Спомен за "Дон Кихот от Красно село" - големият артист Коста Цонев






Българският Дон Кихот си отиде внезапно преди 8 години. Няма го вече големият актьор Коста Цонев.

"Обядвахме и бяхме още на масата. Ние често обядваме късно - към 3, 4, 5 часа следобед. И днес така. Той четеше новия вестник, вашия "24 часа". И както си седеше, изведнъж каза: "Какво става, какво става", и главата му клюмна настрани. Отиде си Коста", разплака се съпругата му Ели по телефона.






Две години преди да почине, той преживя сърдечна операция.После големият актьор се чувстваше добре и всички очакваха скоро да си стъпи сигурно на краката.

Операцията направи по свое желание, след като започва да се уморява твърде често. Тогава докторите го посъветвали да се оперира, защото клапата му едвам-едвам пропуска.

Чирков го оперира и Цонев се чувства добре, но му се вие свят от антибиотиците. Една вечер, вече вкъщи, става сам, пада и получава хематом на малкия мозък, който нарушава вестибуларния му апарат.

Затова и не можеше да ходи. Близките му очакваха до 2 години клетките да започнат да се възстановяват. Което и беше започнало да се случва.

От последната болница актьорът излиза 60 кг, а през пролетта на 2011 г. той вече слизаше на двора самичък.

Коста Цонев живееше в красива двуетажна къща в Бистрица със съпругата си Ели.

"Ако не беше тя, нямаше да мога да се справя", повтаряше често актьорът и всеки път я поглеждаше с любов. На двора двамата се грижеха за двете си овчарски кучета, а в къщата в скута на Коста Цонев седеше красив и дебел бял котарак - Чарли. Кръстен на Чарли Чаплин.






Коста Цонев следеше всичко, което се случва в държавата, гледаше телевизия, четеше вестници. И когато някой му отидеше на гости, не спираше да разказва забавни и тъжни истории от живота си, като великолепното му чувство за хумор изобщо не се беше променило.

Синът му Димитър Цонев също често се отбиваше при него, за да му помага. Дъщерята Теодора живее в Италия, а бившата му съпруга Анахид Тачева често е в САЩ, където гледа децата на другата си дъщеря.

През 2011 г. човекът, играл в над 200 филма, получи наградата "Аскеер" за цялостен принос.






Дни преди да вземе приза, каза:

"Човек се радва в най-ранна възраст, когато получава най-първите си награди. Сега ми е почти безразлично. А и за Аскеерите не съществувах досега, до 80-ата ми година не бяха ми дали нито една награда. Затова пък имам 2-3 награди "Икар" за роли, което е признание. За мен това е по-тежката награда, защото се дава от Съюза на българските артисти. Докато "Аскеер" е само на една група от тях."

Въпреки леката критика си личеше, че наградата му доставя изключително удоволствие.

Коста Димитров Цонев е роден на 10 юни 1929 г. Завършил е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство.

Участва в десетки театрални постановки, игрални и телевизионни филми. Става много популярен като българския таен агент Емил Боев по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване. Но всички и до ден-днешен го помнят като Дон Кихот в телевизионния театър "Човекът от Ла Манча".

Известен е като бохем и ценител на женската красота.

Работил е като актьор в Младежкия театър и в театър "София". За ролите си получава много отличия и награди.

Играл е Витанов в "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" по Яворов. Бил е Георги Димитров в "Червено и кафяво" от Иван Радоев. Разбира се, че се е превъплъщавал и в Дон Жуан от "Каменният гост" на Пушкин.

Негови са и ролите, за които мечтае всеки актьор - Ричард Трети в пиесата на Шекспир, Жак - пак от Шекспировата "Както ви се хареса". Той е и Арпагон в "Скъперникът" на Молиер. Безсмислено е да бъдат изброявани, защото ролите му са над 1000.






Като млад - през 70-те години на миналия век, участва в прочутото "Студио 5" на Вили Казасян, което се прави в бившето кино БИАД на ул. "Раковски". Там обикновено е с брат си Васил Цонев - известен сатирик, който почина преди доста години.

А филмите му могат да се гледат и днес, толкова съвременно звучат - "Тайфуни с нежни имена", "Умирай само в краен случай", "Сватбите на Йоан Асен", "Няма нищо по-хубаво от лошото време". Както и "Бъди щастлива, Ани", "Басейнът", тв сериалът "Дом за нашите деца". Но и тук списъкът няма край.

През 2001 г. влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия.

Говореше за Симеон Сакскобургготски с благоговение. "Аз по рождение съм прикрепен към него. Може би моето семейство, може би самият аз продължаваме една хилядолетна традиция. Хиляда и не знам колко години България е била царство. Комунистите дойдоха за 45 години, но другото не може да се махне от главата на хората и да почнат да говорят техните глупости. Даже съм имал възможност да целуна ръката на цар Борис, което беше голяма радост за мен. Но това отношение към династията, към царството е залегнало у българина от хилядолетия", казваше Цонев.

Женен е два пъти за Анахид Тачева. С последната си съпруга Елена се запознават в една гримьорна в Пловдив, където актьорът изнася представление. Ели, тогава куклена актриса, пътува от Съединение, за да го гледа. "Толкова го харесвах", казва тя.

"Веднага щом я видях, разбрах, че е женена. И й казах: Обади ми се, когато се разведеш", е споменът на актьора за нея. Тя не забравя, след време наистина му се обажда и до последно беше най-голямата му опора.






Цонев има две деца с Анахид Тачева. Покойният Димитър Цонев е сред най-известните тв водещи, беше говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. Дъщерята е Теодора.

Актьорът има и още един брат - най-големият от тримата, бил емигрант в Австралия.

"С Коста бяхме прекрасни приятели. Затова и първи научих за края му. Много го обичах. Един изключителен човек - от него се вземаше глътка въздух от таланта.

Дано е по-добре при Господ", каза министърът на културата Вежди Рашидов. Коста Цонев бе погребан в Алеята на културните дейци на Централните софийски гробища.






Талантлив не само като актьор, великолепен събеседник, честен и добронамерен.

Такъв ще го запомнят всичките му приятели и познати. А всъщност той умееше и да пише. Непременно потърсете мемоарната му книга "Дон Кихот от Красно село" в сайта на Книгоиздателска къща Труд.


Какво четем:

🔴 Кръстова гора - Караджов камък

🔴 "Мили батковци, бъдете все така безстрашни"

🔴 Църкви и манастири, в които се сбъдват желания

Източник: spomen



Коментари



горе