Опиц погребва 13 приятели


Зографът изпрати 13 човека само за година

„Изпратих най-ужасната година в живота ми. Починаха всичките ми приятели, останах само аз. Ужасно е да си сам, поне ми остана семейството”.
Йордан Опиц, зографът, който бе осъден и лежа в затвора за убийството на наркомана Мариян Янчев, намества очилата си и продължава:
„13 човека изпратих само през 2019-а. Беше ужасна, дано новата да е по-добра”, обобщава художникът и започва да разказва за липсващите му приятели. С всички са били близки от десетилетия. Хора, станали известни в обществото през годините, но според Опиц малко или много забравени от същото това общество въпреки заслугите им.






„Само аз останах, но явно трябва да нарисувам още икони, преди онзи отгоре да ме вземе”, мисли си зографът. Казва, че работи над платната непрестанно и това го държи. Вече е събрал икони за цяла изложба. И разсъждава на глас как човек като него може да надживее лекари, сценографи, художници, а той, който като млад има стотици скокове с парашут и още толкова водолазни гмуркания, да остане последен.
Седнал е в кварталното кафене до Сточна гара, под изображение на Христос Пантократор. Естествено, рисувано от него. Отсреща печката е позагаснала и домакинката слага нов наръч в жаравата. Топло е. И Опиц твърди, че му е топло на това място въпреки загубата на приятелите.
„Хората тук са ми като второ семейство”, казва той и разказва за всеки по нещо.






„На 27 ноември влязох и поръчах за всеки в заведението от това, което иска. Питаха ме какъв е поводът, аз дори тогава не им казах. Но на този ден преди 5 години излязох от затвора”, продължава Опиц. И си спомня за онези дни. На делото за условно предсрочно освобождаване минал първи. Затворническата управа, социалните работници - всички заявили, че се е поправил, задължително условие да получи свободата. През портала обаче излязъл последен. После със сина му Борис отишли да му приберат джипа, остaвен на паркинг през годините, докато собственикът му бил в „университета”. Така Опиц нарича пандиза, а съкилийниците си „състуденти”. Оказало се, че апаш е разбил стъклото, за да отмъкне радиото. Атмосферните влияния довършили останалото и тапицерията била изгнила. Извикали фирма за скрап, а с получените 600 лв. седнали да се почерпят. За свободата. Иначе на Опиц не му върви с колите. Предишната се развалила много бързо, а сегашната от 9 месеца е при майстор, за да му поправят електрониката. Затова и по празниците си останал в София, вместо да иде в семейната къща в пловдивското село Зелениково. Но по думите му и там почти не останал жив приятел.






След вметката с колите Опиц пак се връща на затвора. Казва, че престоят там не го е пречупил, но дори е доволен, че му се е наложило да се запише в университета и там е научил много. Най-малкото е доволен, че успя да изографиса параклиса в общежитието в Казичeне. Точно когато разказва за онези години, в заведението влиза млад мъж, увил се от вятъра в дебел шал.






„Ей, бай Данчо, идвам да те видя как си”, виква още от вратата гостът. Двамата скачат да се прегърнат и се впускат в спомени. „Състуденти” са, а мъжът бил записан в „университета” за разпространение на марихуана. До днес Опиц казва, че не е убил 26-годишния наркоман рецидивист Мариян Янчев. Стрелял е по него, но според художника наркоманът, който тогава избягал, е умрял от дрога. И цитира промилите наркотик в кръвта му. Тези дни решил да се порови в документите от делото. Казва, че навремето дори не го направил, защото смятал, че съдът ще отсъди в негова полза и няма да лежи за нещо, което не е извършил. Сега намерил големи пропуски в процеса. Счита, че дори балистичната експертиза е била „нагласена”. Но макар някои срокове да не са изтекли, не вижда смисъл да си търси правата в Страсбург. Иначе Опиц и до днес плаща за убийството. 2/3 от пенсията му е запорирана. Опитали се да му спрат дори инвалидната надбавка. Най-фрапиращото е, че Опиц плаща и данъци за отнетите му недвижими имоти. От родната му къща на ул ”Чаталджа” му бяха конфискувани и после дадени за публична продан апартамент от 115 квадрата, гараж и ателие. Част от земята под кооперацията, на метри от бул. „Дондуков”, обаче останала негова. Това са 80 квадратни метра и когато за първи път дошло съобщение за дължим данък, направо не повярвал. Но го плаща редовно.

Мариян Янчев


Иначе от процеса срещу него му останали и приятели. По празниците получил SMS-и с пожелания за здраве от доста хора. Сред тях доскорошен министър, настоящ депутат. И Опиц си спомня онези, които навремето го защитиха и поискаха промени в законовия ред за защита на частната собственост. И ги поздравява за всеки повод.






Опиц продължава със спомени от казармата. Например как на пирса пристигнала Цола Драгойчева с две „Волги” и една „Чайка”. Качила се с антуража си на военния кораб и една седмица й правили круиз из Черно море, защото искала да разглежда крайбрежието. Накрая останала толкова доволна от екипажа, че настояла всички да запишат военно училище, но Опиц изпуснал шанса. Дори за малко да си навлече много сериозни проблеми, защото още тогава бил бунтар и критикувал властта...
В печката дървата догарят и застудява. Остават недовършени истории, които трябва да бъдат разказани през новата година. А вдругиден художникът ще почерпи семейството вкъщи и второто в кварталното кафене за имения си ден. И под иконата на Христос Пантократор всички ще си пожелаят годината да е по-добра от изминалата.


Канонизира Левски

Левски, нарисуван от Опиц


След излизането си от затвора Опиц направи това, което милиони хора искат да се случи, но църквата засега не разрешава. Той нарисува икона на Васил Левски и по този начин, макар и символично канонизира Апостола на свободата като светец.






„Левски е канонизиран не само от българите, но и от целия православен свят. Крайно време е това да се случи официално”, категоричен е художникът. Той работи върху иконата в продължение на два месеца и половина и я завърши в деня на 143-годишнината от обесването на революционера. Левски е изобразен с кръст в ръка и с типичния за светец нимб. И кръстът, и ореолът са покрити с различни камъни. Около главата му е изписано „Св. Вмчник Игнатий Дяконъ Левский“. Самата икона съвсем не е малка - размерите са 60 на 45 сантиметра.
Зографът не крие, че е нарисувал не само произведение на изкуството, но и уникат.
„Досега нямаше икона с лика на Левски, но беше време да се случи" - казва Опиц.

Покровителят на пандизчиите

Параклисът „Свети Никола”

Година преди да напусне затвора, параклисът зад решетките, изографисан от Йордан Опиц, бе открит. Това се случи на Никулден през 2013 година. Николай Чудотворец е покровител на банкери, моряци, рибари и търговци, но и на затворниците. Малкият храм носи името "Свети Никола". От тогава задържаните в Казичене разказват, че литургиите в "Свети Никола" им действат много "пречистващо". Харесват им иконите, рисувани от Опиц, но най-вече двата ангела пред входа на малкия храм.
Зографът работеше почти денонощно половин година по изрисуването на храма. Когато времето позволяваше, рисуваше отвън, а когато бе лошо - вътре.


Какво четем:

🔴 Професор Донка Байкова, диетолог: Не минавайте рязко към гладуване

🔴 "КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА" – ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЕДИН ГЕРОЙ

🔴 Забравената история на царица Елеонора Българска СНИМКИ

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе