164 години от рождението на Райна Княгиня (ВИДЕО)
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня, е българска
учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за
Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с
Бенковски
Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари по стар стил) 1856 г. в Панагюрище.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания:
бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския
затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов
в Записки по българските въстания, Райна присъства и в репортажите на Я. Макгахан.
След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи
в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка – първата дипломирана акушерка
в България. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език.
Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското
въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен
комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена да бъде учителка в Търново. Три години по-късно тя се
връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват
се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не
може да си намери работа.
През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества
в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия
и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Поддържа тесни
връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Райна и Васил Дипчеви имат петима синове-генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев,
Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев.
Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище,
когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.Лъвът
на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано
на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен
надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за „Панагюрски
окръг“). На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени
през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено
със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва
по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите,
трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран
кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ,
че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият
ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца,
вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици
хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше
постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край.
Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три
нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия
музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време
на бомбардировките над София през Втората световна война.
Райна Княгиня умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.
ПОКЛОН ПРЕД БЪЛГАРСКАТА КНЯГИНЯ!
Какво четем:
🔴 Трагедия навръх Богоявление в Созопол, две деца останаха завинаги без майка🔴 Формата на пъпа е ключ към здравето - ето какви болести ви заплашват според вида на пъпа (Снимки):
🔴 Къде бохемите посрещнаха Нова година?
Източник: pia-news
Коментари
