Приказки за младостта от Недялко Йорданов
Можем ли да си върнем младостта? Можем ли да си върнем способността да гледаме на света с широко отворени очи и открито сърце? Можем ли да се научим отново да вярваме в невъзможното, да вярваме в бъдещето, да вярваме в себе си? Можем, нали!
Благодарим на великолепния Недялко Йорданов, защото ни накара да повярваме във вечна младост! Защото ни накара да се докоснем до нея! Защото ни накара да се открием в нея!
Mладостта си отива
Младостта си отива
и е ясно това
не от белите жички
по мойта глава,
не от ситната мрежа
край мойте очи.
Младостта си отива -
туй по всичко личи.
Всеки осем цигари
съкращават със час
отредената възраст
на всеки от нас.
Ако пазя диета
и спортувам през ден,
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.
Младостта си отива,
ала не от това.
И каква съпротива
да окажа? Каква?
Младостта си отива.
Боже мой, не върви
да нагазя отново
посред морски треви,
да разтворя пак шепи
и да видя във тях
как искри сред водата
златен лунния прах.
Младостта си отива,
преметнала сак,
в стари джинси обута
до крайпътния знак,
със ръка неизменно
в безпаричния джоб.
Младостта си отива
на един автостоп.
Младостта си отива.
Ето, хлопва врата
пред разумния довод
за всички неща.
Младостта си отива
(ах, как помня това!),
уволнена си тръгва,
но със горда глава,
със уста си подсвирква,
не поглежда назад,
не й пука от нищо
пред смълчания свят.
Младостта си отива,
пие чаша коняк,
незаконно щастлива
край бургаския бряг,
изпотена от ласки,
цяла в пясък и сол.
Младостта си отива -
с песничка в си бемол.
Младостта си отива -
и дори без тъга.
Няма даже емоции.
Накъде? Докога?
Може би дотогава,
докогато умрем.
Младостта си отива...
Не съвсем.
Не съвсем.
***
Младостта се завръща
По зелената улица
към уютния дом
тя върви най-нахално...
Ето... влиза със взлом...
И със страст ме прегръща...
Задушава ме с вик...
Младостта се завръща -
пък макар и за миг.
Хирургично, без милост
впива свойта игла.
Младостта се завръща
и ми шие крила.
Младостта се завръща -
пее вятърът щур.
Младостта се завръща –
туй е пълен абсурд
Знам, че никой не може
да го разбере...
Младостта се завръща,
мое старо море.
Ето... гмуркам се... плувам...
в моя стил бътерфлай.
От брега до небето...
От начало до край...
Моя детска съблазън...
Моя смелост... Мой страх.
Като първа целувка.
Като тайна... И грях...
Младостта се завръща...
Няма грешка... На пук...
Ужас! Как ме обърква...
Там ли съм... Или тук...
Или просто това е
мимолетно здравей...
Стар тийнейджър... Добре, де...
Стига толкоз... "ОК".
Младостта се завръща...
Няма време, нали?
Неочаквано същата...
Боже мой, как боли!
Как витае въпросът:
Закъде? Докога?
Младостта се завръща
само днес и сега...
Или още и още...
До когато умрем...
Младостта се завръща...
Не съвсем... не съвсем...
Какво четем:
🔴 Кои храни трябва да ядете сутрин и кои вечер- точните продукти + точното време= отлични резултати🔴 Исус - от дома в Крушари до герой във филм на HBO
🔴 Пловдивчанин: Унижиха ме!
Източник: Gnezdoto