Стига ми това царство, дето ме тачи народа - Петко войвода


Петко Кирков е роден през 1844 година в село Доганхисар. Едва на 17 години започва да върви по славния път, който ще го направи известен на българите като Капитан Петко войвода. Той става хайдутин, след като турски бей убива брат му Матю и братовчед му Вълчо. Събира няколко смели българи и започва да раздава възмездие за нечуваните жестокости на поробителите. Постепенно Петко се утвърждава като лидер и организира чета, която защитава всички тракийци – българи, гърци, та дори и турци от разбойници, лихвари и от безчовечността на някои турски управници.





Превръща се в легендарен български войвода, пред чиито подвизи прекланят глава не само българи, но и други балкански народи. Легендите са, че участва в над 300 битки с турците, а тялото му е ранено от 33 куршума на поробителите. Само веднъж пада в ръцте на преследвачите си, но с ловкост и хитрост успява да избяга на свобода заедно с четниците си. Неговата житейска история сякаш е извадена от някоя народна песен, изпълнена с героизъм, но и със страдание.





Защитникът на Беломорска Тракия и Родопите е наследник на прославения Ангел войвода, също закрилник на бедните и онеправданите българи в този регион. В началото турците не го взели насериозно, но получили няколко бързи и изненадващи удара през лятото на 1861 година и започват да преследват голобрадия юноша с четата му. Петко печели много бързо народната любов, навсякъде има ятаци и помощници. И няма как да е иначе, след като войводата често помага на нуждаещите се, без да имат никакво значение техните вяра и народност.





 „В това отношение Петко е комай единственият български хайдутин, надживял религиозните и народностни различия, затова стърчи, кажи-речи, сам в тая кървава епоха -един своеобразен рицар на своето време, посветил всичките си сили в защита на бедните, които му се отплащат с обич. Това е всъщност тайното, всесилното оръжие на Петко войвода, което му дава възможност да се движи в планината и полето като у дома си и да се спасява от всякакви опасности”, това ще напише за великия войвода големият ни писател Николай Хайтов. По неговата  творба през 1981 година се появява 12-серийният филм „Капитан Петко войвода”. Филмовата лента е сред най-гледаните, милиони са пред телевизорите, когато на екрана е поредната серия, а в ролята на войводата е известният ни актьор Васил Михайлов.   

Петко войвода посвещава живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България. През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. Петко войвода участва активно и в Руско-турската освободителна война.





След освобождението се заселва във Варна, но така и не получава тази почит, която би му прилягала. Не се блазни от мисълта да заема държавни постове и да гради кариера. Често обича да казва: „На мен не ми трябва царство, още везирство. На мен ми стига царството, дето ме тачи народът, гладни и сиромаси, вдовици с дребни дечица”.





По негова и на други родолюбиви българи инициатива в морския град за защита интересите на останалото в пределите на Турция българско население се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия. Днес тази организация носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна

През 1891 г. Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов, с чиято политика не е съгласен. Имотите му са конфискувани. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската крепост Ичкале. След това е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. Психически смазан и болен Капитан Петко войвода умира точно преди 120 години – на 7 февруари 1900 година във Варна, където е погребан. Нерадостен край на един славен живот, подчинен на свободата на България и на добруването на българите.


Какво четем:

🔴 ГОРДОСТ! Млада БЪЛГАРКА създаде УНИКАЛНО ВИДЕО за ПРОСЛАВЯНЕ и ПОЧИТАНЕ на БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ! (СНИМКИ и ВИДЕО)

🔴 Петко Славейков: Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите

🔴 84-годишен брой на National Geographic с уникални снимки на България от 1932 г.

Източник: Кмета



Коментари



горе