Разказ за истинските и верни приятели и "фейсбук приятелите ни"


Приятелите са нашите пътеводни звезди. Стремим се да имаме такива, но за целта е нужно да сме истински и честни хора

Да даваме това, което искаме да получим. Приятелството е безценен подарък, който няма как да се сравни с нищо другo. Подарък, който никой не може да ни подари и трябва да спечелим сами.

Понякога сме себе си единствено с приятелите си. Споделяме с тях това, до което не смеем да допуснем дори семейството си. Дават ни съвети, за да се справим с трудностите. Нашата светлина са в черната, мъглива нощ. Взаимоотношенията ни с другите никога не започват с пълно доверие. Дори и да си допаднем с някого, не е сигурно, че ще станем истински приятели. Колкото повече се опознаваме и разкриваме историите си взаимно, толкова повече осъзнаваме до каква степен това е възможно. Ако имаме еднакви ценности, идеи, тогава успяваме да се доверим повече и по-бързо. Иначе сме просто познати. Докато се опознаваме разбираме колко сме важни един за друг, можем ли да си вярваме. Ако отсрещният е станал близък до сърцето ни, той вече не е случаен човек. Докажем ли го, печелим доверието му. Доверие, което сами сме извоювали.





Когато имаме верни приятели се чувстваме по-сигурни. Може би дори и по-смели ? Защото знаем, че има кой да пази гърба ни

Знаем, че има кой да ни хване, когато падаме. Знаем, че имаме с кого да споделим най-съкровената мъка. На кого да доверим тайната си. Истински приятели са точно тези, които виждат празнотата в очите ни, когато лицето ни е озарено от широката, фалшива усмивка. Знаят не само причината, но и начина да смекчат мъката. Могат да избършат сълзите ни, да са ни опора. Обичат ни, когато ние не можем да обичаме себе си. Защото истинските приятели познават както ангелите, така и демоните ни. Приемат ни с всичките ни недостатъци. Пред тях можем да се разкрием напълно, както и те пред нас. Действията им са резултат от доказаната ни отдаденост. След като сме показали, че сме верни, те ни отвръщат със същото. А ние… ние извоюваме най-добрия дар.





Невероятно е колко много се е променило значението на думата “приятел“ през годините. Мени се също както хората и е все по-трудно да разберем кои са истински. Днес с някои се сприятеляваме на секундата, в която се запознаем… Пишем си пет или шест пъти, виждаме се един-два и вече сме “неразделни“… Някои днес са приятели само в кавички. Лъжат ни… Предават ни… Готови са да ни заменят с всеки, който би им бил полезен. До нас са само когато им е забавно. Същите тези “приятели“ не ни подкрепят. Не ни разбират, когато говорим… Дори не се опитват да се вслушат в думите ни. Не се интересуват, когато имаме нужда от тях. Дори не забелязват мокрите очи, изморени от плач. Сещат се за нас, единствено когато им трябва услуга… Днес имаме над 2000 приятели във Фейсбук. От тях познаваме 100. Срещаме се с 15… Имаме доверие само на 5…

… Добре дошли в 21. век, “приятели“…





Можем ли да имаме нещо истинско, ако сме фалшиви? Ако не държим на хората до себе си? Нима има начин да съществува силно приятелство изградено върху лъжи и преструвки? Действията ни са като огледало. Отразяват това, което стои срещу тях. Само ако сме истински приятели и хора, ние също ще намерим такива. Затова и е нужно да ги ценим и да им го показваме. Както всичко останало, дори и веднъж заслужено, приятелството не е вечно. И то като материалните подаръци може да бъде разрушено, изгубено. Затова трябва да го пазим. Трябва да го съхраняваме на безопасно място. Да го поддържаме живо и да не позволяваме да хване прах на рафта.

Нужно е да се грижим за истинското приятелство! Да не оставяме огънят да изгасне! Никога не трябва да позволяваме да изгубим този рядък и ценен подарък!

Автор: Мария Стоянова

Източник и снимки: frida.bg


Какво четем:

🔴 На 1 октомври отбелязваме редица празници

🔴 Дете с тежка диагноза изуми журито в "България търси талант" (ВИДЕО)

🔴 Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке – единствената, която спасява онкоболни

Източник: lichna-drama



Коментари



горе