Търновка отвори домашна детска градина в малко френско градче


СВОЯ ДЕТСКА ГРАДИНА ОТКРИ ВЪВ ФРЕНСКИЯ ГРАД КОЛМАР ТЪРНОВКАТА СТЕФКА ВАСИЛЕВА И ВЕЧЕ НЯКОЛКО МЕСЕЦА ТЯ РАБОТИ ТАМ КАТО ASSISTANTE MATERNELLE. Буквалният превод на тази професия, която у нас не съществува, е „асистент на майката“. За нея Стефка се е подготвяла няколко месеца и е трябвало да премине през обучение, изпити, регистрация, да намери родителите, които ще й се доверят и ще й поверят децата си.





„Когато за първи път чух за тази професия, ми се стори, че е нещо като да бъда детегледачка, но после разбрах, че двете занимания си приличат само по това, че ще се грижа за деца. Поразрових се за повече подробности и идеята да бъда assistante maternelle много ми допадна. Аз все пак това съм учила – да работя с деца. Това и правих допреди около година в Страсбург, където работих като аниматор. Но в един момент ми се прииска животът ми да се успокои и да намаля темпото“, разказва Стефка, която от пет години живее в Страсбург.





След това решение тя и приятелят й Гийом открили градчето Колмар, което е само на 30 минути път с влака от Страсбург. Харесали мястото и се установили там. Стефка започнала да посещава курса за assistante maternelle, където учила детска психология, физическо развитие на детето, въобще всичко, което засяга развитието на подрастващите. Обучавали я дори как да контактува с родителите. След това положила тежкия изпит успешно и… отворила своя детска градина. „Всъщност това, което направих, не покрива точно представата за детска градина, каквато ние в България имаме. А и съм съвсем в началото. Засега се занимавам с двама малчугани, но щом купим къщата на мечтите ми, децата ще станат повече“, обяснява Стефка. И уточнява, че курсът, който тя е преминала, й дава правото да бъде асистент майка на деца от 0 до 18-годишна възраст, при това само дневна смяна. Ако иска да работи с деца вечер, трябва да отиде на друго обучение. Различен е курсът и ако реши да се ангажира с деца със специални образователни потребности.





Детските градини във Франция започват работа след 7 часа сутрин, докато тя приема децата още в 6. Това дава по-голяма свобода на родителите да си намерят работа и да се чувстват спокойни, че има кой да се грижи за децата им. А и самата идея на френското правителство, разрешавайки тази професия, е майките да са активни и да не се чувстват изолирани от обществото. „Има много организации и асоциации, които подкрепят нашата работа, социални работници, които винаги са готови да се отзоват. Има обособени места, където децата да играят и където аз и всички останали асистенти на майката водят хлапетата, за които се грижат. По този начин и ние не се чувстваме затворени вкъщи, и децата се социализират, като играят с връстници“, обяснява Стефка.





ТЯ Е ТАЗИ, КОЯТО РЕШАВА КОЛКО ДЕЦА И НА КАКВА ВЪЗРАСТ ЩЕ ПРИЕМА В ДОМАШНАТА СИ ДЕТСКА ГРАДИНА. Тя е тази, която интервюира родителите, а не те нея. „Истината е, че трябва взаимно да си допаднем, да се харесаме и да си се доверим един на друг. Но правилата са такива, че аз поставям условията. Те идват, разглеждат пространството, в което ще оставят децата си, аз казвам какво предлагам и родителите приемат или не моите условия“, казва Стефка. И признава, че най-лесно става, когато родителите и майката асистент имат еднакви или поне сходни идеи за възпитанието на децата.





След като договорът е сключен, родителите водят децата си в домашната детска градина, но не ги оставят веднага. Първия ден поне те остават с тях два-три часа, ако, разбира се, децата са твърде малки. Така и малчуганите, и родителите се чувстват спокойни, не изоставени и изоставящи. „Дори и договорите сами си подготвяме. Цялата дейност е абсолютно автономна, но разбира се, не е оставена изобщо без контрол. Има сайт, където качваме всичко. Там ние, майките асистенти, сме регистрирани. Така осъществяваме и контактите с родителите“, уточнява Стефка.

СТЕФКА ВАСИЛЕВА Е РОДЕНА В СТРАЖИШКОТО СЕЛО КАМЕН, ЗАВЪРШИЛА Е начална училищна педагогика с френски език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Попаднала в Страсбург през неправителствена младежка организация, която предлага на млади и амбициозни хора обучение в чужбина. В Страсбург Стефка започнала работа като аниматор, след като и за това преминала обучение.





„В Страсбург ми хареса, свикнах. Тук няма значение кой си и какъв си. Всеки приема другия такъв какъвто е. Когато се установих във Франция, едно от нещата, които разбрах и ми хареса, е, че още в училище децата се учат на толерантност, на това да споделят себе си с другия и да не съдят различните. Всеки ден ми се случва нещо ново и различно и все още нямам време да изпитвам носталгия. А и с интернет сега целият свят е наблизо. Всеки ден се чувам с близките си, които ме подкрепят и приемат решенията ми“, казва Стефка. Като момиче от ромска общност и малко село, тя дълго време се борила за свободата си. Но и признава, че никога не се е чувствала затворена в правилата на тази общност. „Родителите ми приеха и приятеля ми Гийом, а и когато си купихме къщата, разбраха, че нещата са сериозни и вече са влюбени в него. А и той в тях. И да ти кажа, той и в България е влюбен, макар че още не съм го водила у дома. Готвя му обаче български ястия, яде леща, баница, мусака, кюфтета, шопска салата, облизва си пръстите и се кокори на различните вкусове, които нашата кухня предлага. Той е французин, има вкус към храната, което много ме улеснява като шеф Василева“, шегува се Стефка. И допълва, че там, където живее, други българи няма. Затова тя често кани приятели в дома им, за да им покаже какво значи прочутото българско гостоприемство.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА


Какво четем:

🔴 Манол Глишев предизвика с мнението си вълна от остри коментари

🔴 Смешен плач по фосила Вазов

🔴 Лекар-герой в Горна Оряховица – спаси мъж без пулс

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе