Ще бъдем заедно, скъпи, сега и завинаги


Наскоро най-сетне прочетох във вестника писмото на една жена, която не се притесняваше да сподели, че е отнела любимия си от съпругата му. Защо ли? Ами, защото го е направила щастлив! Животът е толкова кратък, че ако се разминеш с любовта и слугуваш на хорското мнение, значи просто си го пропилял. Това се опитвам да обясня години наред на родителите си, които не могат да преглътнат връзката ми с Цветан. Освен че е с 20 години по-голям (те казват по-стар) от мен, бил и женен. Скандално! Често си мисля, дали ако се бях омъжила за някой грубиян, който пиеше и ми скъсваше задника от бой, щяха да ме карат да си трая и да не се развеждам, за да не ги излагам. Баща ми се е дистанцирал и не ми говори, но майка всеки път щом звънне да ме чуе, не пропуска да ме укорява и ми чете морал. Как пък не се умори тази жена, вече почти 10 години!

Истината е, че не аз свалих Цветан и се прицелих в семейството му, а той ме преследваше цял месец, докато събере смелост да ме спре и да се представи. Бях шокирана, защото нямаше вид на сексуален маниак или джебчия. Напротив - хубав, елегантен мъж, около 50-те. Плени ме с думите, че съм била копие на една френска актриса, в която бил безутешно влюбен като младеж. Снимката й, с размери на плакат, години наред висяла над кревата и смущавала сънищата му.





Когато се съгласих да отида на вечеря с него, беше безкрайно честен да сподели, че е женен и има 20-годишна дъщеря - студентка, осигурена и презадоволена, която ходи със собствена кола на лекции и разполага с кредитна карта, с четирицифрена сума. А съпругата му е постоянна посетителка на известни козметични салони и бутици. С вродената си изтънченост заяви, че не иска нищо от мен, освен да се виждаме често, да обядваме или вечеряме заедно, и да му позволя да ме кара да се усмихвам. С мен се чувствал като юноша, сбъднал мечтата си, да се докосне на живо с филмовата звезда, към която изпитвал любов, макар и несподелена.

Цели осем месеца той не скъси дистанцията, обграждайки ме с внимание и нежност, за каквито всяка млада жена е копняла. Накрая сама пожелах да му се отдам.





Когато погалих ръката му и прошепнах, че го желая, той сякаш прочете мислите ми и заяви, че не бива да имам никакви угризения заради семейството му. Ако не съм била аз, щяла да е друга, стига като мен да е копие на французойката. Неслучайно преследвал този женски образ толкова дълго.

Пет щастливи години се радвахме безпроблемно на любовта си, докато жена му не разбра за връзката ни и заедно с дъщерята започнаха да ме тормозят. Първо по телефона, а после се появиха на вратата ми, вдигнаха страхотен скандал, изкараха ме уличница, която използва за облаги оглупял мъж, на годините на баща ми. Беше ужасно, защото сцената се разигра пред съседите, които друг път не си подаваха носа навън, освен при пожар и земетресение, но тогава вкупом излязоха на площадката да гледат сеир.





Никога не попитах Цветан как се оправи с двете. Предполагам, че с много пари и екстри им запуши устата, но най-вече с обещанието, че развод няма да има. Важното е, че набезите и тормозът спряха.

Само за седмица след скандала той уреди да продам жилището си и купи на мое име много по-голямо и по-луксозно, добавяйки почти още толкова от себе си. В новия квартал ни приемаха за семейство, никой не ни познаваше отпреди, жена му бе изгубила координатите ни. Аз напуснах работа и започнах да му помагам в бизнеса. Не се интересувах чува ли се с домашните си, плаща ли за спокойствието си и на каква цена. За мен бе важно да сме заедно. Пътувахме много, защото в чужбина, дори и на 15 км от границата, се чувствахме свободни. А това, че не е разведен, бе най-малкият ни проблем.

Преди месец отпразнувахме 10 г. от първата ни среща и тогава за първи път Цветан ме изненада. Вечеряхме в един ресторант в Солун, когато ми каза, че се срамува, че е постъпил егоистично, отнемайки най-хубавите години от живота ми. Трябвало е да се омъжа за добър и интелигентен мъж, на моята възраст, и най-важното - да си родя дете. Чувствал се виновен, че с луксозния живот, който ми е предложил, ме е отклонил от пътя на съпруга и майка. Колкото и да му било трудно, щял да се помъчи да преодолее болката, само за да съм щастлива.





Онемях. Та аз бях на 30, когато се запознахме. Моите съученички вече имаха деца, които ходеха на училище. Преживях две катастрофални връзки, попадайки на негодници, които разбиха сърцето ми. Цветан за мен бе тихото пристанище, където намерих любов и покой. А това, че ме приюти в красива и удобна яхта, а не в рибарска лодка, е само още един бонус, за който не бях и мечтала. Вече съм на 40, късно ми е за дете, страхувам се от майчинството. На моята възраст това е огромна отговорност – нещо, което е напълно естествено за младите момичета. Усещах, че Цветан не иска да ме напуска, а разговаря на глас със съвестта си, затова добавих, че с любовта си и грижите към мен е вдигнал толкова високо летвата, че всеки опит за връзка с мъж ще ми носи само разочарования.

Цветан взе ръцете ми в своите, целуна пръстите ми един по един, притисна ме нежно към себе си, държа ме дълго в обятията си, а аз усетих парещите му сълзи върху челото си.

Това е моята история. За нов живот ми е късно, този ми стига. Не знам какво ни е писано занапред, но докато единият от нас е на крака, с Цветан ще сме заедно. Сега и завинаги.

Ралица


Какво четем:

🔴 17 октомври 1917: Силно земетресение нанася значителни щети в София

🔴 Отец Димитър Димитров от църквата "Свети Иван Рилски" в Чикаго: Застреляните Иво и Цветанка бяха добри християни

🔴 Бойко Борисов: Знам, че майка ме гледа отгоре  

Източник: lichna-drama



Коментари



горе