Топ 10 на най-редките и ценни икони в България
Ето, че отново продължаваме новата си рубрика „Топ 10“. Редно е да ви благодарим
за
Тази седмица сме ви подготвили класация за едни от най-ценните и редки икони, които се намират по нашите георграфски ширини.
Иконата е нещото, което отличава доста православните от останалите изповедания и то иконата нарисувана по канона, а не по художествената интерпретация на автора й. Освен богословската насоченост на иконата, за която може да прочетете в не една книга, тя има и друг смисъл. Насочва вниманието ни към небето и ни кара да мислим за небесните неща, да предпочетем да бъдем с Бога и да се надяваме, че ще бъдем заедно с Него.
10. Икона на Св. Теодор от гр. Преслав
Не може да съществува класация на българските икони без да се спомене най- ранната от тях-Иконата на Св. Теодор Стратилат от манастира „Св. Панталеймон“ в местността „Патлейна“в гр. Преслав. Тя е безценен паметник на българската история и култура и един от най-съкровените образци на православното изкуство. Иконата е уникална не само заради образа на светеца, а заради керамичната техника, която е характерна за изкуството на Първото българско царство. На самата икона липсват изрични упоменания за изобразения светец. Заедно с иконите на Богородица Пътеводителка и старозаветните светци, открити в по-късен период, тя е сред иконите от преславска рисувана керамика с най-висока художествена стойност.
Необичайната й история все още вълнува почитатели и учени.
В руините на разрушения манастир иконата останала цели десет века – до 1909 г.,
когато любители археолози провели разкопки в покрайнините на старата ни столица
и открили древния манастир. След двугодишен труд откривателят на разпръснатите
керамични плочки Йордан Господинов успял да сглоби повторно лика на светеца. Днес тя се намира в Националният археологически музей в гр. София.
9. „Благославящ Христос“ на Молера
Тома Вишанов, известен като Молера, е български живописец, родоначалник на големия род Молерови и основоположник на Банската художествена школа. Повлиян от европейската светска и църковна живопис, в която доминират стиловете барок и рококо, той внася в иконите си експресивност и светлина, както и неочаквани композиционни решения, които не са характерни за тогавашното религиозно изобразително изкуство в България. Стилът му не намира последователи сред неговите съвременници.
Сам или съвместно със сина си Тома Вишанов е участвал в изографисването на множество храмове и манастири в родния му Банско („Света Богородица“, „Иисус Христос“ и др. в църквата „Света Троица“, в гробищната църква “Успение Богородично“), в Рилския манастир (в църквата „Покров Богородичен“ при постницата „Свети Лука“), църквите в Разлог, Добринище, Осеново, Кюстендил, Бобошево и на други места в Югозападна България. Според семейното предание, около 1770 година заминава с бански търговци на памук за австрийската столица Виена, където учи живопис.
8. „Св. Троица“ от Ловеч
Иконата „Старозаветна Троица” или „Гостоприемство Авраамово” е сред най-разпространените
изображения на Света Троица в православния свят. Иконата има за основен сюжет
разказа от кн. Битие (18:1-16) за Божественото посещение на трима тайнствени пътника
(ангели) в дома на патриарх Авраам. Този разказ се счита за откриване тайната
на Св. Троица в Стария Завет: „Авраам среща трима, а се покланя на Единия. Като
видял трима, той разбрал тайнството на Троицата, а като се поклонил като че ли
на Единия, той изповядал единия Бог в три Лица”. Редица икони в средните векове
са посветени на този библейски сюжет, ние Ви предлагаме Икона от йерозограф Недялко
от Ловеч, с надпис „съи божественъи образ в лето 7106 (т.е. 1598 г.) изографъ
неделко от градъ ловечь“, съхраняваща се в Националния църковен историко-археологически музей в София.
7. Иконата на Св. Св. Кирил и Методий, съхранявана в с. Падеш
Солунските братя Кирил и Методий са титулувани като равноапостоли и Славянски апостоли. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазди, Сава. Светите братя заемат важно място в България, а техни образи в периода на Възраждането рисуват големите ни зографи, но една от най-запомнящите се икони е тази Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев от 1900 г., представители на Банска иконописна школа. Иконата е създадена в село Падеш за църквата „Св. Великомъченик Димитър“.
6. „св. Богородица Одигитрия с пророци“
Икона от XVI век от гр. Несебър. Днес в музейната сбирка на криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“, филиал на Националната художествена галерия (Старо българско изкуство). „Пътеводителка“ (Одигитрия) е един от най-древните и най-разпространените начини
на изобразяване на Пресвета Богородица с Младенеца в християнския свят, и особено
на Балканите и в Русия. Някои от най-почитаните икони от този тип се приписват
на четката на св. ап. Лука.
5. „Св. Йоан Рилски“
Петата позиция е за един от най- почитаните български светци-св. Иван Рилски.
Свети преподобни Иван Рилски е български духовник, най-великият български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател
на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, още приживе наричан земен ангел и небесен жител. Негово изображение
присъства в почти всеки български храм. А в нашата класация поставяме една от
най-красивите икони на светеца, придружена от десет житийни сцени.
4. „Св. Георги Победоносец“ от Велико Търново
Четвъртата позиция е за иконата на св. Георги Победоносец, дело на поп Димитър Кънчов (Кръстев) от Тревненска иконописна школа и изписана през 1838 г. Централното изображение е оградено от дванадесет сцени от живота на свети Георги, които са разположени в лявата, дясната и долната част на иконата. Централно, в долната част е отделен паметен надпис с дата и подпис от автора. Това прекрасно произведение с рококови елементи се намира в Исторически музей Велико Търново.
3. Иконата на „Св. Николай Мирликийски“
Третата позиция е за една от най-забележителните и трудни за проучване икони, т. като голяма част от нея е унищожена – това е иконата на Св. Никола с житийни сцени от края на 12 век. Това е и първата в България икона с житийни сцени.Едрите декоративни петна на дрехите, фонът и нимбът, начинът на изграждане на формата сближават иконата с традициите на живописта от 12 век. Традиционно допоясно изображение на светеца в митрополитски одежди. Покровителят на моряците и търговците е бил много почитан в Несебър. Около централния образ е имало 10 житийни сцени — сега изчезнали или повредени. Иконата се намира в Криптата на Националната художествена галерия в София.
2. Трите чудотворни икони на Св. Богородица – Рилска, Бачковска и Троянска
В България има три чудотворни икони на Богородица, пазени в едни от най-големите ни манастири. Вече сме Ви запознавали с тях, но те освен чудотворни са и важни паметници на българското изкуство. Това са иконите Богородица“Осеновица“ в Рилския манастир, Богородица Влахернска в Бачковския манастир и Богородица Триеручица в Троянския манастир. Случвало се е трите да се съберат и да обиколят някои градове за благослов и изцеление, като това е рядко и безценно събитие за вярващите.
1. Двустранната икона от Погановския манастир „Св. Йоан Богослов“
На първо място е известната „Двустранна икона от Поганово“. Тя представя един от най-редките образи на Пресветата Божия майка- св. Богородица Катафиги, редом със св.ап. и евангелист Йоан Богослов. От другата страна на иконата е представено „Видение на пр.Йезeкиил и пр. Авакум“- сцената е известна още като Христовото чудо в Латом. Предполага се, че прекрасното произведение на средновековната иконография е дарено на манастира от дъщерята на деспот Константин Елена. Изображението на Пресветата Божия майка от Погановската икона впечатлява с майсторството на изработката, елементите от иконографията, които показват отличното познание на канона от страна на иконописеца или поръчителя. Св. Богородица е изобразена редом с св. Йоан Богослов и образите отпращат към сцената на Разпятие Христово. В същото време Свети апостол Йоан е изобразен в напреднала възраст. Образите са съобразени с православната иконографска традиция, но тъмносинята одежда на Пресветата Дева се среща рядко в православната иконографска традиция. Иконата днес се съхранява в Националния археологически музей.
Манастирът „Св. Йоан Богослов“ е разположен на левия бряг на р. Ерма, близо до гр. Димитровград в Югоизточна Сърбия. През периода 1879 -1920 г. манастирът е влизал в пределите на България. Една от прекрасните икони, изработени в края на XIV век се е намирала в манастира.
Какво четем:
🔴 Първото българско светско училище в Чикаго стана на 15 години🔴 Баба Златка от Граматиково на 100 години
🔴 Напитката, която тръшка вирусите, за да не тръшнат те вас - железен имунитет цяла зима:
Източник: dobrotoliubie
Коментари
Последвайте ни във facebook!
