Павел Поппандов: Слави като дойде от Учиндол, го разпознаваха само майка му и баща му





Богатата творческа биография на знаменития актьор Павел Поппандов дълги години е свързана и с БНТ, която сега чества 60-ия си юбилей. Всенародният любимец е изиграл куп незабравими роли, скечове, участвал е в легендарните програми на Хачо Бояджиев и Младен Младенов, бе една от звездите в култовото предаване „Клуб НЛО”.
Поппандов си спомни пред „Ретро” любопитни и куриозни случки зад кадър в националната телевизия и разказа за големите личности, с които е работил там.






- Г-н Поппандов, вие сте една от звездите в златните години на БНТ, която чества 60-и юбилей. Гледате ли я и днес, или предпочитате нейни конкуренти в ефира?

- Звезди – силно казано, но съм имал активно участие още от 1971 г. И днес основно гледам БНТ. Свикнал съм и най-вече са ми интересни новините им. Те включват и богат световен обмен, и са по-пълни като информация. Като обективност, достоверност също са на ниво. Имам им абсолютно доверие. Познавам и хората. Информацията, която се излъчва там, се проверява на няколко нива.

- Кое е най-важното в кариерата ви, свързано с БНТ?






- Важното са професионалистите, които съм срещнал там. Режисьорите Хачо Бояджиев, Младен Младенов, Нено Цонзоров, Асен Траянов, Ласка Минчева, от операторите Алеко Кузов и още много много хора.

- Спомняте ли си интересна случка зад кадър от онези времена, когато властваше цензурата на партията?

- Тогава правех много скечове по повод футбола. В една новогодишна програма се промъкна скеч – подигравка с БФС, който впоследствие се оказа, че не е никак желан от шефа на футболния съюз Крум Василчев. А той беше член на ЦК. И изпраща едно писмо до генералния директор тогава Иван Славков, в което казва, че това, което е излъчено, е в разрез с политиката на Политбюро за българския футбол. По онова време излезе една статия след мач за Купата на Съветската армия между „Левски Спартак“ и ЦСКА и тогава разформироваха отборите. И секретарката на Славков ми се обади и каза, че трябва да отида в телевизията да се видя с него. Отидох, той ми прочете това писмо и каза: Виждаш ли сега какво става... Аз, честно казано, се притесних, защото помислих, че по някакъв начин ще му навредят. За себе си не бях толкова обезпокоен, въпреки че и аз изпитах лично притеснение – че ще бъде спрян от телевизията и т. н. Славков каза: „Сега какво да правим с това писмо, какво да правим?” Взе го, скъса го на парчета и го хвърли в кошчето. И така приключи всичко. Имаше и друг много забавен скеч, за който пък дойде протест от Спортния тотализатор, че по този начин се създавало недоверие към тотализатора.






- Защо мнозина зрители според вас още изпитват носталгия по забавните програмите на Хачо Бояджиев въпреки голямото разнообразие по телевизиите сега?

- За да може човек да се утвърди, трябва да спечели доверието на зрителите. Така си го обяснявам. Това е най-важното. Като имаш това доверие, ставаш гледаем и популярен. Хачо беше професионалист. Познаваше в детайли телевизията. Работата там особено по новогодишните програми не е никак лека. Тя е свързана с много хора, с много служби, които трябва да работят в синхрон. Още повече че тези програми се снимаха в строго определен срок и освен това там трябваше да се внимава и за цензурата. Съществуваше също и задължителната автоцензура. Това съм го изпитал на гърба си няколко пъти с моя приятел проф. Младен Младенов, който вече не е между живите.Нещата, които се правеха в тези програми, бяха свързани с епизоди от живота. Е, понякога се правеха опити да се промъкне някакъв политически момент и се промъкваше случайно. В една новогодишна програма имаше скеч, Николай Николаев и Ламбо го разиграха, и пак завърши със скандал. Двамата бяха дресьори и караха едно прасе да скочи вмашинка за мелене на месо. Прасето обаче не скача. Накрая единият от тях се наведе, прасето му каза нещо на ухото. Другият пита: Какво ти каза? И той му отговаря: Абе, каза, че не иска да скача за 18 лева кило луканката. И ето ти. Стана скандал, защото тук се говори за повишаване на цената на луканката.






- Как намирате скечовете в сегашните тв шоута?

- Това, което на мен не ми допада и силно ме дразни, е, че сега се правят самоцелни тъпи скечове, в които ти не казваш фактически нищо. Или това, което е много модерно, особено при Любо Нейков и компания – да се обличат в женски дрехи. Или намираш актриса за целта, или по-добре не го прави, защото е абсолютна бутафория. Това е театърът от времето на Сава Доброплодни.

- Как си обяснявате, че шоуто НЛО стана зрителски феномен?

- НЛО не е станало до такава степен популярно чрез БНТ, макар че там тя има също съществен дял. Когато направихме „Клуб НЛО” през 1994 г. и то тръгна, действително беше много популярно предаване и хората го гледаха с интерес. Защото в началото почти всички скечове, които сме правили, бяха много здраво социално подплатени и естествено имаше голям момент на критика към политиците. На някои от скечовете автор беше Станислав Стратиев.Опит за цензура беше поводът аз и Недялко Йорданов да напуснем, защото се намери цензор и в това време – Добромир Гущеров, който се водеше като продуцент на шоуто. Той каза, че песента „Лепа Пепа”, в която се споменаваше името на Жан Виденов, не може да бъде пусната. Подобна ситуация, но с автоцензура, съм имал през 1989 г. в новогодишната програма с режисьора Младен Младенов. Тогава Тодор Живков беше паднал. И Петър Младенов стана председател на Държавния съвет, още не беше президент. И записваме една песен „Бонджорно, мафиозо”. В нея един от героите казва: „Заплата нямам, стига ми рушвета, а търсят ме от Видин до Бургас.” По време на записа Младен стопира песента и казва: Чакайте бе, къде отиваме ние?! И извика Велко. Той го пита защо, какъв е проблемът, песента сме я пели толкова пъти, тя е известна. Младен казва: Ма чакай бе, къде отиваме, от Видин до Бургас. Велко: Ами да, такъв е текстът. И Младен тогава каза: Ми Петър Младенов е от Видин бе, и кво ще правим? Е, записахме я в крайна сметка. Но тази сигнална лампа непрекъснато му работи за автоцензурата и реагира.

Трябва да се каже още нещо – тази национална телевизия направи популярни много артисти, певци, политици. Предаванията винаги са били много разнообразни, за наука, за култура, за медицина, за какво ли не.

- Защо сега май няма актьори идоли на тв публиката като едно време?

- А, не, не мога да кажа, че няма. Има звезди, хора, които са популярни и са добри артисти, как да няма. Има такива, които действително до голяма степен телевизията ги е създала.

- Г-н Поппандов, в шоуто на Слави Трифонов преди дни се изгавриха в ефир с 60-годишнината на БНТ, как ще го коментирате?






- И аз се чувствам макар и малка частица от този юбилей. И останах много огорчен и възмутен от тази постъпка. Искам да му кажа нещо на Слави, което споменах и пред Георги Любенов. Славчо, ти, като дойде в София от Учиндол, те разпознаваха само майка ти и баща ти. Кой те направи разпознаваем за широката публика? БНТ! И понеже тялото му е изпъстрено с много татуировки, нека на челото да си татуира логото на БНТ, за да не забравя никога откъде е тръгнал.

- Още повече че в юбилейните предавания на БНТ сега се излъчват откъси от някогашното „Ку-ку”, в което и той проходи?

- Това говори за абсолютно ниска култура и самозабравяне. И в тази самозабрава проличава точно тази ниска култура. Един вид, вие трябва да сте ми благодарни, че сте ме поканили. Това е простотия. Страшно ме ядоса. Толкова ли не може да разбере, че това тотално му обезсмисля и предавания, и всичко. Губи страшно много. Ти отблъскваш зрителя по този начин. Защото хората не са толкова глупави. Те са свикнали с БНТ, обичат националната телевизия. А ти се подиграваш и с това. Жалко е.


Какво четем:

🔴 В миналото кралиците на красотата са любимки на народа (СНИМКИ)

🔴 Прическите, с които никога няма да ви дадат годините, по- добро попадение няма от тях (снимки)

🔴 Нана се изповяда пред ТВ публиката: загубих майка си  

Източник: Ретро



Коментари



горе