Проф. Вучков не прежали голямата си любов  




Телевизионният ефир безвъзвратно опустя – на 83-годишна възраст, след инфаркт, почина легендата Юлиан Вучков. Той издъхна в неделя на път към Военна болница, няколко часа преди последното си предаване по „Евроком“.

Животът на професора не беше никак лесен в последните две години, след като си отиде неговата любима жена Диана. Той обитаваше малък апартамент в центъра на София, пълен с книги и картини, вдъхновението и енергията не го напуснаха до последно, но беше много самотен и безпомощен в ежедневието. Нямаше кой да му сготви любимата супа, да го изведе на разходка сред природата, с кого да сподели размислите си? Радваше го любовта на многобройните му почитатели, които го разпознаваха по уличките край НДК и с които се спираше да разговаря.






Доктор на науките, есеист, публицист, театрален и литературен критик, всепризнат ерудит, професорът бе най-емблематичният и колоритен водещ в тв ефира. Той бе любимец на поколения зрители, а на популярността му можеха да завидят куп самопровъзгласили се за телевизионни и интелектуални величия. Професорът остава недостижим с нестандартния си и често скандален стил на изразяване, с непримиримостта към пошлостта и бездарието, с безпощадните си присъди за силните на деня, с острата си социална позиция, която заявяваше в култовите предавания „Размисли и страсти” и „Времена и нрави”. Това му спечели както приятели, така и врагове, но най-вече обожанието на публиката.

„Юлиан Вучков е феномен. Безпрецедентно явление! Той е рядко енциклопедична фигура и впечатлява с огромната си култура. Рядко приживе някой се е сдобивал с титлата легенда като него”. Това каза кинорежисьорът на „Време разделно” Людмил Стайков в документалния филм „Студиото на живота”, който бе направен по повод 80-годишнината на професора и излъчен по „Евроком”. „Дори в момента, когато говори, Вучков ражда идеи, защото е творец”, изрази възхищението си към него и грандамата на Сатирата Стоянка Мутафова. Професорът бе сложна личност, помирила в себе си драмата на две епохи. По времето на Живков той бе главен редактор на вездесъщото списание „Театър” от 1969 г. до 1990 г., носеше му се славата на идеологически цензор, от него зависеше съдбата на всяка нова пиеса. При демокрацията той си извоюва популярността на ерудиран и харизматичен водещ, чиято фантазия, богат речник, интелект и точно политическо око бяха на върха си. „Юлиан Вучков беше значимо име и преди 10 ноември 1989 г., но неговият мащаб като личност се разкри след тази дата. Може би истинското постижение на Промяната се оказа това - разбра се кой докъде е”, написа Петко Симеонов в социалната мрежа след вестта за кончината му.

Хората, които го познаваха отблизо, определяха професора като шумен, забавен и безкрайно самотен. До мига, в който среща Диана Душкова, филолог, преводачка от руски и полски език, с която бяха заедно от 2004 г. Нарича я подарък от съдбата, а историята им е достойна за филм.

Той я вижда за пръв път, когато тя е едва на 19 г., а той – ерген на 37 години. Запознава ги баща ѝ, известният детски писател Атанас Душков. „Тя бе една красавица, истинска самодива, излязла от сънищата”, спомня си професорът. По думите му обаче тогава Диана никак не го харесала, а и била прекалено млада. Всеки продължил по пътя си, а втората им среща след десетилетия наистина се оказала съдбовна. “Това беше през 2004 г. Виждам една жена стройна, елегантно облечена. Казвам си – дано да е сама. Започнах да я ухажвам и чак след като имахме няколко срещи, задълбочени във всяко едно отношение, разбрах, че това е Диана Душкова, момичето, което бях видял преди години”, спомня си професорът. „Диана вече много ме харесваше. Допадна ми нейната хубост, женственост, чар, но тя е и свръхинтелигентна. Диана е единствената жена, която съм обичал”, призна преди време в интервю професорът.

Диана имаше своите минуси като всички нас, простосмъртните на тази земя. Тя беше красиво-горда, достолепна, зашеметяващо представителна. Но и свръхранима, болезнено чувствителна. Притежаваше лошия шанс да бъде нападната от няколко болести, а и беше дълбоко ранена от лошото отношение на своя покоен съпруг и на своя син. И по други поводи, но и по тези, нямаше душевен покой и често плачеше, макар че не беше слаб човек. Всички тези фактори бяха причина да си отиде толкова преждевременно, макар че аз дълго се борих да бъде здрава заедно с едни от най-добрите лекари в страната.

Тя беше достойна за уважение. Беше обичана и ценена от всички, които я познаваха. Те с възторг слушаха нейните разкази и впечатления от живота. Много от тях търсеха нейните съвети и се справяха по-добре с възникналите им тежки проблеми, защото тя ги зареждаше с безкрайната си душевна щедрост, с вяра в добрите им страни. Беше завършила славянска филология. Беше преподавателка по българска литература и български език в гимназията за приложни изкуства. Нейните качествени ученици я обожаваха. Неспирно влизаха в контакти с нея по телефона и най-вече чрез интернет. Споделяха, че тя ги е въоръжила не само с много литературни знания, а и с мъдрите си виждания за изкуството да се живее човешки. Все подчертаваха, че тя показва какво означава културният, но и топлият човек.

Диана се издигаше много над редовото човешко присъствие в живота. Тя беше сложна и много ярка, всестранно развита личност. Беше една малка библиотека, дори една джобна енциклопедия. Познаваше дълбоко цялата българска и руска литература. Но и върховете на нашето и световното театрално, филмово, музикално, изобразително творчество. Нямаше важна тема, която да не е минала покрай нея. И която да не е преживяна, осмислена от нея. Покъртително беше нейното чувство за справедливост и за ненавист към несправедливостта.






Животът ми с нея беше едно рядко, а донякъде и невиждано богатство. Защото ние имахме изпепеляващо ни душевно и физическо сродство, общи позиции за света. Разминавахме се само доколкото аз бях желязно организиран, а тя беше артистично разпиляна. Не беше достатъчно самокритична, самовзискателна. Не обичаше да поправя грешките си. Но какво са всичките тия слабости в съпоставка с толкова много и толкова разнообразни нейни достойнства, които я очертаваха като цяла една човешка вселена”.

През 2017 г. след боледуване Диана си отиде от този свят. След кончината ѝ проф. Вучков бе съсипан, здравето му се влоши и той започна да се срива. Юлиан бе дългогодишен автор на „Ретро” и в нашите дълги телефонни разговори споделяше мъката си по Диана и само при споменаването ѝ започваше да плаче неутешимо. „Тя беше слънцето в моя живот. Беше моята единствена и моята голяма любов. Винаги ще бъде с мен и в мен”, казваше той, вече останал без човек до себе си.

Изключително трудна се оказа задачата по организиране на погребението на професора, научи ПИК. Точно поради факта, че той няма семейство и деца, нито други близки хора, които да го изпратят в последния му път. Единственият му роднина е неговият полубрат - актьорът Михаил Петров, с когото обаче той не поддържаше отношения. Затова погребението се урежда от телевизия „Евроком“, където проф. Вучков до последно имаше предаване. "Водещият на "Времена и нрави" Юлиан Вучков по телевизия "Евроком" бе еталон за професионализъм през целия си съзнателен живот. Словесно острие и коректив на власт и общество, проф. Вучков не се примири с пошлостта и лъжата!", пишат във възпоминанието от "Евроком".

На 26 септември, четвъртък, от 12 ч., в църквата „Свети Седмочисленици” ще си вземем последно сбогом с Юлиан Вучков.



Проф. Вучков в едно от последните си интервюта: Съжалявам, че нямам деца


Мира Радева


Предлагаме ви откъс от най-личното интервю с проф. Юлиан Вучков по повод 80-ия му юбилей, публикувано във в. „Ретро” през 2016 г.


- Предстои ви грандиозен юбилей – навършвате 80 години, проф. Вучков. Как се чувствате?

- Чувствам се така, сякаш съм най-много на 45. Душата ми все още е млада, дори буйна. Но моят суров и строг ум я дърпа за опашката, преди тя да е направила нежеланите нередни, грешни или просто глупави ходове. Само че той я владее така, че да не я пречупва.

- Бихте ли споделили какви върхове постигнахте през тези осем десетилетия?

- Почти 30 книги в най-различни области – театралната, телевизионната и литературната критика и теория, история, есеистиката, публицистиката, мемоаристиката. Създал съм три 3-часови телевизионни предавания: „Ум робува, ум царува”, „Размисли и страсти”, „Времена и нрави”. Те са произвели стотици предавания в 8 телевизии.

- Сигурно сте заобиколен от хиляди фенове. Най-ценната награда, която сте получили от хората, които ви обичат и уважават?

- Винаги съм се трогвал, а често и се просълзявам, когато прекосявам всякакви публични пространства и забелязвам как тъжните или мрачните лицеизражения на много минувачи светват и даже грейват, щом ме видят. Едни спират и се усмихват почтително, други учтиво ми казват: „Здравейте, професоре!”. Но най-много са спиращите ме и желаещите да получат автограф, да се снимат и да разговарят с мен за свои лични, но и за политически, социални проблеми.






- Не е тайна, че творчеството ви до голяма степен е свързано с театъра. Кажете – магия ли е той и каква?

- Театърът е моята първа любов, висшето ми образование е свързано с него. Наследил съм тази любов от моята майка. Но още през детството ми се оказа, че аз съм далеч по-надарен актьор от нея. Още тогава имитирах нейни некадърни колеги. И бях най-пълноценен партньор, когато тя работеше над ролите си у дома. Вдигах ученическата зала на крака, когато рецитирах стиховете главно на наши огнени поети. Не станах актьор, защото аз съм индивидуалист. Не исках да бъда само един от героите на спектакъла. Желаех моята професия да бъде състезание на отприщените чувства с интелекта, с разума. Обичам много своята работа пред камерите, защото там аз съм анализатор, но и оратор по актьорски начин. Премислям, но и преживявам всяко мое изречение. Често стигам до върховете на своите словесни импровизации във вид на афоризми и люти преценки, цветисти характеристики, имитации на политици. Позволявам си да се ядосвам и да се карам на зрителите с актьорски вдигнати ръце, когато им казвам, че българите са талантливи, любознателни, но и страхливи, че ги мързи да бранят правата си, че все се оплакват, мърморят, вместо да се борят, докато извоюват благополучието си.

- Обичате поезията, нали?

- Чета много стихове на забележителни поети. Докато ме гледаше, покойната Таня Масалитинова възкликваше, че не разбирала какво говорят сегашните актьори. А чувала всяка дума, всеки звук от моите телевизионни изявления. Наши некадърни актьори, режисьори и драматурзи ме мразеха, защото четяха и слушаха моята остра критика за тях. Но бях приятел с такива легенди в театралната среда като Славка Славова, Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов. Те и аз взаимно изповядвахме нашите радости и огорчения като много емоционални, но и мислещи хора.

- Като специалист №1 по проблемите на театъра – има ли още таланти на родната сцена, вярно ли е, че нашият театър е в дълбока криза?

- Настоящето на българския театър, с много малки изключения, е плачевно. Показваното от него е много шумно, кресливо и мощно рекламирано от медиите – превъзходно, велико, яко. А то се люшка между кръчмарското, простотията и психопатското зъбене на лъжемодернизма. Актьорите са еднакви като физическа нагласа, но и видимо, като излъчване. Не говорят нормално, а мърморят, фъфлят или крещят, преиграват. Съвременната българска драматургия е ученически опит да се съчиняват и да се сглобяват диалози и сцени. Вече много актьори, но най-вече режисьори, ненавиждат хармонията и красотата на сцената. Затова те я пренаселват с вампирски нерв, с технически звукови и светлинни земетресения.

- Мнозина се питат – защо човек като вас, с ярък анализаторски дух и визия, не се е посветил на политиката?

- Не искам да влизам в политиката, защото моите телевизионни дейности са много по-интересни, по-разнообразни и обичани, за разлика от нея. Те са безсрочни, поне докато съм жив и здрав. Те са за мислещия овластен човек, защото са сбор от констатации и изводи, но и много практически идеи за по-добър народен живот под шапката на призвани, родени високообразовани държавници. А не случайни политици.

- Кои съвременни политици уважавате най-много?

- Смятам, че Тодор Живков е най-запомнящият се политик през последните 60 години. Той е грешник, но и строител. Държавната работа го поглъщаше изцяло и почти изчерпваше неговия свръхактивен живот. Беше опасно суетен и нетърпим към всеки опит да го критикуват. Но притежаваше необикновен замах, завидна предприемчивост и намираше източници за по-доброто съществуване на България. Следва го културният и широко скроен политик Георги Йорданов.

- Съжалявате ли, че на младини не свихте семейно гнездо, г-н професоре?






- Хората могат само да са относително щастливи, ако се уповават първо на себе си, а не на неподходящи и унижаващи ги партньори. Важното е да помнят, че всеки успех следва да е начало на стремежа им към по-висока цел. Младите трябва да имат предвид, че могат да стигат до върховете на удоволствието на живота, ако обичат. Ако се борят да бъдат обичани от достойния в съпартньорството им. Трябва да помнят, че любовната, семейната, приятелската, колегиалната близост е плодотворна, когато водещото в нея не е противопоставянето, а допълването. Когато спорът пришпорва творческото въображение и кръстосва идеи, а не глупости, ругатни и обиди.

Младите хора не бива да тръгват към сериозното си обвързване, ако не са сродни по всички основни гледни точки: физически, биологично, сексуално, но и душевно, духовно и морално. Винаги ще има какво да ги различава. Но то не бива да взема връх над общите неща, над допирните им пространства. Аз имам три много сериозни разминавания с моята Диана. Но те постепенно се успокоиха и поне засега потъват в истината, че ние си принадлежим духом и телом. Че мислим еднакво за всичко: за културата, за образованието, за света като цяло, дори и за политиката.

- Понякога не ви ли е мъчно, че нямате деца?
- Съжалявам, че нямам деца! Но съм щастлив, че имам 30 книги. А те са моите достойни наследници и дано бъдещите поколения прелистват поне едни от тях. Имам известна, макар и малка надежда, защото сега вече младите четат много в библиотеките.

- Ако можехте да върнете времето назад, кои житейски грешки не бихте допуснали?

- Почти не съм имал генерално сгрешен ход в живота. Разочаровал съм се от съвсем малко хора, защото интуицията и острото ми око веднага са долавяли какво представляват и колко струват тези лица. Винаги съм откривал как ласкателствата прикриват омразата. Притежавам предимството да бъда много приземен и да мразя сладките измишльотини на празните надежди.

- Вярвате ли в прераждането?

- Имам много страхове и много съмнения по този въпрос. Категоричните твърдения за него са повече фантазьорски, отколкото доказани. Поне според мен.


Какво четем:

🔴 Рядка африканска муха превзе тялото на благоевградчанка, напълни я с хиляди паразити

🔴 4-те зодии, които ще сбъднат мечтите си през есента

🔴 Ако сте Телец, Дева и Козирог в четвъртък радостни събития, Близнаци, Везни и Водолейи нтересен разговор

Източник: Ретро



Коментари



горе