Голямата певица Янка Рупкина: Трябваше да летя с един от самолетите на 11 септември


В последния момент си смених билета и така ми се размина катастрофата

Коя е тя

Янка Рупкина е родена на 15 август 1938 година в с. Богданово. През 1954 г. завършва средното си образование в техникум за медицински сестри в Бургас. От малка пее народни песни, а на 22 години печели първа награда от надпяване в Граматиково. Сред гостите са и видни фолклористи, които я канят в София на конкурс на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, който Рупкина печели. От 1960 г. в продължение на 30 години е негова солистка. Прави много записи за фонда на БНР, издава плочи в "Балкантон", снима много филми. Нейната песен "Калиманку, Денку" впечатлява швейцарския продуцент Марсел Селие, който я нарежда сред любимите си в поредицата албуми на "Мистерията на българските гласове".





- Г-жо Рупкина, какво ново при вас?

- Тези дни бях жури в Попово за народна песен. Явиха се много талантливи от деца до възрастни хора. Много се радвах. Продължавам с участията по концерти, но гледам и вкъщи да съм си, при моя съпруг, който получи инсулт, и аз и синът ми го гледаме. Много му дължа на Георги Рупкин. Той е бивш национален състезател по борба и известен треньор.

- Преди него нямахте ли и друг брак?

- Да, фиктивен. Сключих го с швейцарец, за да осигуря бъдеще на сина си. Той имаше спънки да следва и не го пускаха в чужбина. Но това е друга тема. Този човек, първия ми мъж, не съм го виждала от години.

- Взехте ли вече първата си "по-голяма" пенсия?

- О, да. Благодаря на президента, че получих правителствената награда - 700 лв. пенсия. Получавам я вече, слава богу.

- Постоянно работите, кога имате време да почивате?

- Почивах само след голямата катастрофа през 1971 г. Всичко друго е в работа и в път. Може би и на път ще си отида. Когато почина, не искам да има сълзи, искам да има музика, песни, хората да се облекат с хубави дрехи - така искам да ме изпратят.





- Казвате, че след самолетната катастрофа през 1972 г., когато загиват много български артисти, придобивате сили да лекувате с ръцете си.

- Трябва да отида и да се изследвам, за да знам дали това наистина е вярно, но на когото съм направила масаж, болката му винаги отминава. Изглежда, май наистина имам някаква сила в ръцете, защото в дадени моменти са ми много ледени, в други много горещи. Ще ги изследвам! Вярвам в Господ и съм сигурна, че той ме остави да живея втори живот.

- Вярно ли е, че сте се срещали с Анджелина Джоли?

- Срещала съм се с много големи личности. Гласът ми звучи във филм с нейно участие - в "Лара Крофт", но не съм се срещала с нея. Иначе с Джордж Харисън се познаваме много добре. Веднъж дори беше дошъл от Калифорния специално за да слуша в Лондон мен и мои колеги. Бяхме поканени и в неговия дом, където имаше сто души музиканти от цял свят, на които пяхме. Там получих голям подарък от него - грамофонна плоча с негова музика, изработена специално за мен, с негов автограф. Пишеше "На гласа на планетата Янка с много обич".

- Вашата "Калиманку Денку" е звучала и на сватбата на певеца Дейвид Бауи.





- Да, той е пуснал мен вместо Менделсон, когато се е женил за съпругата си. Когато е имал сребърна сватба, пак е пуснал "Калиманку Денку". Ние се чухме малко преди да почине, жалко, че си отиде много рано. Може би ще направя среща с неговото семейство, както направих и със семейството на Джордж Харисън в неговия дом преди години.

- От баба си Яна ли наследихте гласа си?

- Да, от нея. Тя акушираше на селото, така че аз наследих и друго от нея. Завърших за медицинска сестра. Много ми се работеше това, но се случи друго. Родителите ми бяха бедни и искаха освен мен да изучат и сестричките ми, братчето ми. Макар че нямам образование като за лекар, продължавам да помагам на хората, имам 10 спасени човешки живота и се гордея с това. Първата ми работа като медицинска сестра беше в едно село Дюлево, Бургаско. Там спасих жена, ухапана от змия. Но още в първите години, като дойдох в София, имаше един случай, на линията беше паднала жена от Ново село, Видинско. Даже и сега ме търсят нейните деца. Извиках линейка, заведохме я в "Пирогов", след това й дадох пари да се прибере, после и да си направи покрива на къщата. Във Варна човек беше припаднал на площада, оказах му първа помощ. Моята майка също съм я спасявала, поне десет пъти сигурно. Спасих и Ева Георгиева от моето трио. Бяхме в Хелзинки, щяхме да пътуваме за Швеция. И дойде моята колежка Бонева с думите: "Яна, тичай, че Ева умря". Те я бяха покрили с шлифера и беше почти изстинала, но аз се борих за живота й близо 20 минути, докато дойде помощ. Правих й изкуствено дишане. Дойдоха пет линейки, откараха я в болница, лежа един месец в Лондон и се възстанови, но след няколко години, за жалост, почина.

- На вас кой ви помага освен Бог?

- Постоянно нося образа на майка ми и баща ми, както и на Левски - той винаги върви с мен. Освен това нося и снимка със Стоичков, защото всички го познават по света. На Георги Аспарухов също нося, на наши оперни певци - на Райна Кабаиванска, на Гюзелев, на Гена Димитрова. Пазя и купувам и много плочи и дискове, съхранявам ги и ще ги оставя на моите внуци.

- Колекционирате и кукли, нали?

- О, да, като в музей живея. Над 50 са вече. Понякога ги сресвам, говоря им, пея им.

- И Ванга е имала хоби да събира кукли.

- Да, знам. Двете сме говорили за това. След катастрофата ходих при Ванга. Отидох само за да я видя, не за да ми гледа. Но тя ме извика и ми каза няколко неща, които се сбъднаха. Само едно още не се е сбъднало. Но и то ще дойде някой ден, не ми каза кога. Само каза, че ме очаква още една тежка катастрофа, в която пак ще загинат хора, но аз ще оцелея. Човек трябва да мисли позитивно независимо от всичко. Мен ме зарежда любовта на хората.





- Много се писа за катастрофата преди години, вече заличена ли е от съзнанието ви?

- Няма как! Когато си горял, видял си смъртта в очите и си възкръснал, оценяваш всичко по различен начин. Мен куршум не ме лови, защото съм родена в ризница. Вторият ми живот започна преди повече от 40 години. Но младостта на сърцето се дължи най-вече на доброто, което изпращам към другите. То ми се връща многократно.

- Вярно ли е, че след катастрофата са ви забранили да говорите за нея?

- Обадиха ми се анонимно. Не зная кой беше. Казаха ми да си затварям устата и да не говоря по този въпрос. Аз и без това не знаех много, защото припаднах по време на случката. Но сякаш предчувствах какво ще се случи. Още като отидох, още на летището, ми направи впечатление, че не е осветено и няма хора. Даже си казах: "Тази вечер ще стане нещо!". Костюмът, с който бях облечена, спаси донякъде живота ми, защото не е толкова лесно запалим. След падането съм си ударила главата. Горяла съм до коленете. По някакъв инстинкт съм лазила към въздуха до опашката и там Анани Ананиев от читалище "Аура" ме е ритнал в кръста, за да падна долу. Там пък съм попаднала в пламъците от разлятия керосин, но са ме изтеглили вече Румен Сираков и Мишо Маринов. После изпаднах в кома. Не само това преживяване имах. Господ ме спаси още веднъж. На 11 септември бях на летището във Вашингтон, откъдето излитат фаталните самолети, сринали кулите близнаци преди време. Трябваше да пътувам с един от тях, но смених билета си. Като разбрах за случката, все едно изживях отново моята катастрофа.





- Невероятно! Вярно ли е, че синът ви ще ви наследи като певица?

- Да, Росен има прекрасен глас. Занимава се с шахмат, майстор на спорта е и обича да обучава деца. Имам двама внуци – единият, Георги, е по-известен като диджей Бимбо, а внучката – Ани, танцува. Има и много медали.

- Вярно ли е, че имате фенклуб в родното Богданово?

- Да. Когато имам възможност, винаги съм се връщала в родното си село. Откупих бащината си къща, за да я имам и да остане за спомен. Мислила съм, ако съм жива и здрава още някоя година, дали да не я направя музей с мои костюми и песни. В селото има пенсионерски клуб "Янка Рупкина". Председателят й Мария Шивачева беше изработила плакат и 20 души от селото бяха дошли на концерта ми в Бургас. Донесоха ми подарък. Много благодаря и на певиците от с. Момина църква, които ме изненадаха тогава със скъп и ценен подарък - национален сукман с престилка и колан.


Какво четем:

🔴 Глухите камъни - раят на златотърсачите

🔴 Сиромахов останал извън партията на Слави, за да води новото шоу?

🔴 Румен и Деси Радеви се снимаха с фенове на концерт на Георги Христов (СИМКИ)

Източник: bgdnes



Коментари



горе