че когато Иван Михайлов се опитва да помоли Мелпомена в издирването на предателя – само в издирването (Менча ги пише чистосърдечно тия работи в спомените си), тя вече се е решила да ликвидира предалия се на сърби, гърци и болшевики Тодор Паница.
И никога не е имало любов от пръв поглед, а едно бавно, красиво и трайно привличане между двамата.
Преди да продължим с „красив роман е любовта, написан без начало и без край”, ще се спрем и на друга нелепост, разпространявана в най-ново време – че Мелпомена била само бушон, който да изгори, за да прикрие истинските атентатори в Бург театър; че дори не е стреляла, а това вършили двама „килъри на затъналия до шия в кръв бос на ВМРО Иван Михайлов” – пише някой си Христо Георгиев.
Пак той твърди, че „Ванче я подложил на библейското изпитание”, че в тая „сапунка” мишена бил и Борис Бумбаров (болшевишки агент, прочее), като пише още умопомрачителните измислици, че това „тежко болно туберкулозно момиче, не хващало револвер в живота си, не може да извърши такова страховито покушение”.
Актът в Бург театър бил дело на някакви си Томата и Гогата, а тя „изпълнила перфектно ролята си на мюре” – хайде бе, виж в очите ми плава ли корабче?
Много станаха в наше време тия, които се опитват да обезгероизират революционните ни борби. Стига сме се занимавали с треторазредни писачи.
Има едно идеално доказателство за преданата към народното дело революционерка (световната преса ще я нарече „новата Жана д' Арк”). Много преди Ванче Михайлов да й намекне дали би могла да помогне да се издири Тодор Паница, тя на сватбата на Магдалена Измирлиева, балдъза на предателя, вече е била готова, „револверът беше в чантата ми – ще напише в спомените си – но не се реших да действам, защото имаше много хора”.
А колкото до драмата в Бург театър, тя си признава чистосърдечно: „бях много спокойна, като всеки взел безвъзвратно решение… а от публиката никой не разбра нищо”.
Историята за голямата й любов с Ванче Михайлов започва в едно шивашко ателие на роднини (снаха) на Мелпомена в София. Там имало телефон – рядкост в онези години – и тя отишла да телефонира. На етажа на ателието била и канцеларията на младежката организация на ВМРО и там бил непознатият й дотогава Иван Михайлов – студент юрист, наричан от македонстващите Скромнио. Преди това нейната роднина многократно я увещавала да я запознае с едно младо хубаво момче, живеещо на квартира при нея, но Менча все махала с ръка „остави я тая работа”.
„Качвам се аз на етажа да телефонирам – пише Мелпомена, – исках да знам разписанието на влаковете, щях да пътувам за Виена (да се лекува, б.а.) и виждам в стаята един господин в зимно палто, опрян до писалището с руса къдрава коса, с тежък бастун опрян до бюрото... и той чакал за телефон. Слаб, бледен, мисли си нещо човека. Като ни запознаха, той се усмихна и толкова. Аз също. Телефонирах и си излязох от стаята...
Навън снахата ми каза, че това бил човекът, с когото искала да ме запознае. Говореше с голямо възхищение за него. Не ми направи впечатление... През следващите няколко месеца го видях още два пъти и изгубихме връзка.
Никога не мислех за него... до вечерта на 6 март 1924 г. Бях на вечеря в приятелско семейство. По едно време ме извикаха в салона. Някой ме търсил. Беше той. Попита ме може ли да се срещнем на другия ден. Свих рамене, ами добре... И на другия ден започна всичко. Уж си говорихме за борбите на Македония, а той ме разтърси, пробуди едно такова силно чувство към поробеното ни отечество...“.
Двамата започват да се срещат всеки ден. На 15 март Мелпомена е на събрание, на което полага клетва за вярност към делото. На 30 август тя заминава за Цариброд при родителите си. Ванче я изпраща на гарата. Млади хора, както всички и те – момчето я пита: „Ще ме следваш ли всякога и навсякъде”, момичето отговаря „Дори и в ада!”.
И отново няма дълго време да се видят.
Постоянно боледуваща Мелпомена е по едно време на лечение в Банкя. Два пъти Ванче идва да я види. Дори се качва на самолет с приятел летец, истинско приключение в ония времена, за да й помаха от въздуха.
През януари 1925 г. отново им предстои дълга раздяла – тя заминава за Виена. „Тежка беше тая раздяла за мене – пише в спомените си – вярвам и за него... И тогава за първи път, много смутено той попита дали мога да му окажа съдействие в издирването и устройването на капан за Тодор Паница, нали съм била близка с жена му и бълдъзата... Аз се почувствах обидена – такава роля не искам да играя – казах му: „Аз отдавна съм решила да платя на този предател лично!”.
И тя заживява на квартира на „Зайденгассе” 32 заедно с Магдалена
Измирлиева, като знае много добре, че когато и да е Тодор Паница ще дойде да види съпругата си (35 години по-късно „Мосад“ ще използва този прийом, за да хване Адолф Айхман) и тогава ще удари часът на възмездието.
Казахме, че няма да описваме добре познатото от безброй публикации, макар някъде да е предадено наивно, непълно и неточно. Няколко думи само за по-малко познатото.
Процесът, който ще се следи в цял свят, започва на 30 септември 1925 г. Пиелит, възпаление на бъбреци, туберкулоза, синузит, висока температура... какво ли не още връхлита Мелпомена. В съдебната зала я носят на носилка увита в одеяло, през антрактите е под лекарско наблюдение. Но намира сили да използва съдебната зала за открита трибуна за ужасите в родината й.
Адвокатът Пресбургер – световно светило в професията, заявява: „Ако осъдите Мелпомена Карничева, световната история ще измени присъдата, както присъдата над Жана д'Арк! Не аз, светът я нарече новата Ореаиска дева!”.
На 2 октомври съдът се произнася: осем години затвор.
Но тъй като здравословното й състояние било такова, че тя може да умре в затвора, а това би било равносилно на смъртна присъда, „един ден в болничната ми стая в санаториума на затвора влезе директора на затвора и адвоката ми и ми казаха, че съм свободна”.
През цялото време, когато е била зад решетките, Иван Михайлов й праща по адвоката писма. А тя като сантиментална ученичка държи до сърцето си негова снимка.
В София е посрещната като национална героиня. В столицата заживява на „Цар Борис” 71. Почти всеки ден се срещат с Ванче. Но все тайно и из нелегални квартири – революционерът е търсен и от български власти, и от сърби, и от враждебното крило на организацията, и от болшевики.
Но понякога се осмелява и идва на „Цар Борис”71.
През цялото това време България цяла говори за подвига й във Виена. „Започва една върволица в нашия дом – пише Мелпомена. – Край нямаха тия, които искаха да ме видят – едни от патриотизъм, други от любопитство. Идваха делегации от братствата, младежки и женски организации, офицери, патриоти...”.
Ето и хепиендът на голямата любов: „На 25 декември 1926 г. се венчахме. Трябваше да стане в Боянската църква, но наваля обилен сняг. Венчахме се у дома. Освен моите родители имаше само двама негови другари...
По взаимно съгласие твърдо бяхме решили, че няма да създаваме поколение, за да бъдем свободни при изпълнение на задачите, които неумолимо налагаше делото в много отношение. То задължаваше и мен, и него да съществуваме само за делото. А за мене той беше всичко!”.
Тя е до съпруга си в борбите му срещу крилото във ВМРО на Протогеров, в битката срещу сръбските репресии, другарува с друга легендарна българска героиня Мара Бунева, тя организира преминаването на границата с Иван Михайлов след Деветнадесетомайския преврат, поддържа го през цялата Втора световна война.
Семейството емигрира в Рим, където тя остава до края с Иван до смъртта си на 10 септември 1964 г.
През една друга дата на септември, вече през 1990 г., и Иван ще бъде погребан в Рим до нея...
Автор: Борис Цветанов
Какво четем:
🔴 Уреди се! Вижте как си изкарва хляба Мария Игнатова🔴 Празник е! Ето кой черпи за имен ден
🔴 Симона Загорова 20 кг по-тежка от Глория
Източник: Десант
Коментари
Последвайте ни във facebook!
