Генерал мама в мисия СМГ (за частните уроци, висшата математика и задължителната казарма)


Всяка сутрин едно и също. Генерал мама строява наличния състав (тате и син) на плаца и започва да командори. Щели да връщат задължителната казарма, дрън-дрън! Генерал мама е напред с материала и вече е установила военни порядки у дома. Ред и дисциплина, дисциплина и ред. Строй се, преброй се! И други такива.

Генерал мама е висшия чин в театъра на армията. Ако я гледа човек отстрани, ще каже, че преиграва. На моменти е даже комично как се вживява в ролята си. Но на клетите войничета у дома хич не им е до смях. Не смеят да щукнат и да гъкнат, за да не си навлекат чутовния й гняв. Тази строга жена с режещ глас няма нищо общо с онази мила майчица, която попиваше с устни всяка сълза, галеше с нежна десница челцето на невръстното си чедо и му припяваше песничка за лека нощ. Втвърдяването става към шестата годинка, когато лудото майче е произведено в генералски чин. По бързата процедура. Никой не разбира кога и как сладката мама се трансформира в настървена бг мама, която се състезава със себеподобните и се доказва чрез детето си. В първи клас се установява военно положение и всички, искат не искат, са принудени да слушат командите. Мама генерал е готова за героични дела. И всички се съобразяват с нейните амбиции и желания.





- Мило, не е ли малко рано за частни уроци? - опитва се да изкаже мнение (не)лудият татко. Груба грешка. Решенията на генерал мама никога, НИКОГА не се подлагат на съмнение и не се оспорват. Цялата махала знае защо.

Тормозът всъщност започва още от детската градина, когато бащицата изпуска фронта и просто е информиран, че мамата е записала отрочето на всички допълнителни дейности, защото трябва да е многостранно развито. Футбол за момчетата, балет за момичетата, плуване, народни танци, рисуване, английски. Естествено, децата нищо не научават. На първото футболно състезание таткото изпада в несвяст, когато вижда наследника си да бере маргаритки, докато другите момчетии търчат след топката. „Явно това не е неговия спорт, да бяхме го записали на джудо“, отбелязва съкрушеният татко, без да знае, че и това предстои. Малко утешение е, когато дребният казва кой е и на колко години е на английски. В първа група това е повод за гордост. Но и в четвърта на открития урок по английски нивото е същото - "Май нейм ис...", песничка, стихче. Сякаш времето е спряло.





- Затова ли хвърляхме по 30 лева месечно? Да ни върнат парите! - ядосва се таткото, но бързо му минава, защото бащите са си такива. Тях никога не ги гонят чак такива амбиции.

БГ мамите са истински състезателки. Сякаш някой стреля със сигнален пистолет във въздуха и те хукват в надпревара сами със себе си. Всяка е дълбоко убедена, че детето й е гениално и много специално и се стреми то да се откроява сред другите, за да докаже теорията си.

Това състезание за многостранно развити личности е и сериозно перо от семейния бюджет. Ако в градината всяка допълнителна дейност е между 30 и 40 лева, по-натам сумите стават далеч по-сериозни. Висша математика е парите да се разпределят така, че да стигат за всичко.

В първи клас детето тренира таекуондо, карате или айкидо, продължава с английския, ходи на плуване и тенис, записват го на уроци по китара и на актьорско майсторство. Толкова е изморено, че буквално заспива на чина, но време за почивка няма. Вниманието му трябва да е непрекъснато ангажирано, защото генерал мама е разпоредила така. И тъй като не е достатъчно голямо, за да се придвижва само от точка А до точка Б, към екипа от разводачи се включват баби, дядовци, колежки, комшийки. Заражда се и родителски кооператив, при който една майка води децата, друга ги прибира. Редуват се. Работят на смени. Вечерно време проверяват домашните, наизустяват уроци заедно с децата, преговарят, решават тестове до среднощ. Сутрин детето не може да отвори очи от преумора, но генерал мама е неумолима. Започва деня с крясъци и команди.





Eто че идва и демонстрацията по таекуондо. (Не)лудият татко се зарежда на първия ред, за да снима сина как бичи бойни стойки. Само че - изненада - малкият изобщо не осъзнава важността на събитието и се пощипва с момиченце в кимоно. Кискат се в шепи, гонят се, подтичват. Защото са деца.

"Явно и това не е нашия спорт", омърлушено заявява таткото и прави плах опит да каже, че и това са хвърлени на вятъра пари. Не е познал. Генерал мама само изскърцва със зъби и войникът татко се връща обратно в строя с увесен нос. На другата сутрин мама го осведомява, че от догодина прехвърлят детето в "Британика". По-скъпо е, но на Мисиркови дъщеря им е там - няма да се излагаме. А, и детето отива на ски. А Митко, видиш ли, го записали на бокс. Тате безропотно вади сумата за ски лагера и мърмори под нос, че пак ще стане като с футбола, а с бяло-жълтия колан от таекуондото може евентуално да се обеси, ако продължават така. Но за човек, който е бил в казармата, той е наясно, че низшестоящите не противоречат на висшестоящите. На генерала се козирува. Мълчешком.

Във втори клас към цялата суетня се добавя и математиката. Няма не искам! Лудото майче е проучило рейтинга на училищата и е твърдо решено да избере най-доброто. Тате отново няма думата, детето още по-малко. Модно е след пети клас да се учи в СМГ, след седми – може и в немската. Казват, че там се събира цялата гъзария и снобария. Затова генерал мама обявява още във втори клас началото на "мисия СМГ".

В уречения ден и час, когато започва записването за курсовете, лудото майче не спи. В ранни зори се нарежда пред елитното училище, заема скандалджийска поза и се озърта за някоя още по-луда мама, на която да се озъби. Започва да фотографира с враждебен поглед хората наоколо. През цялото време е нащрек дали някой не се опитва да я пререди. Пускат се списъци. Има недоволни от списъците. Лудите майчета грачат ожесточено, готови да се хванат за косите. Татковците на опашката гледат отчаяно - къде са попаднали. Проверила е отзивите за отделните учители и има списък с имена, подредени по важност. Когато идва нейния ред, грабва победоносно бележката и се втурва към банката, за да плати и да отскочи до кварталната градинка, където ще се похвали на по-обикновените майчета, че нейното второкласниче вече е с единия крак в СМГ.





Уроците са съботни, защото в останалите дни няма кога да се вместят в графика. Докато нормалните хора се търкалят в пухените завивки или правят палачинки, армията от луди майчета се наливат с кафета в околните заведения и обсъждат авторитетно подточка А от задача 303 в сборника „Умник математик“, която малко ги е затруднила. Правилото е такова. Не само детето се готви за кандидатстване. Майките дават пример, така че има две отделни тетрадки – в едната са домашните на детето, в другата се упражнява майката. Състезават се по време. Ако зациклят взаимно, се използва жокера „Помощ от приятел“. Тогава в затворената група на мамите (и татковците наблюдатели) във Фейсбук се появява апел:

- Моля, помогнете! Отговорът не ни се получава.

Цък, постът още не е публикуван, когато под него се нареждат една дузина вирнати пръстчета – знак, че солидарните мами не спят. Веднага някой се притичва на помощ и дава подробно решение. Следват благодарности. Между задачките бг мамите от затворената група обсъждат и други важни теми, като например: „Защо в чакалнята на СМГ има хартийки по пода? Кой ги възпитава тия деца?“ или „СМГ или ПЧМГ? Кое ще ми препоръчате?“.

Генерал мама е активна, следи всички новости в групата, включва се с коментари. Тайничко обаче злорадства, че нейното дете има по-висок резултат на пробния изпит от Крумчо. Изобщо, този малоумник къде е тръгнал да се мери с нейния син?! От пръв поглед си личи кой е математикът.

При 30 деца в група е повече от ясно, че курсовете са губи-време. Който е на ти с математиката, напредва. Част от децата обаче просто преписват отговорите от дъската автоматично, без всякаква мисъл. Затова лудото майче записва чедото и на индивидуални уроци – при преподавател от математическата, за да е сигурна, че знае точно какво се иска. Паралелно с това започва да се оглежда и за връзки, защото ако не стане по честния начин, ще повтори номера със записването в централно училище, при все че живеят в "Надежда" 4. Средата е важна, средата. Веднъж да го вкара в СеМеГето, ще върви като на парад в квартала. Носът й ще стърчи високо, високо.

В деня Х генерал мамите се строяват и тикат войничетата си напред за участие в решаващото сражение. Някои от тях излизат разплакани. И тези сълзи илюстрират целия ад, през който децата са минали, за да задоволят разгонените амбиции на лудите си майчета.


Какво четем:

🔴 Лили и Графа заработиха над милион за 1 г.

🔴 Село Шишенци: Най-страшното място в България?

🔴 Първо българско училище в Wisconsin Dells – филиал към БУ Джон Атанасов“, Чикаго

Източник: Монитор



Коментари



горе