"КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА" – ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЕДИН ГЕРОЙ
Ако въобще имаме телевизионен сериал от миналото, който да съперничи по популярност
на „На всеки километър“, то това, без съмнение, е „Капитан Петко войвода“, излъчен
за пръв път през 1981 г.
Любопитно е, че през същата година е пуснат и трисерийният игрален филм „Мера според мера“, който обаче силно стъписва властимащите в България, които правят всичко възможно да притъпят новаторството и силата в телевизионния му вариант, пуснат седем години по-късно.
Сериалът за капитан Петко войвода също ги изненадва със зрителския фурор, който
предизвиква. Защото вероятно малцина от управляващите тогава са очаквали, че хората
ще свържат героико-мъченическия образ от екрана не само с епохата на национално-освободителните
борби, но и със съвремието, което също има въпиюща нужда от истински достойни
мъже, поставящи националното добруване над всичко.
Вече засегнах темата за раздвояването на зрителите по отношение образа на Дилбер
Танас, пресъздаден във филма и сериала „
Създателите на „Капитан Петко войвода“ си поставят за цел да възкресят от забвението един забравен герой (Петко Киряков), представяйки реалистично и ярко неговия образ, акцентирайки върху моменти от истинската му биография, тук-там подсилени и чрез средствата на художествената измислица. В крайна сметка, именно героизацията на тази безспорно забележителна историческа фигура води до невероятния успех на сериала сред масовата аудитория. Докато по-сложният и противоречив подход при обрисуването на Дилбер Танас отблъсква по-неподготвените зрители.
„
Но най-популярната му роля и до днес си остава тази на Капитан Петко войвода.
Навремето покрай излъчването на сериала той обикаля цяла България и навсякъде
е посрещан тържествено с цветя и погачи от хората, които направо го боготворят.
Напоследък обаче тези спомени по-скоро натъжават големия ни актьор, който не крие
разочарованието си от днешната забрава на възрожденските идеали. „Някога хората
са се жертвали, за да бъдат полезни на родината си. Сега се случва обратното“,
повтаря често той.
Все пак е щастлив, че и досега го поздравяват на улицата непознати, наричайки
го Войводо или Капитане, защото за цяло поколение българи той ще си остане несравнимият
Капитан Петко войвода.
Но едва ли са много онези, които знаят, че за тази роля претендира навремето
друг голям български актьор – Стефан Гецов, който при това е първи братовчед на
режисьора на сериала Неделчо Чернев. Още преди началото на снимките той открито
заявява, че ролята е точно за него. Само че сценарият на Николай Хайтов изисквал
филмовият разказ да започне от годините, в които Петко войвода е още съвсем млад.
Затова Гецов, чиято напреднала възраст се явявала пречка, настоявал за неговото
преработване. Това обаче не става и викат по-младия Васил Михайлов.
Към момента, в който се залавя с „Капитан Петко войвода“, Неделчо Чернев вече
си е създал име на истински майстор на телевизионния сериал. Той заснема първата
си поредица за телевизията още през 1967 г. Това е „С пагоните на дявола” - петсерийна
екранизация на приключенската книга на Борис Недялков „Майорът от SS”. Следва
„На всеки километър“, чиято огромна популярност води до продължение от още 13
серии, реализирани с помощта и на режисьора Любомир Шарланджиев.
Дванайсетте серии на „Капитан Петко войвода”, заснети от 1978 до 1981 г., се
превръщат в поредния телевизионен хит на Неделчо Чернев, посрещнат възторжено
от българските зрители след премиерата на 3 март 1981 г. Макар и да е привърженик
на традиционния подход, режисьорът си позволява този път и някои експерименти,
които се оправдават напълно. Всяка от сериите започва с
А неговата структура e изградена от чисто приключенска част, в която се изявяват
голям Петко (Васил Михайлов) и малък Петко (Пламен Дончев) и от друга, озаглавена
„Мирен живот”, която пък се доближава повече до психологическата драма.
В нея блясва в пълната си сила драматичният талант на Васил Михайлов, чиято внушителна фигура и достоен характер контрастират на зловещия образ на Спас Турчев - наемния убиец на диктаторските режими на Стамболов и Радославов в следосвобожденска България.
Именно благодарение на тази втора част, филмът печели одобрението и на по-взискателните
зрители. Защото предоставя възможност на главния персонаж да преживее метаморфозите
на „възвисяващ мит, който едновременно възвиси и уязви нашата патриотична гордост,
предизвиквайки по този начин у всеки от нас дискусия за националния характер,
като същевременно посочи достатъчно позитивен пример за нейното оптимистично разрешаване.”
(Огнян Сапарев).
Удивително е колко съвременно звучи и днес този сериал, определян твърде скромно
от своите създатели като „биографичен филм“. Той несъмнено е много повече от разказ
за трагичната съдба на един конкретен национален герой, заради опита му да пробуди
за нов живот някои от отдавна забравените добродетели на „хайдушкия 19 век“, по
думите на Николай Хайтов.
Източник: моята публикация за "Капитан Петко войвода" във в. "ТВ Сага" от 26.07.2012
Какво четем:
🔴 Забравената история на царица Елеонора Българска СНИМКИ🔴 Пепеляшка и принцът: Джулио - мъжът, който замени Илия Павлов до Дарина
🔴 Храма на Орфей край село Татул
Източник: drugotokino
Коментари
